Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Б., пребиваващ в ОЗ Ловеч подадена против Решение № 129/ 29. 12. 2016 г., постановено по административно дело № 164 от 2016 г. на Административeн съд Ловеч (АС Ловеч). В жалбата се твърди, че решението е неправилно.

Посочва, че търсеното свиждане е обект на право и продиктувано от закона задължително прилагане на Международните стандарти за третиране на лишените от свобода и не е обект на преценка (оперативна самостоятелност) на затворническата администрация. Моли решението да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател С. Б. Б. в съдебно заседание поддържа жалбата и моли същата да се уважи. В представената писмена защита посочва, че оспореното решение на АС Ловеч е постановено без да са преценени всички доводи за съразмерност, изброени в чл. 6 от АПК, като се твърди, че съдебния акт е незаконосъобразен.

О. Н на ЗО „А.“ – [населено място] в писмен отговор от 29.05. 2017 г. счита, че стриктно е изпълнил служебните си задължения и се надява да се потвърди решението на АС Ловеч като законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира атакуваното съдебно решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приема за законосъобразен изводът на съда на неоснователност на оспорването. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима....