Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. срещу частта от Решение № 301 от 15.01.2016 г., постановено по адм. д.№ 12413/2014 г., 44-ти състав по описа на Административен съд София град, с което е отменен частично Ревизионен акт /РА/ № 231311664 от 04.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град, относно начислен по ЗДДС данък в размер на 27 619, 45 лв за периодите м. 11. 2010 г., м. 06 и м. 09.2011 г., м. 01, м. 03 и м. 09.2012 г. във връзка с осъществен трансфер на стоки до Англия и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 130 000, 00 лв. за периода м. 12.2009 г. по издадена от [фирма] фактура № 1000000258/14.12.2009 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. С. Пенов, който депозира становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл....