Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И“ АД, чрез юрк.. В срещу решение № 15420/11.12.2018г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 6292/2018г., с което е отхвърлена жалбата на застрахователната компания срещу решение № 286-ОЗ/22.03.2018 г. на заместник председателя на КФН и ръководещ направление "Застрахователен надзор". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се възраженията изложени в подадената пред първоинстанционния съд жалба. Счита, че издадената принудителна административна мярка не препятства и не преустановява извършване на нарушение. Твърди се, че искането за възстановяване на суми следва да е документално обосновано, а посочения двумесечен срок не е краен и не всяка претенция следва да бъде уважена в същия. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Ответникът – заместник председателят на Комисия за финансов надзор и ръководещ направление "Застрахователен надзор", чрез юрк.. Г оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационната инстанция констатира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Предмет на контрол за правилност пред петчленен състав на ВАС е решение № 15420/11.12.2018г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 6292/2018г, с което съдът е отхвърлил жалбата на Застрахователна компания „Л. И“ АД срещу решение № 286-ОЗ/22.03.2018 г. на заместник председателя на КФН и ръководещ направление "Застрахователен надзор".
При постановяване на съдебния акт, първоинстанционния съд е установил следната фактическа обстановка:
С писмо, вх. № 12-00-15/03.11.2017 г., НББАЗ информира КФН, че управителният съвет на бюрото е взел решение за започване на процедура по мониторинг спрямо „ЗК Л. И“ АД.
С писмо с вх. № 23-00-100/15.11.2017 г. в КФН е постъпило писмо от Съвета на бюрата „Зелена карта“ като орган, администриращ системата „Зелена карта“. В писмото се съдържа информация, че ЗК „Л. И“ АД не възстановява в изискуемите съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата срокове изплатените от страна на кореспондентите на застрахователя суми по претенции, предявени на основание сключени от дружеството договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното има за последица отправянето на искания за гаранции към НББАЗ, което застрашава неговата финансова стабилност и функционирането на системата „Зелена карта“ като цяло. В писмото се сочи и че в резултат на установените нарушения, извършени от български застрахователи, в това число и ЗК „Л. И“ АД, съществува реална опасност от поставяне на НББАЗ под мониторинг.
С писмо постъпило в КФН с вх. № 12-00-19/13.12.2017 г., Съветът на бюрата уведомява, че на 07.12.2017 г. Управителният комитет е взел решение да изиска от НББАЗ учредяване на банкова гаранция или депозиране на средства пред Съвета на бюрата в размер на 4 000 000 евро. Посочено е, че мярката се налага предвид трайното незачитане от страна на отделни застрахователи на установените срокове и процедури при изпълнение на техните задължения. Мярка е продиктувана от необходимостта от системното прилагане на гаранционните механизми на системата „Зелена карта“, поради липсата на доброволно плащане на задължения от страна на крайния платец-застраховател.
С решение на Управителния съвет на бюрото от 31.10.2017 г. е открита процедурата по мониторинг по отношение на ЗК „Л. И“ АД.
С писмо, изх. № 12-00-15/02.02.2018 г., КФН изисква от НББАЗ информация за отправените след 31.10.2017 г. към НББАЗ искания за гаранции.
С отговор, вх. № 12-00-15/08.02.2018 г., НББАЗ информира, че след 31.10.2017 г. към бюрото има отправени 75 броя искания за гаранции, свързани със заведени претенции по сключени от ЗК „Л. И“ АД полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С писмо, изх. № 12-00-15/13.02.2018 г., КФН изисква от застрахователя обяснения относно причините, поради които предявените спрямо дружеството претенции не са били уредени в изискуемите срокове, което от своя страна е довело до постъпването в НББАЗ на искания за гаранции.
С отговор вх. № 12-00-15/20.02.2018 г., „ЗК Л. И“ АД, твърди, че рестриктивната организация на системата Зелена карта не позволява равноправни взаимоотношения с кореспондентите в чужбина като по този начин се създават сериозни трудности или невъзможност за получаването на необходимата документация, мотивираща съответните плащания.
С писмо на КФН, изх. № 12-00-15/13.03.2018 г., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), чл. 588, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 587, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), ЗК „Л. И“ АД е уведомено за вземането на решение за откриване на административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ.
С писмо, вх. № 12-00-15/16.03.2018 г. по описа на КФН, от ЗК „Л. И“ АД са постъпили писмени възражения и обяснения по откритото производство по прилагане на принудителна административна мярка.
Като взема предвид направените от ЗК „Л. И“ АД възражения, на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 588, ал. 4 във връзка с чл. 588, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), чл. 587, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ), заместник председателя на КФН и ръководещ направление "Застрахователен надзор" издава оспорения в производството пред тричленен състав на ВАС административен акт – решение № 286-ОЗ/22.03.2018 г., с което на ЗК „Л. И“ АД е разпоредено:
1. Да изплаща всички свои задължения, произтичащи от предявени спрямо застрахователя претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка със застрахователни събития, настъпили извън Р. Б, в двумесечния срок по чл. 5, пар. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, считано от датата на получаване на искането за възстановяване на суми.
2. В срок от три работни дни от датата на получаване на решението за прилагането на принудителната административна мярка да определи лице, което да:
2.1. извършва контрол за изготвянето от застрахователя на пълен и изчерпателен списък на отправените към застрахователя искания за възстановяване на суми от чуждестранни кореспонденти или национални бюра;
2.2. извършва контрол за своевременното изплащане на исканията за възстановяване на суми от чуждестранни кореспонденти или национални бюра преди изтичането на двумесечния срок по чл. 5, пар. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, считано от датата на получаване на искането за възстановяване на суми;
2.3. информира ежедневно управителния орган на застрахователя за всяко искане за възстановяване на суми от чуждестранни кореспонденти или национални бюра, за което остават три или по-малко дни до изтичането на а двумесечния срок по чл. 5, пар. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, считано от датата на получаване на искането за възстановяване на суми;
2.4. извършва контрол за изготвянето от застрахователя на пълни и коректни справки съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2 към Заповед № 325 от 09.10.2012 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Посочените справки да се представят в Комисията за финансов надзор в сроковете по заповедта, след извършване на проверката по предходното изречение.
3. Ежеседмично, в последния работен ден на всяка седмица, лицето по т. 2 да докладва на ръководителя на функцията за съответствие и на членовете управителния орган на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД за:
3.1. исканията за възстановяване на суми, по които през текущата седмица е постъпило напомняне по чл. 4, пар. 8, т. 8.1, подточка „iv“ от Вътрешните правила на Съвета на бюрата;
3.2. исканията за възстановяване на суми, чиито срок за възстановяване на суми от страна на застрахователя изтича в следващите две седмици, както и дали е необходимо във връзка с уреждането на тези искания да бъдат изисквани допълнителни документи;
3.3. исканията за възстановяване на суми, по които срокът за възстановяване на суми от страна на застрахователя е изтекъл, причините за неспазване на установения срок, както и виновните за неспазване на срока лица.
4. За срок от шест месеца, считано от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, ръководителят на функцията за съответствие на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД да изготвя ежемесечно доклад за изпълнението на застрахователя на задълженията по т. 1, включващ:
4.1. изчерпателен списък, изготвен претенция по претенция, относно допуснатите пропуски по изпълнението на задълженията по т. 1 относно спазването на сроковете,
4.2. причините, довели до неизпълнение в срок на задълженията по т. 1, както и всички отговорни за пропуските лица.
5. Докладът по т. 4 да бъде писмен и да се представя пред управителния орган до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Заверено копие от доклада, както и изчерпателна информация за мерките, предприети от управителния орган на застрахователя във връзка с констатираните пропуски по изпълнение на задълженията по т. 1, следва да бъдат представяни в КФН в тридневен срок от изготвянето на доклада.“
За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и съобразен с целта на закона.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Досежно възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост:
Правилно, въз основа на анализ на доказателствата по делото, тричленният състав на ВАС е обосновал извод за спазване на процедурата по издаване на обжалваното решение: административното производство е започнало по инициатива на административния орган съгласно чл. 588, ал. 1 от КЗ. С писмо изх. № 12-00-15/13.03.2018 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК органът е информирал жалбоподателя за започналото производство като е предоставил възможност на същия да се запознае с проекта на акта, неговите мотиви и да изрази своето становище. Като е съобразил възраженията на ЗК „Л. И“ АД, заместник председателят на Комисия за финансов надзор и ръководещ направление "Застрахователен надзор" е издал оспореното решение.
Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че обжалваната заповед, като издадена заместник председателят на Комисия за финансов надзор и ръководещ направление "Застрахователен надзор" е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН ресорният зам. председател има право самостоятелно да прилага принудителните административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на комисията. Съгласно чл. 588, ал. 4 от КЗ принудителните административни мерки по чл. 587, ал. 2 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя. Мерките посочени в чл. 587, ал. 3 - 5 от КЗ са от компетентността на КФН като колегиален орган, както правилно е посочила първата инстанция процесната принудителна административна мярка не спада към тях, което обосновава приетото, че оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Правилни са изводите на съда, че адресатът на акта е посочен, същият съдържа фактически и правни основания, както и разпоредителна част, съответно мярката отговаря на предписаните от закона изисквания за форма – чл. 59, ал. 2 АПК.
Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че издадената принудителна административна мярка не препятства и не преустановява извършване на нарушение. По делото не е спорно, че „Л. И“ АД предлага задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като по силата на решение № 1180-03/06.12.2006 г. на КФН и съгласно чл. 508, ал. 1 от КЗ задължително членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Разпоредбата на чл. 508, ал. 2 от КЗ задължава членовете на бюрото да спазват неговия устав. Съгласно чл. 14, т. 5 от Устава на НББАЗ застрахователят следва да спазва Вътрешните правила на Съвета на бюрата, който е наднационалният орган, отговарящ за администрирането и функционирането на системата „Зелена карта“. Съобразно разпоредбите на КЗ и Вътрешните правила застрахователите назначават кореспонденти в чужбина, които да обработват и да уреждат претенциите, възникнали в съответната държава и причинени от МПС, застраховани от съответното дружество.
Разпоредбата на чл. 5 от Вътрешните правила урежда условията и реда за реимбурсиране на заплатените от кореспондента суми на увредените лица. Съгласно чл. 5, § 2 от Вътрешните правила застрахователят е длъжен в двумесечен срок да възстанови на съответния кореспондент, заплатените от него суми. По делото безспорно е установено, че ЗК „Л. И“ АД не възстановява в изискуемите срокове заплатените от техните кореспонденти суми. Във връзка с соченото поведение е налице опасност от поставяне на НББАЗ под мониторинг. Отправено е и предупреждение, че състоянието на мониторинг може да доведе и до суспендиране на членството на НББАЗ в системата „Зелена карта“, което еднозначно ще лиши българските застрахователи от възможността да издават сертификати „Зелена карта“ по отношение на държавите членки на системата, които не са част от Многостранното споразумение.
С оглед изложеното правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че оспорената принудителна административна мярка преследва законни цели като препятства и преустановява извършване на нарушение, тъй като същата цели възстановяване на хармоничното функциониране на системата „Зелена карта“. Чрез прилагане на мярката се ограничава степента на задлъжнялост на отделни членове на бюрото, същата цели спазване на Вътрешните правила на Съвета на бюрата и гарантира автономността на кореспондентите за уреждане на претенции. Освен това се осуетява възможността за поставяне под мониторинг на НББАЗ и се осигурява защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че сумите изплатени от кореспондентите следва да се възстановяват едва след предоставянето на всички доказателства. Чл. 5, §4 от Вътрешните правила предвижда вумесечен срок за възстановяване на сумите от застрахователя на кореспондента. В чл. 5, § 4 е посочено, че съпътстващите документи, включително тези, обективно доказващи, че е извършено плащане на дължимо обезщетение на увредени лица, трябва да бъдат незабавно изпратени при поискване, без това да забавя реимбурсирането на сумите. Горното обосновава, че възстановяването на изплатените суми не зависи от предоставянето на документацията. Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от първата инстанция, че забавеното предоставяне на поддържаща документация нито отменя временно, нито прекратява срока за възстановяване на изплатени суми, при чието изтичане лихвите стават платими, съгласно Обяснителния меморандум.
По делото е представен списък съдържащ 75 броя искания за гаранции, като същият се отнася до застрахователни събития настъпили в Румъния, Германия и Холандия. В този смисъл, необосновани се явяват оплакванията на касационния жалбоподател, че мярката е приложена във връзка с искания за възстановяване на суми от кореспонденти, чиито договори са прекратени, поради документално необосновани искания за реимбурсиране.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция обосновава извод, че като е приел оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, тричленният състав на ВАС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК съдът намира, че в полза на Комисия за финансов надзор следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15420/11.12.2018г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 6292/2018г.
ОСЪЖДА "Лев инс" АД, гр. С., бул. „Черни връх“, № 51Д да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100лв., представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.