Образувано е по касационна жалба на [фирма] АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: [населено място],чрез адв.С. срещу решение № 488/17.03.2017 г. по адм. дело № 1840/2015 г. по описа на Административен съд –Бургас. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът - началник на РДНСК - Югоизточен район, чрез юрк.А., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението, със законните последици.
Ответникът - главен архитект на О. Ц не взема становище по жалбата. О. [] не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество-основателна по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-ЮИР-84/25.08.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е прогласена нищожност на разрешение за строеж /РС/ № 39/25.03.2009 г., издадено от главния архитект на О. Ц, ведно с одобрените инвестиционни проекти, и на презаверката на разрешението за строеж от 09.11.2012 г. по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, на основание чл 216, ал. 6 от ЗУТ.Прието е от фактическа страна, че оспорващото Дружество е придобило собствеността върху ид. части от поземлени имоти № [номер], № [номер] и № [номер] в землището на [населено място], [община], местността „Р.“, представляващи земеделски земи и гори, през 2006г.,при приключила процедура по промяна предназначението на земята и одобрен проект за ПУП-ПРЗ със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на О. Ц - от имотите са обособени УПИ [номер], [номер], [номер], отреден за „хотелски комплекс“ и УПИ ІІ- [номер], [номер], [номер], отреден за „озеленяване“. Впоследствие е издадено на оспорващото Дружество процесното РС № 39/25.03.2009 г. за „БКТП, ТИП БКТП 1-20/0.4 КV, 2Х800 КVА, БКТП 2-20/0.4 КV, 2Х800 КVА, външно кабелно ел. захранване 20 КV /ВН/ площадкови кабели и ел. касети“, след приемане на 04.12.2008 г. на проекта от ОЕСУТ при О.Ц.Н са и документи за учредяване право на прокарване на елемент на техническата инфраструктура през имот - общинска собственост / заповед на кмета на община Ц., протокол на комисията по чл. 210 от ЗУТ, договор за учредяване на сервитутно право, сключен на 17.03.2009 г. и платежни нареждания за заплащане на определеното обезщетение/,както и решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас за преценяване необходимостта от извършване оценка на въздействието върху околната среда, издадено на праводателя на оспорващото Дружество - [фирма]. РС е било презаверено от главният архитект на 09.11.2012 г. Впоследствие е одобрена специализирана карта и регистър по протокол № 21-225 от 12.05.2015 г., за морски плаж „Л. К.“ /К./ в землището на [населено място]. От правна страна е прието, че оспорената заповед № ДК-10-ЮИР-84/25.08.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район е мотивирана с липса на валидно решение по оценка на въздействието върху околната среда и неспазване на специалните разпоредби на ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) /ЗБР/, което сочи на съществени нарушения, които са тежки и радикални, водещи до правна нетърпимост на процесните строителни книжа и респ. до нищожността им. След обсъждане на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че процесния ПИ с идент. № [номер] не попада в границите на защитени територии, както и в защитени зони по смисъла на ЗБР, но в близост се намират природни местообитания- „Зараждащи се подвижни дюни“, „Подвижни дюни“ и "сиви дюни", а също и две защитени зони, поради което е налице нарушение изискванията на чл. 144 ал. 1 т. 4 във връзка с чл. 148, ал. 8 от ЗУТ. Изложени са мотиви за попадане в обхвата на т. 12 б. “в“ от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС на инвестиционното предложение и неприложимост на чл. 7, ал. 1 ЗУТ по отношение на процесния имот, който не е в урбанизирана територия. Освен това е прието за ирелевантно приложеното в административната преписка решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение „Изграждане на хотелски комплекс“ с инвеститор [фирма], тъй като е издадено на праводателя на оспорващото Дружество. Изведен е извод за неспазване изискването на чл. 93 ал. 3 от ЗООС, а също и това по чл. 31 от ЗБР. Решаващият правен извод за нищожност на строителните книга се базира на горните нарушения, разгледани в съвкупност и квалифицирани като особено съществени пороци, водещи до правна нетърпимост на последиците от процесните адм. актове.
Така постановеното решение е неправилно, поради несъобразяване на действащия правен режим към момента на издаване на прогласените за нищожни административни актове.
За да е налице нищожност на оспорените с протеста административни актове, следва същите да са издадени при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страдат от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породят правни последици, т. е. да съставляват „правно нищо”. Визираните от административният съд, респ. началника на РДНСК - Югоизточен район пороци, дори и разгледани в тяхната съвкупност не водят до нищожност, а до незаконосъобразност, контрола за която е преклудиран. Такъв не е осъществен и по реда чл. 156 от ЗУТ служебно от органите на ДНСК .Освен това част от визираните съществени нарушения се позовават на нарушения на правни норми, които не са били налични в правния мир /действащи/ към момента на издаване на РС,одобряване на проектите и презаверката на РС. Такива са изискванията на чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 4 ЗУТ, въведени едва с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/, за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР. Освен това обсъдената от административният съд специализирана кадастрална карта е от 12.05.2015 г.,т. е. след издаване на РС№ 39/25.03.2009 г. и презаверяването му на 09.11.2012 г и одобряване на инвестиционните проекти. В тази връзка не е взето предвид и установеното от съдебно-техническата експертиза в открито с. з. на 27.04.2016 г., че изводите за наличие на дюни в имота са формирани въз основа на данните от специализирания регистър, а в специализираната карта няма нанесени дюни. Установено е от вещото лице и това, че специализираната карта е изработена върху действащата кадастрална карта и няма несъответствие между тях, но е налице такова между плана за регулация и кадастралната карта. Тази констатация не е взета предвид, като неправилно е игнорирано безспорното обстоятелство, че процесните имоти са с надлежно променено предназначение на земята и одобрен проект за ПУП-ПРЗ със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на О. Ц,с обособени два УПИ-та / УПИ [номер], [номер], [номер], отреден за „хотелски комплекс“ и УПИ ІІ- [номер], [номер], [номер], отреден за „озеленяване“/. Няма данни по делото, а и твърдения в тази насока, че строителните книжа са в несъответствие с влезлия в сила ПУП, който е процедиран при издадено решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение „Изграждане на хотелски комплекс“ с инвеститор [фирма] – праводател на оспорващото Дружество.Обстоятелството, че към момента на преценката да не се извършва ОВОС, както и към този за одобряване на ПУП и на изключването на имота от горския фонд, собственик на имота /инвеститор/ е бил друг правен субект е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от касатора [фирма] АДСИЦ, тези актове са влезли в сила. Не е налице и установено противоречие с действащия ОУП,одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед на изложеното, приложимият правен режим е този по чл. 144, ал. 4 / ДВ бр. 65/2006 г./,съгласно която норма инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж и одобряване на проектите, разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС ДВ бр. 77/2005 г., е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОЗ за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая, т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности. Такава преценка е налице, видно от обсъденото решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас. С.но по действащия ОУП / одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/,процесният имот/ УПИ [номер], [номер], [номер], отреден за „хотелски комплекс“ / попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, от което следва, че и ако се приеме „извън урбанизирана територия”, независимо от конкретното предназначение на имота по одобрения ПУП-ПРЗ,няма допуснато съществено нарушение на действащите законови изисквания, водещо до нищожност. Констатираното от административния орган нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, за което липсва обосновка в обжалваното решение, не е относимо към валидността на процесните строителни книжа, а към тяхната законосъобразност, която е извън предмета на спора. В тази връзка, останалите твърдяни нарушения на нормите на ЗООС и ЗБР се явяват ирелевантни, тъй като са основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, а не водят до нищожност.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се отмени оспорената заповед началника на РДНСК - Югоизточен район.
При този изход на делото и при изрично и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от [фирма] АДСИЦ,на основание чл. 143, ал. 1 АПК, РДНСК - Югоизточен район дължи реално направените разноски в процеса в общ размер от 1956, 41лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 488/17.03.2017 г. по адм. дело № 1840/2015 г. по описа на Административен съд –Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ДК-10-ЮИР-84/25.08.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл 216, ал. 6 от ЗУТ е прогласена нищожност на разрешение за строеж /РС/ № 39/25.03.2009 г., издадено от главния архитект на О. Ц, ведно с одобрените инвестиционни проекти, и на презаверката на разрешението за строеж от 09.11.2012 г.
ОСЪЖДА РДНСК - Югоизточен район да заплати на [фирма] АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: [населено място] сумата 1956, 41лв./хиляда деветстотин петдесет и шест лева и 41 ст./,разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.