О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5499

гр. София, 27.11. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1894 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ против решение № 27/09.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 394/2023 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 4 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на окръжен съд.

Съдът е приел, че ищецът на 23.07.2017г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №199/2017г. по описа на РУ [населено място] за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. С постановление на Районна прокуратура [населено място] Н. е задържан за срок от 72 часа по реда на чл.64 ал.2 НПК, с оглед довеждането му пред съда и внасяне на искане за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража. С определение на Районен съд [населено място] от 25.07.2017г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, потвърдена след обжалване с определение на БОС от 31.07.2017г. На 10.08.2017г. ищецът е подал искане за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, образувано е било ЧНД 3921/2017г. по описа на БРС и съдът с Определение № 1504 от 22.08.2017г. по нчд № 3921/2017г. е изменил МНО от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1000 лева. По досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действия - разпити на обвиняемите и на свидетелите, разпознавания. С постановление за частично прекратяване на Б. от 07.02.2018г. досъдебното производство по отношение на ищеца е прекратено, по съображения, че извършването на деянието, в което е бил обвинен е недоказано.

При определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, а досъдебното производство е приключило в разумен срок. Отчел и факта, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение задържане под стража с продължителност един месец, през който период ищецът е търпял неудобства и притеснения, включително и такива от битов характер поради лошите условия в ареста. Съобразени са и установените по делото факти за медийното отразяване на случая и отражението им върху емоционалното състояние на ищеца, данните за влошаване на здравословното му състояние по време на престоя му в ареста и последиците по отношение на трудовата му ангажираност. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел и т. нар.“специфични вреди“, претърпени от ищеца и установени по делото, като е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 4 000 лв.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

С оглед изхода на спора, в полза на пълномощника на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27/09.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 394/2023 г. от състав на АС – Бургас.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на адв. П. В. от АК – Б. сумата 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.38 ЗЗД.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.