№ 3854/07.08.2024 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на шести август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1823 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 869/19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 13674/2023 г., с което е потвърдено определение № 11044/22.03.2023 г. по гр. д. № 46837/2022 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Определението се обжалва от Е. М. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса: Процесуалната пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК изисква ли пълен обективен и субективен идентитет на двете висящи граждански дела? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че определението противоречи на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Връчването на препис от частната жалба законът не изисква, защото определението по чл. 126, ал. 1 ГПК е постановено от първостепенния съд преди да възникне процесуалното правоотношение с ответника.

Настоящият състав намира частната касационна жалба в негова компетентност – чл. 274, ал. 2 ГПК, с допустим предмет – чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК, от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображенията са следните:

С исковата молба, по...