Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. С. като процесуален представител, против решение № 1600 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 473/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началникът на М. Ю, чрез юрк. С. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № 5700-177/22.07.2016 г./ 32-205694/22.07.2016 г. на началника на М. Ю, с което му е отказано издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по заявление вх. 32-169741/20.06.2016 г.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че обектът не отговаря на предпоставките по чл. 4, т. 8 ЗАДС във вр. с § 5, т. 39 ДР ЗУТ и при издадено вече удостоверение за същия обект на друг наемател е налице забраната по чл. 35, ал. 2 ППЗАДС. Решението е правилно.
Релевентните за спора факти и обстоятелства са установени въз основа на събраните по делото доказателства. Съответен на закона е правният извод на съда за законосъобразност на административния акт.
Оспореният в първоинстанционното производство отказ е издаден по искане на жалбоподателя, подадено по реда на чл. 57, ал. 2 ЗАДС за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Установено е, че заявителят е наемател на 1/4 ид. част от сграда с идентификатор [номер] - казан за изваряване на ракия, изградена в дворно място, представляващо УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. Наемният договор от 20.06.2016 г. е сключен с наследниците на собственика на сградата А. В. Л.. На последния като възложител е издадено удостоверение № 57/20.12.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „пункт за изваряване на ракия”. На 15.04.2015 г. наемодателите са сключили договор за наем за 1/2 ид. част от същия обект с [фирма]. На този наемател е издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Заявеният от жалбоподателя обект не е преграден, няма самостоятелно функционално предназначение и представлява необособена част от обект – пункт за изваряване на ракия.
По делото се спори относно възможността да се издаде удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, след като такова вече е издадено за същия обект на друго лице.
Според чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗАДС специализираните малки обекти за дестилиране подлежат на задължителна регистрация по този закон. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАДС собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица, регистрирани по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че лицата подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността, като прилагат документите по чл. 57, ал. 3 ЗАДС.
В случая искателят е лице, регистрирано по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), наемател на идеална част от обект - пункт за изваряване на ракия. За него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, каквото се изисква съгласно чл. 57, ал. 3, т. 3 ЗАДС. Представени са и останалите, изброени в разпоредбата документи, вкл. декларация, че обектът отговоря на изискванията на чл. 4, т. 8 ЗАДС.
Съгласно чл. 4, т. 8 (редакция, ДВ, бр. 92/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) ЗАДС "специализиран малък обект за дестилиране" е обект, който отговаря едновременно на следните условия: а) е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз; б) е с обща вместимост на съдовете до 500 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че обектът не отговаря на изискването по чл. 4, т. 8, б. а ЗАДС. Не се спори, че наетата от заявителя 1/4 ид. част от обекта не е реално и функционално обособена. Правилно съдът е приел, че обектът не е икономически независим от вече съществуващ обект за дестилиране със същото местоположение и адрес, регистриран на [фирма] - чл. 4, т. 38а ЗАДС. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е приложил всички изискуеми от чл. 57, ал. 3 ЗАДС документи и формално са изпълнени предвидените условия по чл. 4, т. 8, б. а ЗАДС, то правният извод на съда, че за същия обект е налице забраната по чл. 35, ал. 2 ППЗАДС, е законосъобразен. За обекта вече е издадено удостоверение за регистрация на друг наемател.
Съгласно чл. 35, ал. 2 ППЗАДС за специализиран малък обект за дестилиране и на обект за винопроизводство на малък винопроизводител се издава удостоверение за регистрация само на един собственик/ наемател. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че се изключва издаването на второ удостоверение за регистрация за същия обект при наличие на вече издадено такова на друго лице – собственик или наемател. Този извод следва и от нормата на чл. 34, ал. 3 ППЗАДС, съгласно която в случаите, когато в документа за въвеждане в експлоатация на обекта или в документа за собственост са посочени повече от едно лице, т. е. обектът е съсобствен, лицето, подаващо искането за регистрация по ал. 1, прилага и писмено съгласие от другите лица за ползването на обекта само от заявителя. Предвидената нормативна пречка повече от един собственик на обекта да се снабди с удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране следва да се приложи и по отношение на наемател на съответна идеална част от сградата в хипотезата на издадено такова за същия обект на друг наемател. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че забраната не се отнася за обекта, а само за титуляра на искането.
Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Като постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила.
При този резултат от спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна и подлежи на уважаване в минималния размер от 100 лв., предвиден по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1600 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 473/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Ю юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.