Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на М. К.-П., съд. адрес гр.[населено място], [улица], [жилищен адрес], против Решение № 2117 от 15.12.2016 година на Административен съд – Бургас по адм. д.№ 1786/2016 година, с което е отхвърлена жалбата на касатора против (РА) № Р – 02 – 1400563 – 091 – 001/28.01.2015 година на органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден частично с Решение № 173/08.07.2016 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в :
=несъобразяване на грубите процесуални нарушения при извършването на ревизията, проведена по отношение на заличен през 2012г. в търговския регистър едноличен търговец, неизвършващ търговска дейност без валиден номер на ЕИК по БУЛСТАТ; от органи по приходите на некомпетентна данъчна дирекция при регистрацията на ЕТ в гр.[населено място]; при неизпълнение на процедурите по връчване на заповедите за възлагане на ревизията и измененията им, както и на РД и РА; при липса на основание за прилагане на реда по чл. 122 и сл. ДОПК и неспазване на императивната норма на чл. 124 ДОПК;
= по същество, необосновано било прието, че ревизираното лице /което и да е то - ЕТ или физическото лице/ е осъществявало стопанска дейност по занятие. Необосновано съдът и органите по приходите приели нулево начално салдо в началото на ревизирания период, при доказан банков превод през м. 10.2007г./три месеца преди началото на ревизирания период/ в полза на г-жа К. в размер на 100 000 евро. ;
= без основание е прието, че всички продажби на недвижими имоти са облагаеми с ДДС, при положение, че някои от имотите са „стари”
=относно дарението на два апартамента от ревизираното лице и съпруга й в полза на физически лица В. И. и С. и Г. И., неправилно е прието, че става дума за облагаеми с ДДС доставки, въз основа на които неправилно е определена и дата на задължителна регистрация по ЗДДС, като е безспорно и че при придобиването на вещите не е ползван данъчен кредит.
=изобщо не била обсъдена тезата на жалбоподателката, че разпореждането с недвижимите имоти се е наложило за погасяване на дългове на сина й, а не представлява стопанска дейност.
Чрез пълномощника си, неин съпруг, касационната жалбоподателка поддържа, че по-голямата част от процесните приходи от продажби, всъщност са приходи на фирмата [фирма], което се вижда от представеното с писменото становище на страната от 15.06.2017г. Решение №518 от 05.04.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с което е отменен изцяло РА, издаден на дружеството.
Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Ответникът по касационната жалба - ДД”ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил посоченият РА, с който в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното физическо лице са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, осигурителни вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски и съответни лихви.
С потвърдената част от РА на жалбоподателката са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ :
= за данъчен период 2008г.- данък върху дохода в размер на 10 208лв. главница и 6 125, 58лв. лихви.
= за данъчен период 2010 година – 4 586, 95 лева главница и 1 147, 40 лева лихва,
= за данъчен период 2011 година – 4 219, 70 лева главница и 1 124, 47 лева лихва и
= за данъчен период 2012 година – 4 542, 20 лева главница и 806, 79 лева лихва.
Установени са задължения по ЗДДС за цялата 2012 година, за м. декември 2010 и м. декември 2011 година.
Установени са и задължения за държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителни вноски (ЗОВ) за 2011 – 2012 година.
Неоснователни са касационните оплаквания за издаване на РА от некомпетентен по територия орган и при съществени нарушения на процесуалните правила от значение за действителността на акта. Тези доводи са правени и пред първоинстанционния съд, който е отговорил на тях убедително като мотивите му, в тази част, не следва да бъдат повтаряни.
Основанията за извършването на ревизията по особения ред са били по чл. 122, т. т.1, 2 и 4 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че такива основания са били налице при безспорно установените факти, както следва :
От справка, предоставена от Агенцията по вписванията – Бургас е установено, че с нотариален акт № 112/20.02.2006 година (лист 345 - 346) Д. С. С. е учредил право на строеж на М. П. срещу задължение за строителство в УПИ [номер], в кв. [номер] по плана на [населено място]. Правото на строеж е било учредено за построяване на триетажна жилищна сграда, с един използваем тавански етаж в подпокривното пространство, с два самостоятелни входа, върху застроена площ на сградата от 214, 36 кв. м. и надземен паркинг с шест места. Д. С. е запазил правото си на строеж за западната част от описаната сграда - вх. „А“, както и на 1/6 идеална част от надземния паркинг с шест места, предвиден в предната незастроена част от дворното място, заедно с правото на ползване на един брой парко -място, намиращо се в южната част на предвидения надземен паркинг. Сградата е била разрешена, изградена и въведена в експлоатация на 23.11.2006г. (лист 347 – 348 и 350).
На 08.11.2007 година с нотариален акт № 9/08.11.2007 година М. П. е придобила от Д. С. 64 % ид. части или 345, 60/540 кв. м от имот - УПИ Х-755, кв. 54 в [населено място] (с административен адрес - [улица]) в изпълнение на поетото задължение за извършване на строителство от страна на приобретателя и изпълнение на негови задължения по т. 4 от цитирания нотариален акт и договор от 20.02.2006 година.
На 21.04.2009 година с нотариален акт № [номер]/21.04.2009 година (лист 343 - 344) М. П. е призната за собственик (в съсобственост със съпруга си Л. П.) на осем жилища и един склад в изградената сграда на [улица] [населено място]. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ ревизираното лице е декларирало придобитите жилища в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от тях. Впоследствие, съгласно разрешение за строеж № 31/01.04.2012 година (лист 349), издадено от [община], М. П. е извършила преустройство на едно от жилищата си в сградата на [улица] (апартамент № [номер]), като го е разделила на два обекта – студио № [номер] и студио № [номер]. Извършеното преустройство е било въведено в експлоатация на 10.08.2012 година (лист 351).
Не е било спорно, че част от имотите в сградата на [улица] [населено място] са били продадени от съпрузите П. през ревизираните периоди, а с останалите ревизираното физическо лице е извършвало туристически услуги през проверяваните периоди (2008 – 2012 година) като е предоставяло на трети лица под наем обекти в сградата на [улица] [населено място]. Въз основа на искане от ревизионния екип (лист 584 - 585), от [община] са представени временно удостоверение № 1556/19.06.2007 година за открита процедура по категоризация на туристически обект – за самостоятелни стаи в сградата (лист 581), заявление № 9410.06.2010 година от М. П. за категоризация на пет самостоятелни стаи (лист 583), както и декларация № 2 – 94 – М – 42/30.05.2011 година по § 27 от ПЗР на ЗИДЗМДТ за категоризация на дванадесет самостоятелни стаи. При извършвани посещения от служители на НАП, на постоянния адрес на жалбоподателя – за връчване на книжа по ревизионното производство – е констатирано, че сградата на [улица] [населено място] представлява хотел с наименование „Л.“ (лист 88 – 89). Установено е при ревизията и получаване на доходи от посочената туристическа дейност по банковите сметки на ревизираното лице. За доходите си от туристическите услуги и от извършените продажби жалбоподателката не е подавала данъчни декларации, което е достатъчно, за да се приеме, че са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, както е приел и първоинстанционният съд. Отделно от това за 2008г., в ревизионното производство е установено превишение на извършените от лицето разходи над доказаните приходи - основание по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК.
Затова, неоснователно е касационното оплакване за липса на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. АПК.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателката. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Първоинстанционният съд точно е формулирал и обосновано е отговорил на основния спорен по делото въпрос : дали жалбоподателката е извършвала „независима икономическа дейност“ като търговец, без да е била регистрирана като такъв.
При това, съдът е съобразил легалните определения на „търговец“ по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и на „данъчно-задължено лице“ по ЗДДС и обосновано на събраните доказателства е приел, че продажбите на апартаменти в С. в сграда, изградена от ревизираното лице и съпруга й по стопански начин, а също и отдаването под наем на отделни обекти в сградата редовно като част от туристически услуги представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Обстоятелството, че жалбоподателката има за същите данъчни периоди доходи от трудово правоотношение не променя този извод, защото престирането на труд по такова правоотношение може да става и е ставало наред с осъществяването на посочената дейност. Посочената дейност представлява експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Получаваните доходи са имали постоянен характер - седем продажби за три години, като се има предвид и обстоятелството, че отдаваните под наем обекти са получили туристическа категоризация и са отдавала под наем на туристи – непосредствено или чрез посредничещи търговски дружества.
Констатациите на РА в тази насока не са опровергани от жалбоподателката в съдебното производство, въпреки дадените указания по чл. 171 ал. 4 във връзка с чл. 9 ал. 3 от АПК. Не са доказани твърденията, повторени и в касационната жалба, че продажбите на апартаментите са били наложителни за покриване на задължения на сина на съпрузите П., а не са с цел печалба в резултат на независима икономическа дейност, а и за какво са използвани получените доходи от продажбите не влияе на редовния им характер.
Едва в касационната жалба се излагат твърдения, че продажбите на два апартамента от сградата в С. на 25.05.2010г., всъщност са фиктивни, прикриващи даване вместо изпълнение по предварителен договор между собственото на съпруга на РЛ [фирма] и физическите лица, приобретатели на апартаментите в С.. Развиват се доводи, че поради това доставките са безвъзмездни и необлагаеми, Според касационната жалбоподателка, това променя и фактическите изводи относно датата, на която тя е достигнала облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Тези твърдения не могат да бъдат разглеждани за първи път в касационното производство поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, а страната е имала възможност да направи тези доводи пред съда по същество. Същото се отнася и за твърдението в касационната жалба за различен от нула размер на началното салдо на жалбопоподателката към 01.01.2008г.
Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че в рамките на една календарна година няма повече от една продажба на недвижим имот от сградата в С. - за 2010г. са извършени три такива продажби - двете на 25.05 и последната на 09.12, при което към тази дата е съществувало задълженшие за начисляване на ДДС поради достигнат преди това оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
Неоснователно е касационното оплакване за необлагаемост продажбите на апартаменти от сградата в С. поради това, че не става дума за части от сгради, които не са нови по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, защото въвеждането в експлоатацията на сградата е станало на 23.11.2006г., а продажбите през м. 12.2011 и през 2012г. на два апартамента са извършени след по-късни преустройства на обектите.
От мотивите на представеното с писмените бележки на касационната жалбоподателка Решение №518 от 05.04.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с което е отменен изцяло РА, издаден на дружеството [фирма], не може да се заключи, че голяма част от процесните приходи от продажби всъщност са приходи на това дружество.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано на събраните по делото доказателства е приел, че са налице основания за установяване на посочените публични задължения, данъчните основи за облагане са определени законосъобразно, както и изчислените въз основа на тях данъци и осигурителни вноски.
Решението не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, включително и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на РЛ против РА, в частта му отменена по административен ред.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2117 от 15.12.2016 година на Административен съд – Бургас по адм. д.№ 1786/2016 година.
Решението не подлежи на обжалване.