Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба вх. № 155 от 04.01.2018 г., подадена от П.З от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б.Б, срещу Решение от 20.12.2017 г., по адм. дело № 1869/2017 г. от Административен съд Варна В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпоредбата на чл. 6, б. “г“ от Наредба за принудителното преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на община В., „както и отказа на съда“ да му присъди разноски по делото, „като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано“. Претендира неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Втора касационна жалба вх. № 5050 от 13.03.2018 г. е подадена от П.З от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б.Б, срещу Решение № 232 от 09.02.2018 г., постановено по същото дело по реда на чл. 176 АПК, „само в ЧАСТТА на втори абзац на диспозитива“, с която е оставено без уважение искането за допълване и изменение на Решение № 2300 от 20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1869/2017 г. „в частта за разноските“ с доводи за наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор.

Ответната страна – Общинският съвет Варна не е взел становище по касационните жалби.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими на осн. чл. 210, ал. 1 АПК. В рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че в оспорваната част съдебните...