Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД против решение № 1554 от 09.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12214 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът – Председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради недопустимост на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения.

С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя обективиран в писмо № 53-00-4784 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, като дружеството е осъдено да заплати на АПИ сумата от 150, 00 лв. - разноски за първоинстанционното съдебно производство.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП) и чл. 16 от Наредба за специалното ползване на пътищата (НСПП), е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 1076 от 14.12.2011 г. в обхвата на път II-99 - вариант Алепу, километър 28+090-дясно, с площ от 12 кв. м., с контролно регистрационен номер АПИ-ЕЙС-99-28.09-1, без посочен в него срок на действие.

С молба, заведена в Областно пътно управление - Бургас с вх. № М-391 от 19.04.2017 г., съответно вх. № 53-00-527 от 17.05.2017 г., от „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД е поискано да бъдат преиздадени разрешения за специално ползване, сред които и процесното, в обхвата на път II-99 - вариант Алепу, километър 28+090-дясно, с площ от 12 кв. м

От констативен протокол № 56 от 08.06.2017 г., съставен от служители на Областно пътно управление - Бургас, съдът е установил, че рекламното съоръжение в обхвата на път ІІ-99 - вариант Алепу, километър 28+090-дясно функционира от 02.11.2011 г. и отстои в целия си габарит на 3.10 м от ръба на пътната настилка, както и на 424 м. от пътно кръстовище при км 28+514, поради което противоречи на чл. 15, ал. 1, т. 2 и изискванията на чл. 17б от НСПП и разрешение за специално ползване не може да бъде преиздадено.

Съдът е посочил, че на заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г., с решение по т. 2.169, УС на АПИ е одобрил проект на писмо за отказ до „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД за преиздаване на разрешение № 1076 от 14.12.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път ІІ-99 „(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево”, км 28+090-дясно-вариант Алепу. Приел е, че с решение по т. 2.235 от същия протокол УС на АПИ е възложил на председателя на УС да подпише писмата от т. 2.2. до 2.234. В изпълнение решението за възлагане, председателят на Управителния съвет е издал оспореното писмо, с което дружеството е уведомено, че му се отказва преиздаването по реда на чл. 17б от НСПП на разрешение за специално ползване № 1076 от 14.12.2011 г., тъй като рекламното съоръжение се експлоатира в противоречие с чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП, съдът е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Приел е, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган – председателя на УС на АПИ, въз основа на решение за възлагане на УС по протокол № 1663/17, т. 2.235 Решението е недопустимо.

В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалният административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от Управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

С решение по т. 2.169. по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ (с неправилно посочен номер в решението на АССГ, а именно № 1663/17) е постановен отказ за преиздаване на разрешение № 1076 от 14.12.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път ІІ-99 „(Бургас-Маринка)-Созопол-Царево”, км 28+090-дясно-вариант Алепу.

Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4784 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че то представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение.

Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2.169. от протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4784 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", а председателят на УС на АПИ.

Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, АССГ е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1554 от 09.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12214 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.