Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. К. Б., чрез адв. М. и адв. К. като процесуални представители, срещу решение № 162 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4510/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.
Ответникът – директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община, чрез юрк. Л. като процесуален представител, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на М. К. Б. срещу заповед № РА-30-66/24.02.2016 г. директора на дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) й е наредено премахването на незаконен строеж: “Двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ [номер], [номер], [номер] и УПИ [номер] от кв. [номер], м. „Х. Б.“ по плана на [населено място], район „С.“.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж от пета категория, без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съставен констативен акт, в който е обективирано фактическото положение.
Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно - техническа експертиза, е установен незаконен строеж, завършен най-рано през 2000 г. Не се спори, че е изпълнен от М. Б.. Жалбоподателката се легитимира като собственик на 200/550 ид. части от ПИ пл. №[номер], кв. [номер] по плана на [населено място], м. Хр. Б., целият с площ от 550 кв. м. За част от него и за имоти пл. №№ [номер] и [номер] е отреден УПИ [номер], [номер] и [номер]. Констатираният строеж с описаните в заповедта параметри и местоположение в този му вид е изграден в по-голямата си част в УПИ [номер], [номер] и [номер] и частично в УПИ [номер], кв. [номер], без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща местоположението на сградата. Строежът е разположен по означения в констативния протокол начин и описанието съответства на фактическите констатации в заповедта.
При правилно установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такъв строеж от пета категория по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахва със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Правилно съдът е приел, че сградата е построена без одобрен инвестионен проект в нарушение на изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗТСУ отм. и чл. 225 ППЗТСУ отм. , съответно чл. 137, ал. 3 и чл. 147 от сега действащия ЗУТ. Не е издадено и разрешение за строеж - чл. 55 ЗТСУ отм. , съответно чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Предвид времето на извършване на строителството съдът е изследвал предпоставките за търпимост на строежа в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и обосновано е достигнал до извод, че същият не е търпим, тъй като не е допустим нито съгласно разпоредбите, действали към момента на извършването му, нито съгласно разпоредбите на ЗУТ. Строежът попада едновременно в два УПИ и частично върху чужд имот, без учредено право на строеж. Липсват данни да е подадено искане за узаконяването му.
По отношение възражението за незаконосъобразност на решението поради нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на нейното жилище, но тази намеса на държавата в случая е допустима предвид преследваната от закона цел да не се допуска извършването на незаконно строителство. При извършване на преценката за пропорционалност на намесата в правото на жилище съдът е обсъдил данните по делото. Обосновано е приел за недоказано твърдението на Б., че тя и семейството й живеят в сградата, предмет на заповедта за премахване. Констатацията, направена от извършилите проверката длъжностни лица, че към датата на съставяне на констативния протокол, строежът е необитаем, не е оборена в съдебното производство. Доводите за наличие на адресна регистрация на адреса, на който е построена сградата, също не обосновава категоричен извод за единствено жилище и съответно за нарушаване правото на дом за жалбоподателката и семейството й. Преценка относно спазването на това право, предвидено в чл. 8 КЗПЧОС и евентуалните възможни алтернативи за настаняване в друго жилище следва да се извърши от органа по изпълнението след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж.
Неоснователно е и възражението, че премахването на незаконния строеж е акт на дискриминация по признак етническа принадлежност. ЗУТ е специален закон и не поставя подобни критерии при преценката за законност на строежите. В ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) са предвидени други процесуални способи за защита и е недопустимо в настоящото производство да се обсъжда нарушаване на правото на равно третиране.
Предвид изложеното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което се дължи в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4510/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА М. К. Б. да заплати на Столична община разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.