О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4951

София, 31.10.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1708 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. С. ЕАД, чрез процесуален представител адв. М. Б., срещу въззивно решение № 1050 от 23.02.2024 г. по в. гр. д. № 7074/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12507 от 09.11.2022 г., постановено по гр. д. № 27052/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. П. Г. от длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“, извършено със заповед № 15 от 15.03.2021 г. на прокуриста на „П. С. ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. П. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“ в „П. С. ЕАД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ работодателят „П. С. ЕАД е осъден да заплати на С. П. Г. сумата от 30 811,02 лева – обезщетение за времето от 15.03.2021 г. до 15.09.2021 г., през което служителят е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба на 17.05.2021 г. до окончателното й погасяване и са присъдени съдебни разноски. С решението са присъдени разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация С. П. Г., подаден чрез процесуален представител адв. Й. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Страните не спорят и е установено от писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, че ищецът С. П. Г. е бил в трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор № 1094 от 08.04.2016 г. за неопределено време. Ищецът е назначен по процесния трудов договор на длъжност „Програмист, софтуерни приложения - младши “ в екип „Фидлър“. Според чл. 3 от трудовия договор трудовите задължения се изпълняват в офиса на работодателя. На 13.03.2018 г. е сключено допълнително споразумение, според което се въвежда на основание чл. 107з, ал. 4 КТ смесен режим на работа. На 16.10.2018 г. по силата на споразумение служителят е повишен на длъжност „Програмист, софтуерни приложения“. Съгласно и-мейл от 23.03.2020 г., от първата Ковид вълна и считано от 23.03.2020 г. всички служители включително и ищецът работят от вкъщи задължително. Във връзка с това работодателят е осигурил на ищеца техника и му е заплатил интернет таксата. На 14.12.2020 г. по силата на споразумение служителят е повишен на длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“. Характерът на работата на ищеца съществено се е изменил съгласно длъжностната характеристика за длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“ спрямо предходната заемана от въззиваемия длъжност. Старшият програмист следва да има безусловна бързина на реакциите, да е във висока степен комуникативен и кооперативен, както и да е особено ефективен и устойчив на работа под напрежение. Също така при него самостоятелността като изискуемо качество е необходимо да е от напълно развит порядък. Ответникът твърди, че първите индиции за несправяне с работата поради липса на качества били наблюдавани непосредствено от момента на встъпването му на длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“ и неефективното изпълнение на задълженията на ищеца поради липса на качества и умения продължило с месеци, което изпълнявало фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В процесната уволнителна заповед № 15 от 15.03.2021 г. е възприет съчетан подход за описание и посочване на качествата и уменията, които според работодателя липсват у служителя и му пречат да изпълнява задълженията на длъжността. В началото е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа, а в края на заповедта /т. 6/ са посочени качества, които според работодателя служителят не притежава, а били съществени за изпълнение на длъжността. Според заповедта служителят не се справя със задълженията си по три основни пункта: 1. Не изпълнява задачите в срок, като включително не си поставя сам реалистични срокове /т. 1/ –подробно е развито, че задачите от предходен период се изпълняват частично /например 5 от 8 задачи/ и недовършените задачи се прехвърлят за следващия период; също така според заповедта служителят работи вместо по поставените задачи по други, които сам избира като важни – разгледал технически проблем, който е отложен за обработване /включително странични задачи по FiddlerCore/.; 2. Неспазване на архитектурата /качеството на продукта/ според т. 2 от заповедта – кодът не бил четим, задачата Find session и Track information била отбелязана като завършена, но некачествено, а именно било използвано неправилно Redux и не работело с Линукс; липса на анализ на задачата задълбочено.; 3. Липса на активно участие в срещите на колектива – неуведомяване при невъзможност за спазване на срока; пропускане на срещи, посочени в заповедта за период 7-12.12.2021 г., работа в извънработни часове. Изброени са и липсващи качества – комуникативност, точност и отговорност, самостоятелна работа, умения за анализ и бързо решаване на проблеми. Заповедта е мотивирана по надлежен начин. Същата обективира в пълнота фактите, наведени от работодателя и позволява на служителя да организира защитата си срещу нея ефективно и осведомено. Ищецът твърди, че има три деца /най-малкото от които родено на 2017 г./ и живее в малко жилище от около 50 кв. м., което го затруднявало да работи от вкъщи. Тоест има качествата, но не е имал подходящи условия да се справя в срок със задачите. Сочи, че не бил в нормална работна среда е затова не могъл да се справя в срок. Установено е, че офисите на работодателя са затворени за служители считано до м. 09.2020 г., а след тази дата е позволена работата в офиса. Видно от и-мейл от 23.10.2020 г. веднага след като е отпаднало задължителното условие за работа от вкъщи ищецът е поискал да работи в офиса, като отново е изложил, че живеят петима души в гарсониера. Желанието му е удовлетворено при спазване на ротационен принцип, понеже работодателят е имал възможност да приеме първоначално около 20 процента от служителите за работа в офиса. Децата на ищеца са били приемани за занимания на различни дати в поддържания от работодателя детски център.

