О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5307
София, 20.11.2024 год.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1785 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. В., чрез адв. Д. К., срещу решение № 53/22.02.2024г. по в. гр. д. № 810/23г. на ОС Русе, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на касатора срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място] по чл. 66, ал.2 КТ за заплащане на 181 548 лева като обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо по т.7 от допълнително споразумение от 31.08.2012г. към трудов договор № 5/02.02.2009г., както и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение, позовавайки се на всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК :1/ Допуска ли съдът процесуално нарушение ако се произнесе служебно по недействителността на клауза от трудов договор/ споразумение?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?;3/ Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?.Цитираните въпроси се поставят в контекста на касационните оплаквания, че въззивният съд е обсъдил действителността на клаузата на т.7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012г. към трудов договор № 5/02.02.2009г. без надлежно възражение от ответника; че не са обсъдени твърденията на...