Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Я. против решение № 275 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 439/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС - Хасково).
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважена жалбата против заповед № УРИ 3282з-1902/30.07.2015 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). Претендира се присъждане на разноски.
Ответната страна по касационната жалба – директорът на ГДГП, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Ц., оспорва същата като неоснователна. Моли решението на АС - Хасково да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 275/23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 439/2015 г. по описа на АС – Хасково, е отхвърлена жалбата на младши инспектор Т. А. Я. – полицай в 03 група на Гранично контролно-пропускателен пункт – К. А от Гранично полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, против заповед № УРИ 3282з-1902/30.07.2015 г. на директора на ГДГП при МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР. За да постанови този резултат, съдът е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, на всички предвидени в чл. 146 АПК основания. Като краен резултат АС – Хасково обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването ѝ и за провеждане на дисциплинарното производство, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно.
В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № УРИ 3282з-1902/30.07.2015 г. на директора на ГДГП при МВР е издадена от компетентния административен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР и при съблюдаване законовите изисквания за форма и съдържание. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, включително ясно и конкретно изложение на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на държавния служител Т. А. Я.. Както изрично обсъжда в мотивите си първоинстанционният съд, в заповедта са посочени както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването й – онези факти от обективната действителност /реализираното от жалбоподателя поведение/, които законодателят свързва с настъпването на определени неблагоприятни правни последици. В заповедта е описано кои точно действия на наказаното лице, установени по несъмнен начин в хода на дисциплинарното производство, са осъществили състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилен е изводът на АС – Хасково относно значението на приобщените по дисциплинарната преписка материали във връзка с мотивираността на административния акт. За да е законосъобразна заповедта, с оглед изискването за форма и съдържание, е достатъчно посочването на конкретните фактически действия или бездействия на служителя, в които се изразява нарушението на служебната дисциплина и позоваване на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и изготвени от дисциплинарно разследващия орган документи (обобщена справка и становище). Не е необходимо административният акт да възпроизвежда направеното в обобщената справка и становището подробно описание на установената фактическа обстановка, на поведението на държавния служител, на всички събрани доказателства и хронологията на действията по събирането им. По тези съображения и предвид факта, че в обобщена справка № УРИ 6865р-5420/09.07.2015 г. и становище № УРИ 6865р-5540/10.07.2015 г. са описани всички данни и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина за извършеното деяние и неговия автор, неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че заповедта е немотивирана, тъй като не сочела обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
Правилно АС – Хасково е приел, че оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, като същата препраща изрично към горепосочените обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган, както и съдържа изричното волеизявление на наказващия орган, че същият, преди да наложи конкретното дисциплинарно наказание, е оценил събраните доказателства и цялостната фактическа обстановка, установена в хода на дисциплинарното разследване.
Законосъобразни са изводите на АССГ, че при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание на младши инспектор Т. А. Я. не са допуснати процесуални нарушения.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за нарушение на изискванията по чл. 206, ал. 1 ЗМВР и чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, отнасящи се до правото на защита на наказваното лице. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил спазване на процедурните правила, уредени в цитираните разпоредби. Съгласно чл. 207, ал. 7, ал. 8, т. 1 и ал. 10 ЗМВР във връзка с чл. 50 и чл. 51 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, обн. Дв. бр. 34 от 12 май 2015 г. (Инструкцията), за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, с която държавният служител следва да бъде запознат, както и с правото си да даде в срок 24 часа след запознаването допълнителни обяснения или възражения по изложеното в нея и събраните доказателства. Целта на това правило е лицето, срещу което се води дисциплинарното производство, да бъде запознато с установената от разследващия орган фактическа обстановка, дадената от същия правна квалификация на деянието и предложението за наказание, за да може служителят да осъществи своевременно и адекватно правото си на защита, като даде допълнителни обяснения или възражения и ангажира доказателства. В настоящия случай запознаването на Т. А. Я. с обобщена справка УРИ 6865р-5420/09.07.2015 г. е удостоверено с полагането на подпис и дата, съобразно изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. Непредставянето от нейна страна на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок, е надлежно прието, в изпълнение на нормата по чл. 207, ал. 11, изр. второ ЗМВР. При тези обстоятелства правилно е заключението на съда, че Т. А. Я. не се е възползвала пълноценно от правото си на защита по зависещи от самата нея причини, поради което недоказано остава поддържаното в касационната жалба твърдение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател за нарушено право на защита поради непредставяне пред служителя на изготвеното от дисциплинарно разследващия орган становище № УРИ 6865р-5540/10.07.2015 г. Действително, по силата на чл. 207, ал. 12 ЗМВР дисциплинарното производство приключва с изготвянето на становище, което обаче има обобщаващ характер, с него не се въвеждат нови фактически и правни установявания. Съгласно чл. 207, ал. 12 във връзка с чл. 53 от Инструкцията становището следва да съдържа всички реквизити на обобщената справка, като в допълнение включва оценка на дадените допълнителни обяснения и възражения на държавния служител и окончателно посочване на наличие или липса на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая не са налице дадени от Т. А. Я. допълнителни обяснения и възражения, поради което становище № УРИ 6865р-5540/10.07.2015 г. не съдържа нови оценки и констатации, различни от тези в обобщената справка. По тези съображения, незапознаването на наказваната Т. А. Я. със становището на разследващия орган не е от естество да обоснове съществено нарушение на процедурата, което да ограничава правото ѝ на защита. Освен това, следва да се има предвид, че относно становището, с което приключва дисциплинарното производство, законодателят не е предвидил задължително изискване, държавният служител да бъде запознат със същото.
Законосъобразно административният съд е приел, че дисциплинарното производство е водено от компетентен орган, който, след изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и въз основа на събраните относими доказателства, е издал заповед № УРИ 3282з-1902/30.07.2015 г. в съответствие с реда, условията и в сроковете, предвидени в Глава осма на ЗМВР.
Следва да бъде споделен и изводът на АССГ за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Правилно съдът е установил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на наказаното лице сочат категорично на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в т. 13, б.“а“, б. “д“ и б. “е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 42, т. 49, т. 50 и т. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, приет със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.). Наведените в касационната жалба твърдения относно неизвършване на описаното деяние, произхода на откритите банкноти и причината за държането им от Т. А. Я. на работното ѝ място се опровергават категорично от събраните по делото доказателства.
Касационната инстанция споделя извода на съда, че с поведението си държавният служител осъществява от обективна и субективна страна състава на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява. Нарушаването на закона от лица, задължени професионално да следят за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата. Предвид изпълняваната от служителите на МВР дейност и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение (чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР), а узнаването за него от трети лица неминуемо се свързва с вероятността от накърняване авторитета и намаляване на общественото доверие в цялостната дейност на полицията – съставляващи уронващи престижа на службата последици.
Следователно, правилно административният съд е преценил съответствието между надлежно установеното дисциплинарно нарушение и законовоопределеното за него наказание „уволнение“. Правилен е и изводът досежно постановяване на обжалвания акт в съответствие с целта на закона.
С оглед гореизложеното, като извежда извод за законосъобразност на оспорената заповед, АС - Хасково постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Не се доказва и касационното оплакване за необоснованост на решението. Установената от съда фактическа обстановка съответства на относимите към спора доказателства, а изведените правни изводи са мотивирани с конкретни и подробни съображения.
С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, платимо от жалбоподателя, в размер на 100.00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 439/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т. А. Я. против заповед № УРИ 3282з-1902/30.07.2015 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Т. А. Я. да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.