Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. [ място] подадена чрез адв.. Д, против решение № 59 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 87/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., оформено с изх. № 02-100-6500/1215 от 13.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН: 10/170511/38975 за кампания 2011 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ и по мярка „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/“ и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 845, 71 лв., от които по СЕПП – в размер на 1332, 90 лв. и по НР1 - в размер на 1512, 81 лева, както и със същото решение е осъдена да заплати на ДФ „Земеделие“ деловодни разноски в размер на 360 лева. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, гр. С., не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на...