Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. срещу решение № 1938/15.02.2017 г., постановено по адм. д № 13069/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е нищожно, алтернативно неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и немотивирано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмено възражение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение № 1938/15.02.2017 г., постановено по адм. д № 13069/2015 г. тричленен състав на ВАС отхвърля оспорването по жалба на Д. С. К. от [населено място] против заповед № ЛС-04-1271/12.09.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, с която Д. С. К. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), утвърден със заповед № ЛС-04-462/2007 г. (ДВ, бр. 52 от 29.06.2007 г.).

От фактическа страна е прието, че по повод сигнал вх. № 94-М-370/22.12.2014 г. от М. М. А. – член на съвета на директорите на [фирма] ( [фирма]) срещу Д. К. в качеството ѝ на временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по търговско дело (т. д.) № 3440/2014 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), доклад рег. № 94-М-370/14 от 22.04.2015 г. от извършена проверка и докладна записка рег. № 94-М—370/14 от 30.07.2015 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и след обсъждане на материалите по преписка рег. № 94-М-370/14, включително съдържанието на подадения сигнал, становищата, дадени от синдика, заведени с вх. № 94-М-370/14 от 21.01.2015 г., 09.02.2015 г. и от 30.03.2015 г., както и представените доказателства, е установено, че синдик Д. С. К. в качеството ѝ на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, назначен по т. д. № 3440/2014 г. по описа на СГС е допуснала следните нарушения:

1. Преди встъпването й в длъжност на 17.06.2014 г., без да притежава качеството на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, Д. К. е сключила на 16.06.2014 г. договор за охрана и анекс № 1 към него от името на ответника по т. д. № 3440/2014 г., по което са допуснати с определение № 7153/12.06.2014 г. обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ.

2. Със сключването на договора за охрана от 16.06.2014 г. и анекса към него, както и сключването на нов договор за охрана от 03.09.2014 г., Д. К. е извършила действия в нарушение на чл. 662, вр. чл. 635, ал. 1 ТЗ, изразяващи се в сключване на договори и поемане на задължения от името на ответника по делото [фирма], вместо посоченото дружество да сключи договора със съгласието на временния синдик. Като временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ, Д. К. не е имала такова правомощие.

3. При сключване на договора за охрана от 16.06.2014 г. и анекса към него, както и сключването на нов договор за охрана от 03.09.2014 г., Д. К., като временен синдик не е действала с грижата на добър търговец, в нарушение на чл. 660, ал. 1 ТЗ. Договорът за охрана е сключен със срок за една година, а с анекса към него е уговорена неустойка в размер на 30 месечни вноски при прекратяване на договора по вина на която и да е от страните. Размерът на неустойката надвишава 2, 5 пъти размера на възнаграждението по договора, предвидено за целия срок на действие.

4. Д. К. не е изпълнила задължението си по чл. 659, ал. 1 ТЗ да вписва всяко свое действие, свързано с управление или разпореждане с вещи и права от имуществото на длъжника.

5. Д. К. в качеството ѝ на освободен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ не е представила в определения срок окончателен отчет за дейността си, в нарушение на 659, ал. 2 ТЗ. Изложено е, че с определение от 05.12.2014 г., по молба на Д. К. съдът я е освободил на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ като временен синдик и я е задължил да представи окончателен отчет в 3-дневен срок. Видно от приложения по делото окончателен отчет с вх. № 1587/08.01.2015 г., същият е представен значително след определения от съда срок.

За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК.

Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, правилно и законосъобразно.

Релевираният довод за нищожност на съдебния акт от касатора поради „съмнения за безпристрастност на докладчика по делото на тричленния състав“, които по-скоро следва да бъдат разглеждани като съмнения в безпристрастността на съдията, както и наличие на основание за отвод не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК.

Според съдебната практика и правната теория, за да е нищожно съдебното решение то трябва да е постановено от незаконен състав; еднолично от съдията вместо съдебен състав. „Нарушаването на чл. 12, ал. 2 от ГПК (сега чл. 23 от ГПК) не прави решението нищожно, а е основание за атакуване на решението като неправилно поради опасението за предубеденост на състава, който иначе е законен (тълк. р.13-76-ОСГК)“.(„Българско гражданско процесуално право“, проф. д-р Ж. С., Сиела, 2000 г., стр. 475). Несъмнено е че повдигнатият от Д. К. съдебен спор е в пределите на правораздавателната власт на съда, обжалваното съдебно решение е изготвено в писмена форма, подписано е и съдържа ясно изразена воля (виж пак там, стр. 474-477).

Допълнително следва да бъде посочено, че наведените в открито съдебно заседание за първи път доводи не кореспондират с доказателствата по делото. Предмет на оспорване пред тричленния съдебен състав е заповед на министъра на правосъдието, подписана от конкретно физическо лице, което е заемало тази длъжност към момента на издавенето й. По време на съдебното производство, след настъпили последователно две смени на персоналния състав на правителството, процесуалните представители на министърът на правосъдието са поддържали неотменно становище за законосъобразност на административния акт. Създаването на определени отношения от физическото лице, заемало длъжността министър, след преустановяване изпълнението на тази длъжност, не е възможно да бъдат свързани с предходната му дейността като министър и да представляват такива обстоятелства, които да бъдат възприемани като оказващи влияние върху отношението на съдия, разглеждащ спор относно законосъобразността на издаден в миналото административен акт. Следва изрично да бъде отбелязано, че предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е административен акт, издаден от министъра на правосъдието като орган на власт, а не волеизявление на физическото лице Х. И..

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния представител на Д. К., не обуславят касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е изключително подробна, но на практика в нея са възпроизведени доводите, съдържащи се в жалбата против оспорената пред първата инстанция заповед, на които тричленният съдебен състав е отговорил изчерпателно. Всички правни съображения на първоинстанционния състав се споделя и от настоящата инстанция като обосновани, правилни и законосъобразни.

Доводът, че не е било налице нарушение на чл. 629а от ТЗ не се споделя от настоящия състав. За временния синдик по чл. 629а от ТЗ са приложими общите изисквания на които следва да отговарят лицата за да могат да бъдат назначавани за синдици, предвидени в чл. 655, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 655а от ТЗ. Безспорно доказано е, че К. е встъпила в длъжност като временен синдик на [фирма] на 17.06.2014 г., видно от приложен акт за встъпване (л. 151). От събраните по делото доказателства първоинстанционният състав е извел обоснован и законосъобразен извод, че К. е осъществила действия като назначен временен синдик, без да е имала това право, тъй като действията са извършени преди да е подписала акт за встъпване. На 16.06.2014 г. Д. К. е представила на съда, освен офертата на охранителната фирма [фирма] от 13.06.2014 г., също подписан договор за охрана между [фирма], представлявано от нея и [фирма] от 16.06.2014 г., както и подписан анекс № 1 към този договор от същата дата - 16.06.2014 г., (съотв. л. 120-124) с искане за одобрение (разрешение) от съда да подпише договор по представената оферта, макар че видно от представените документи договорът и анексът вече са били подписани като извършени от К. действия в качеството ѝ на временен синдик по чл. 629а ТЗ, без да е встъпила в длъжност като такъв.

Твърденията в касационната жалба че синдикът следва да встъпи в длъжност на дата, определена от съда, се споделя от настоящия състав, но този извод не е в противовес с мотивите на съдебния акт. Съдът по несъстоятелността е постановил определение с което е определена дата за встъпване в длъжност – 17.06.2014 г. като оспорващата е запозната със съдебното определение видно от резолюция и подпис (л. 124).

Твърденията за субсидиарност на приложението на чл. 635 от ТЗ са неоснователни. Видно от чл. 629а, т. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността може да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ са изчерпателно, а не косвено посочени, а именно: длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а от ТЗ. Анализът на разпоредбата недвусмислено сочи, че търговецът, а не синдикът извършва дейността на дружеството, като последният осъществява надзор. Следователно К. не е имала право да сключва договори за охрана, доколкото правомощията ѝ са били ограничени с нормата на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Споделят се съображенията на решаващия състав, че длъжникът не е лишен от търговска правоспособност. Освен това, след като предварителното съгласие от временния синдик е предвидено само за новите сделки, това означава, че длъжникът може да осъществява правата и задълженията си по вече сключените сделки, стига това да не противоречи на наложените обезпечителни мерки. Търговската правоспособност на длъжника все още не е ограничена с последиците на решението по чл. 630 ТЗ.

Твърдяната от касатора липса на нарушение на чл. 660 от ТЗ, респ. мотивите на тричленния състав на ВАС в обратния смисъл също не се споделят от петчленния състав. Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Независимо от предмета на договора за охрана (налични ли са активи-предмет на договор за охрана, чиято охрана е дължима), както и доказаното частично изпълнение на договора за охрана, то уговорената с К. неустойка в размер на 30 месечни вноски при прекратяване на договора за охрана по вина на която и да е от страните, без предизвестие е доказана.

Тъй като договорът за охрана от 16.06.2014 г. е сключен за една година, тоест дължими по него биха били 12 месечни вноски. Неустойката по общо правило има за цел да обезщети изправната страна по договора при неизпълнение на задълженията по договора от другата страна. Приемането от страна на временния синдик на уговорка за изплащане на неустойка, която надвишава 2, 5 пъти стойността на целия договор, не е съобразена нито с интереса на длъжника, нито с интересите на неговите кредитори, тъй като очевидно изплащането ѝ би довело до намаляване на имуществото на длъжника, респективно до намаляване на възможността за справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Установеното от тричленния състав на ВАС нарушение на чл. 659, ал. от ТЗ, каквото се твърди от касатора, че не е налице, също е доказано. От фактическа страна е безспорно установено, че на 07.11.2014 г. Д. К. в качеството ѝ на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ е дала съгласие на длъжника [фирма], представляван от изпълнителния директор, да сключи договор за залог на поименни налични акции с [фирма], като този договор е сключен на същата дата. Безспорно е също, че в дневниците по чл. 659, ал. 1 ТЗ няма вписване на даденото съгласие от Д. К. като временен синдик по чл. 629, ал. 1, т. 1 ТЗ за сключването на този договор. Без съгласието на временния синдик длъжникът [фирма] не би могъл валидно да сключи договора за залог, поради което даването на съгласие от страна на временния синдик представлява действие, свързано с извършването на това действие на управление.

Касационният довод за липса на нарушение на чл. 659, ал. 2 от ТЗ също не се споделя от настоящия състав. Тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че срокът за представяне на отчет или доклад от синдика не е преклузивен. Това обстоятелство обаче е без значение, тъй като предмет на преценката, която административният орган прави при издаването на заповедта по чл. 655, ал. 3 ТЗ е за наличието на цялостни нарушения при осъществяване на дейността на синдика, а същите нарушения са установени и при съвкупната съдебна преценка за законосъобразност на административния акт, независимо дали е било налице единствено твърдяното нарушение на чл. 659, ал. 2 от ТЗ.

По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1938/15.02.2017 г., постановено по адм. д № 13069/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение

ОСЪЖДА Д. С. К. със съдебен адрес в [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Министерството на правосъдието сумата 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.