О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5126

София, 11.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. дело № 1818/2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. подадена чрез прокурор при Апелативна прокуратура-В.Търново, против решение № 44 от 23.02.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 420/2023г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 299/14.07.2023г. по гр. д.№ 907/2022г. на Плевенския окръжен съд, като по този начин Прокуратурата на Р България е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на Д. В. Д. следните суми: 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и 6 000 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, чл.343в ал.3 от НК и чл.345 ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1/25.01.2022г. по нохд № 139/2021г. на РС-Червен бряг, потвърдена с решение № 190/17.10.2022г. по нохд № 482/2022г. на Окръжен съд-Плевен, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане, като искът на Д. за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 10 000 лева до претендираните 30 000 лева.

Касаторът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лева. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност, поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ; 2. Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи; 3. Съществува ли пряка-причинно следствена връзка между увреждането и претендираните от ищеца Д. вреди, предмет на делото. Тези въпроси според касатора са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС - ППВС №7/1959г., ППВС № 4/ 23.12.1968г., ТР № 3/2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 60323/11.02.2022г. по гр. д. № 517/2021г. на ІV ГО, решение №480/23.04.2013г. по гр. д.№ 85/2012г. на ІV ГО, решение № 311/14.03.2018г. по гр. д. №300/2017г. на ІV ГО, решение № 542/15.01.2013г. по гр. д.№1568/2011г. на ІV ГО, решение № 93/04.07.2018г. по гр. д.№3460/1017г. на ІІІ ГО, решение №30/ 08.03.2022г. по гр. д.№2300/2021г. на ІІІ ГО и решение № 476/27.01.2016г. по гр. д. № 3281/ 2015г. на ІV на ВКС. Формулира и въпроса: 3. Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото. По този въпрос твърди противоречие с т.11 на ТР №3/2004г. и на т.19 от ТР №1/04.01.2001г.

В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ищецът Д. В. Д. не представя писмен отговор.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 6 000 лева, причинени от незаконно повдигнати и поддържани обвинения за извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан.

За да потвърди първоинстанционото решение за присъждане на сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. По делото е установено, че на 12.10.2018г. ищецът бил разпитан по образуваното против него бързо производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК; с прокурорско постановление от 19.10.2018г. бързото производство е трансформирано в досъдебно производство; на 03.12.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем за още две престъпления по чл.343в, ал. 3 от НК и чл.345, ал.2 от НК, извършени на 12.10.2018г. в с.Лепица, обл. Плевен в идеална съвкупност с първото; за първото и второто престъпление наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 лева до 1 200 лева, а за третото-лишаване от свобода до една година или глоба от 500 лева до 1 000 лева. На ищеца не е налагана мярка за неотклонение по време на производството. На 18.12.2018г. против него е внесен обвинителен акт и в РС-Червен бряг било образувано нохд № 413/2018г., което след 6 открити съдебни заседания приключило с осъдителна присъда и наложено на ищеца едно общо наказание лишаване от свобода 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок 3 години и глоба в размер 300 лева. С влязло в сила на 02.03.2020г. решение на ОС Плевен по внохд № 828/2019г. осъдителната присъда е потвърдена, но е намалено наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок 3 месеца, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок 3 години. С решението № 100154/03.12.2020г. по кнд № 291/2020г. на АС-В.Търново решението на ОС-Плевен е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След връщане на делото в ОС-Плевен било образувано внохд №930/2020г., което след 1 открито съдебно заседание приключило с решение № 260038/ 16.04.2021г., с което осъдителната присъда № 31/30.09.2019г. на РС Червен бряг е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. След връщане на делото в РС-Червен бряг било образувано нохд №139/2021г., което приключило след 6 открити съдебни заседания, с оправдателна присъда и по трите повдигнати обвинения. Тази присъда е потвърдена с решение №190/17.10.2022г. по внохд № 428/2022г. на ОС-Плевен, по което е проведено едно открито съдебно заседание. По искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно производство по внохд № 428/2022 г. на ОС Плевен, е образувано на 06.03.2023г. кнд № 70/2023г. по описа на АС В.Търново. С окончателно решение № 60/05.05.2023г. апелативният съд оставил без уважение искането на Главният прокурор. Общо наказателното производство е продължило около 4 години, от които в досъдебната му фаза - около 2 месеца, а в съдебната фаза около 3 г. и 10 м. (от 18.12.2022г. до 17.10.2022 г.), като делото е разгледано два пъти на първа инстанция, три пъти на втора инстанция и един път пред касационна инстанция по реда на извънреден способ за контрол на законосъобразност на влязъл сила съдебен акт.

От правна страна въззивният съд е възприел изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. По делото е доказано по категоричен начин, че от повдигане на обвинението срещу на ищеца – на 12.10.2018г., до влизане в сила на оправдателна присъда-на 17.10.2022г., са изминали четири години, през които ищецът е търпял негативни за емоционалното и психическото му здраве последици-безпокойство, напрежение, потиснатост, неудобство, обида от несправедливото обвинение, вследствие на които е станал раздразнителен, избухлив и конфликтен, което пък довело до влошаване на отношенията му в семейството, с приятелите и познатите му. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел чистото съдебно минало на ищеца, бивш служител от системата на МВР, ползвал се с добро име в обществото, поради което е приел, че интензитетът на чувството за нарушаване и незачитане на правата и достойнството му е завишен, поради което изпитвал по-силни емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконните обвинения. Съобразил е липсата на данни за влошаване на здравословните проблеми на ищеца по време на наказателното производство, както и липсата на данни да е търпял негативно отношение от съгражданите си, да е бил дискредитиран в обществото или обвиненията да са били обект на разгласяване в средствата за масова информация. В същото време е отчел обстоятелството, че населените места, в които живее ищецът (гр.Червен бряг и с.Бресница) са малки, и с оглед това, че е бивш служител на МВР, повдигнатото обвинение за три престъпления е станало известно на по-широк кръг хора и на бившите му колеги, което от друга страна засилило негативните преживявания, свързани с уронване на авторитета му. Съдът е съобразил, че обвинението е за три престъпления, които макар и да не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за две от тях се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Според въззивния съд определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства изцяло на принципа за справедливо обезщетяване, визиран в чл.52 ЗЗД и е правилно определен съобразно критериите, установени в трайната съдебна практика, които следва да бъдат преценени-продължителност на наказателното производство, неговият характер, видът и тежестта на деянието, наложената мярка за неотклонение, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на АС-В. Т. следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираните от касатора въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 на ТР№1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросите се свеждат до: Критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и да изложи съответни мотиви за това. Касационно обжалване следва да се допусне, за да се провери твърдението жалбоподателя, че по тези въпроси е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. По останалите формулирани въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване касаторът - Прокуратурата на РБ не дължи държавна такса - чл.83, ал.1, т.3 ГПК и ТР № 7/2014 от 16.11.2015г. на ОСГК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 44 от 23.02.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 420/2023г. на Великотърновския апелативен съд.

Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: