Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. от гр. П. срещу решението от 16.11.2009 г. по адм. дело № 2813/2005 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, ІІІ-г състав.

Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Н. И. Т. срещу решение № 582 от 26.08.2005 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4105074028/49/ от 16.03.2005 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

На основата на безспорния между страните факт, че за времето от 03.04.1997 г. до началото на 2000 г. (вероятно до началото на м. февруари 2000 г. - точната дата е останала неизяснена) Н. И. Т. не е работил поради незаконно уволнение, отменено с решение от 21.07.1998 г. по гр. д. № 3427/1997 г. на Софийския районен съд, директорът на СУСО и Софийският градски съд са направили неправилния извод, че това време се зачита за осигурителен стаж, но не се взима предвид при определянето на осигурителния доход.

Същественият факт в случая е на коя дата е влязло в сила съдебното решение, с което се признава за незаконно и се отменя уволнението на касационния жалбоподател. Ако тази дата е след 01.01.2000 г. приложимо е било правилото на чл. 10, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване), според което се зачита за осигурителен стаж времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа - а работодателят внася изцяло осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за това време. А не само за времето след 01.01.2000 г. Щом като осигурителните вноски за целия период на незаконното уволнение са били дължими (т. е. и за времето до 31.12.1999 г.), приложимо е правилото на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а не това по чл. 46, ал. 1, т. 8 от същата наредба. Правилото по чл. 46, ал. 1, т. 8 ще бъде приложимо в случая, само ако бъде установено, че уволнението е било отменено като незаконно преди 31.12.1999 г., защото тогава не е съществувала разпоредба, идентична на чл. 10, ал. 2, т. 5 КЗОО (сега чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО). Ако обаче уволнението е било отменено като незаконно след 01.01.2000 г., приложимо е посочено по-горе правило по този кодекс, а то налага да бъде приложено правилото на чл. 46, ал. 4 от посочената наредба.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на главния директор на СУСО и делото да му бъде изпратено като преписка за решаване на въпроса по същество - чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 118, ал. 2 КСО.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 16.11.2009 г. по адм. дело № 2813/2005 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, ІІІ-г състав и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 582 от 26.08.2005 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4105074028/49/ от 16.03.2005 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

ИЗПРАЩА делото като преписка на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", който да реши по същество въпроса за законосъобразността на разпореждане № 4105074028/49/ от 16.03.2005 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. А.Е.