С решение № 237 от 14.07.2016 г. по адм. д.№537/2015 г. Административен съд-Добрич е отменил заповед №ДК-10-СИР-44/14.08.2015 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу разрешение за строеж №206/22.12.2014 г. на главния архитект на община Б. и вместо него е постановил решение, с което е отменил разрешението за строеж. С решение № 283 от 28.09.2016г. по същото дело съдът е допълнил решението за отмяна на разрешението за строеж, като е добавил изразът "ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти".

Решенията се обжалват с касационни жалби [фирма] и от началника на РДНСК Североизточен район. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Ответникът по касационните жалби [фирма] ги оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорената пред Добричкия административен съд заповед на началника на РДНСК Североизточен район е потвърдено разрешение за строеж за "Н. "Б. "М." 2х1000/20/0, 4 с трансформатор 2х1000/20/0, 4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 22, 75 кв. м." находякщ се в поземлен имот [номер] по кадастралната карта на курортен комплекс "А.", община Б., с титуляр [фирма].

Добричкият адмиистративен съд е приел заповедта и разрешението за строеж за незаконосъобразни. Обосновал е извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗУТ и на императивните правила в специалния ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) и подзаконовите нормативни актове относно условията за изграждане на нов енергиен обект. Приел е, че началникът на РДНСК - СИР не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилна преценка относно законосъобразността на оспореното разрешение за строеж. Посочил е, че е нарушено изискването на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ за съобщаване на издадената виза за проектиране на заинтересованите лица, поради което същата не е придобила стабилитет на влязъл в сила административен акт. Приел е, че визата е издадена в нарушение на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е копие от действащ ПУП, а е извършена върху извадка от кадастралната карта. Съдът е направил заключение, че при издаването на разрешение за строеж № 203/22.12.2014 г. е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 145, ал. 1ЗУТ,чл. 67, ал. 2 ЗУТ,чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)(ЗЕ) и чл. 14, ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, с които са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземлените имоти, в които са разположени енергийни обекти, съставляващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Съдът се е произнесъл по редовна жалба. Процесуалните действия на юрк. М. като пълномощник на [фирма], вкл. и по подаване на оспорването, изрично са потвърдени от представляващите дружеството лица.

Направеният от съда извод, че оспорващият в първоинстанционното производство е в кръга на заинтересованите лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалват разрешение за строеж № 203/22.12.2014 г. на главния архитект на община Б. по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, е правилен. С влязло в сила определение по адм. д.№403/2015 г. Добричкият административен съд е върнал преписката на началника на РДНСК Североизточен район за произнасяне по жалбата на [фирма]. Това дружество е собственик на Т."З.", в имот пл.№ [номер] по кадастралния план на к. к."А." с площ от 136 кв. м. Има качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Пред административния орган е оспорено разрешение за строеж, издадено в полза на [фирма]. Жалбата има за предмет разрешението за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват - чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Като е отменил разрешението за строеж заедно със съгласуваните инвестиционни проекти към него, Добричкият административен съд не е постановил недопустими решения.

Съдът е приел, че несъобщаването на визата за проектиране на [фирма] в качеството му на заинтересовано лице в нарушение на изискването по чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, е довело до невъзможността същата да придобие стабилитета на влязъл в сила административен акт, поради което издаденото въз основа на нея строително разрешение е незаконосъобразно. Този извод е неправилен. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране, издадена по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, определят същата като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 ЗУТ, която подлежи на оспорване пред съда по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗУТ трансформаторни постове се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо застрояване. В конкретния случай по делото няма данни и твърдения визата за проектиране, приложена към разрешението за строеж, да е обжалвана, поради което правилно е приета от началника на РДНСК – СИР за влязла в сила. Инцидентен съдебен контрол в настоящото производство по отношение на този акт, какъвто е извършен от административния съд, е недопустим. Отделно от това следва да се има предвид, че новопредвиденият трафопост представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, а съгласно чл. 140, ал. 6 ЗУТ за този вид обекти не се издава виза за проектиране.

Съдът е направил извод, че разрешението за строеж е незаконосъобразно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ като условие за одобряване на инвестиционния проект, както и императивните правила, действащи в областта на специалното енергийно законодателство във връзка с разрешаване на строителството на нови енергийни обекти, с оглед на което административният орган неправилно е отхвърлил жалбата на [фирма]. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

Съдът е приел, че след като с издаденото строително разрешение се цели обект на електроразпределителната мрежа ТП 10"З.", собственост на [фирма], да бъде заменен с нов такъв, за който е предвидено присъединяване към съществуващи кабелни линии и след като електроразпределителната мрежа по закон се стопанисва и експлоатира от това предприятие, разполагащо единствено с лицензия за дейността по електроразпределение за територията, то предварителният договор по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ следва да се сключи с него.

Обратно на приетото, по делото са събрани доказателства, които оборват извода на съда за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж на името на [фирма] без сключен предварителен договор между него и експлоатационно дружество за захранване на обекта с ел. енергия. Новият Б. “П.” е енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗЕ. По делото е представен предварителен договор, сключен между [фирма] и [фирма] за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната мрежа.

Безспорно е установено, че [фирма] притежава лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., съгласно която има право да извършва дейността “разпределение” на електрическа енергия на посочената в нея територия съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ. Няма спор, че “Електроенергийният системен оператор” (Е.) Е., с когото е сключен предварителният договор за присъединяване, има издадена лицензия за “пренос” на електрическа енергия за територията на цялата страна съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

В мотивите на съдебния акт е направено принципно правилно разграничение между понятията пренос и разпределение на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 44 и т. 49 ДР ЗЕ, респ. - електропреносна и електроразпределителна мрежа съгласно § 1, т. 20 и т. 22 ДР ЗЕ. Съдът обаче не е отчел обстоятелството, че касационният жалбоподател [фирма] е признат за собственик съгласно нот. акт № 82/2014 г. на подземна кабелна линия СрН на 20 кV с диспечерско наименование „извод Компас” с дължина 2 782, 39 м. Административният съд не е компетентен да разреши спорът между този касационен жалбоподател и [фирма] относно собствеността на подземните кабелни мрежи, но следва да зачете правата на [фирма] по отношение на електропроводите, предмет на нотариалния акт. Същият не е отменен по предвидения в закона ред. Съдът не е обсъдил и констатациите на вещите лица по приетото заключение на съдебно – техническата експертиза относно захранването с ел. енергия новия трафопост"М.". То се осъществява от подстанция "А.", собственост на [фирма]. При тези данни следва да се приеме, че с оглед спецификата на разрешения за изграждане нов енергиен обект липсва законова пречка предварителният договор за присъединяване към елементите на техническата инфраструктура да се сключи с [фирма]. Същото е експлоатационно дружество по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно т. 2.6.4 и т. 2.6.5 от предоставената му лицензия за пренос на електрическа енергия то има право да присъединява към мрежата производители и клиенти, както и да сключва договори за пренос, достъп и предоставяне на системни услуги на електрическа енергия през мрежата съгласно ЗЕ. В тази връзка е основателен направеният в касационните жалби довод, че сключеният с [фирма] предварителен договор за присъединяване към преносната мрежа изпълнява условието на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая не се дава разрешение за изграждане на електроразпределителна или преносна мрежа, а за нов трафопост и присъединяването му към изградена мрежа СрН и НН за задоволяване на собствени нужди от доставка на ел. енергия за [фирма]. Не съществува законова забрана за изграждането на такъв обект от потребител на ел. енергия в имот, негова собственост. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на предвидените в чл. 117 ЗЕ условия.

Неправилен е и изводът на съда, касаещ нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба №16/2004 г. и чл. 64, ал. 3 т. 2 ЗЕ за сервитутите и енергийните обекти. Трафопост "З." на ответното дружесто, кабелни мрежи на същото и сервитутни отстояния не са нанесени в специализирана кадастрална карта. Собственик на кабелните мрежи на целия курортен комплекс А. е [фирма] по силата на представените нотариални актове. Не може да се приеме, че новият трафопост на дружестото жалбоподател засяга предвидени по закон сервитути на ответното дружество.

Предвид изложеното разрешението за строеж и одобреният инвестиционен проект съответстват на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за техническите правила и нормативи за обектите, от вида на които е процесният.

Като е приел обратното и е отменил заповедта на началника на РДНСК - СИР, както и разрешението за строеж ведно с одобрения инвестиционен проект, съдът е постановил решението си при неправилно приложения на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново, с което жалбата на [фирма] срещу заповед № ДК-10-СИР-44/14.08.2015 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, се отхвърли.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна жалбоподателя [фирма], ответникът [фирма] дължи разноски. [фирма] представя доказателства за направени такива за двете съдебни инстанции в общ размер на 9725 лв., от които 25 лв. – държавна такса за касационното производство, 340 лв. – депозити за вещи лица, и 9600 лв. адвокатски възнаграждения (3000 лв. за настоящото производство, 6600 лв. за процесуално представителство и защита по адм. дело № 537/2015 г. ). Заявеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени в полза на адвокатско дружество „С. и Д.”, направено от процесуалния представител на [фирма] в касационното производство, е неоснователно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение за касационното производство следва да се присъди в пълния размер 3000лв. Пред първата инстация [фирма] не е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаградение. То следва да се присъди в пълен размер 6600лв. О. [] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] разноски по делото за двете инстанции в размер 9965 лв.

Процесуалният представител на началника на РДНСК – СИР е претендирал юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд. Няма искане за присъждане на такова за касационното производство, поради което ответникът [фирма] следва да заплати на РДНСК – СИР разноски в размер на 200 леваюрисконсутско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 237 от 14.07.2016 г. и решение № 283 от 28.09.2016г., постановени по адм. д.№537/2015 г. по описа на Административен съд-Добрич и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу заповед №ДК-10-СИР-44/14.08.2015 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е потвърдено разрешение за строеж №206/22.12.2014 г. на главния архитектк на община Б., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото за всички инстанции в размер на 9965 лева.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на РДНСК Североизточен район разноски по делото за всички инстанции в размер на 200лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.