Въззивният съд изложил, че релевантният период, за който сам ответникът твърди, че относим към неефективно изпълнение на задълженията поради липса на качества, е този, посочен в заповедта - м. 12.2020 г. – 15.03.2021 г. Именно в началото на исковия период /на 14.12.2020 г/ ищецът е повишен на длъжност „Програмист, софтуерни приложения - старши“. Винаги съществува възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията за длъжността. В случая не се навеждат особено изявени обективни или субективни причини за евентуална промяна на начина, по който ищецът е изпълнявал задълженията си. Сочените от ищеца фактори, които го препятствали да изпълнява своевременно и качествено задълженията си – като задължителен хоум офис и липса на условия за работа в тясно жилище с три деца, не са относими към релевантния посочен в заповедта период. Относно твърдяното от ответника - работодател несправяне на служителя с изпълнение на задачите в срок и качествено поради липса на умения за анализ и бързо решаване на проблеми, неотговорност и неорганизираност е представен подробен доклад, изготвен от свидетеля Владимиров. Относно това лице в исковата молба се съдържа твърдение, че има изявено отрицателно отношение към работника. Така доказателствата изхождат от едно и също лице и не може да се приеме, че се подкрепят взаимно до степен да обусловят доказване липсата на качества по несъмнен и категоричен начин. Вярно е, че докладът на Владимиров намира частично потвърждение в груповия чат /относно възлагането на ищеца работа по неприоритетния FiddlerCore/ и в и-мейл кореспонденция от 22-24.02.2021 г. / относно желанието на ищеца да стане ръководител на малък екип, съсредоточен само около FiddlerCore/, но от това не следват други решаващи изводи. По време на изслушването си пред районния съд ищецът признава, че е не е спазил част от сроковете, но на какво се дължи това е в тежест на доказване от страна на работодателя. Показанията на свидетеля Т. относно „наказателен“ бонус са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства и само по себе си фактът /ако се приеме за установен/, че ищецът е получил бонус, макар и в нисък размер /от „само“ 30 процента/, не може да се доведе до несъмнения извод, че му липсват качества да изпълнява работата до степен, която да обуслови прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Така въпреки, че има данни, че ищецът не се справял в обозначените срокове въпреки оказаното му съдействие да работи в спокойна среда от офис, то недоказано остана да е налице трайно състояние на липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което да оправдае прекратяването на трудовото правоотношение на това основание. Следва да се посочи, че става дума за три месеца и то при положение, че ищецът е служител при този работодател от 2016 г.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Има ли правно значение за осъществяването на фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и подлежи ли на преценка от съда продължителността на периода, през който работникът или служителят не се е справял ефективно с изпълнението на работата си при прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото бъде безспорно установено, че не се касае за единична проява или инцидентно състояние?“; 2. „Ако продължителността на периода, през който работникът или служителят не се е справял ефективно с изпълнението на работата си при прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ подлежи на преценка от съда, длъжен ли е съдът да мотивира извода си в резултат на такава преценка?“; 3. „Допуска ли чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ обвързване на продължителността на периода за установено несправяне с работата с трудовия стаж на работника или служителя при работодателя, прилагащ прекратителното основание?“; 4. „Подлежи ли на съдебен контрол конкретното съдържание на качествата, които работодателят приема за липсващи у работника или служителя?“; 5. „Има ли правно значение в контекста на процесния фактически състав и ако да – кой носи доказателствената тежест за установяване на твърдяно от работника или служителя в исковата молба изявено към него отрицателно отношение от работодателя или негов представител?“ и 6. „Имат ли правно значение за съдебната проверка на основателността на уволнението по процесния състав причините за несправяне с възложената на работника или служителя работа и ако да – кой носи доказателствената тежест за установяването им?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. По първите три въпроси следва да се посочи, че в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по ттлк. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. В случая съдът е мотивирал изводите си за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК с обстоятелството, че не е доказано да налице липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което да оправдае прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Въпреки, че има данни, че ищецът не се справял в обозначените срокове е за период от три месеца и то при положение, че ищецът е служител при този работодател от 2016 г., т. е. не е налице трайно състояние на липса на качества на работника или служителя за изпълнение на работата. Ето защо, по въпросите не се разкрива соченото специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите правни въпроси не са свързани с конкретни правни разрешения на въззивния съд, поради което по тях не се осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Аргументирал се е, че решението е постановено без да са изложени абсолютно никакви мотиви и изводите на съда са противоречие с решение № 306 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1730/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 291 от 02.04.2014 г. по гр. д. № 2823/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 58 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 2784/2021 г. на ВКС, III г. о. и решение № 89 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 3111/2021 г. на ВКС, IV г. о. В рамките на производството по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд не може да изведе правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело /вж. т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. При този изход на спора на С. П. Г. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1050 от 23.02.2024 г. по в. гр. д. № 7074/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „П. С. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], да заплати на С. П. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3000 /три хиляди/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: