Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от адв.К.К.-пълномощник на К. Д. Д. и от адв.Г.А. – пълномощник на П. Д. Е. срещу решение № 412 от 23.03.2009 год. на В. окръжен съд, постановено по гр. д.№ 1734/2008 год.,с което е отменено решение № 1516 от 08.05.2008 год. по гр. д.№ 2835/2006 год. на В. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Д. срещу П. Е. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището на[населено място],кв.”В.”,м.”Т., съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 год.,целия с площ от 500 кв. м.,а по сега действащия план съставляващ реална част от имот № 4232 по П.,целия с площ от 1000 кв. м. и е уважен иска.Оставено е в сила решението в частта, с която е отхвърлен иска за предаване владението върху недвижимия имот, находящ се в землището на[населено място],кв.”В.”,м.”Т., съставляващ ПИ № 1974 по КП от 1989 год., целия с площ от 500 кв. м.,а по сега действащия план съставляващ реална част от имот № 4232 по П.,целия с площ от 1000 кв. м.

В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът К. Д. сочи чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на придобивната давност при наличието на чл. 5 ал. 2 ЗВСВОНИ и по процесуалноправния въпрос относно служебното приложение на придобивната давност по чл. 79 ЗС и присъединяване на владение по чл. 82 ЗС, без направено изрично искане от ползващата се от давността и присъединяването страна, които са от съществено значение за изхода на ревандикационния иск.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – решение № 37/09 год. по гр. д.№ 502/08 год. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 164 от 18.02.2009 год. по гр. д.№ 131/08 год. на І г. о.ВКС.

Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът П. Е. сочи чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно съответствието между чл. 70 ЗС и чл. 108 ЗС с чл. 5 ал. 2 ЗВСВОНИ и чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ.Позовава се на практика на ВКС – шест броя решения, а представя решение № 10/08 год. по гр. д.№ 1742/07 год. на РС – Пловдив и решение от 07.02.2006 год. по гр. д.№ 377/04 год. на ОС – В.Търново.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради наличието на сочените предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата – касатор Д. е собственик на спорния имот по силата на решение № 503/13.05.1998 год. на ПК-Варна, тъй като нормата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ не е била приложима.Изследвайки сделките с процесния имот е достигнал до извода, че праводателката на ответната страна – касатор Е. – Д. С. не е придобила собствеността към 1993 год. върху ПИ № 1973 и поради това за нея не е съществувала възможността да го продаде, поради действието на чл. 5 ал. 2 ЗВСВОНИ.По отношение на ПИ № 1974 е приел, че праводателят А. Й. също не е могъл да го придобие по давност към 1993 год.,но тъй като е прехвърлил ид. ч.от него на сина си Т. А. през 1995 год.,то последният се явява добросъвестен владелец, който е могъл да прехвърли на Е.,след извършената доброволна делба собствеността върху имота.

Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице, когато материалноправния или процесуално правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ отм. или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове, а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК.В конкретния случай касатора Д. не се позовава на такава практика.

Доколкото обаче касаторите се позовават на влезли в сила съдебни актове следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело, в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представените, по поставените въпроси - материалноправни и процесуалноправен.

Не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което се позовава касотира Е..Това основание е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено, че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение

№ 412 от 23.03.2009 год. на В. окръжен съд, постановено по гр. д.№ 1734/2008 год.

Указва на К. Д. Д. и П. Д. Е., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл. 288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на по 55, 61 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: