Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1] със седалище в с. К., чрез адвокат Кръстев. Жалбата е против решение № 213 от 10.04.2018г., постановено по адм. дело №347/2017г. от Административен съд-Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695, 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед №03-РД/3246 от 22.11.2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената й част и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение № 213 от 10.04.2018г., постановено по адм. дело №347/2017г. от Административен съд Пазарджик, е отхвърлена жалбата на [Фирма 1] против заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695, 50 лева. Отказаното финансиране е основано на чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба №20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. /Наредба №20/, във вр. с чл. 48, параграф 2. д) от Регламент (ЕС) №809/2014г.
За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемите форма и същият е мотивиран. Приел е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на оспорващия относно утвърждаването и прилагането на референтни цени след подаване на заявлението за подпомагане. Приел е, че има нарушение на чл. 30, ал. 9 от Наредба №20, тъй като административният орган следвало да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени, още преди приемането на заявления за подпомагане. Това нарушение обаче не било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с одобрения списък се оповестявали не самите цени, а разходите, респективно активите, за които се определят референтни цени. Съдът се е позовал на заключението по назначената съдебна експертиза, въз основа на която е приел, че административният орган правилно е определил допустимите за подпомагане разходи и съответно недопустимите такива.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Според изложеното в заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695, 50 лева., поради прилагане на референтни цени. Отказаното финансиране е основано на чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба №20 /изм./ във вр. с чл. 48, параграф 2. д) от Регламент (ЕС) №809/2014г.
Правното основание е постановяване на отказ за частично финансиране като процесния е чл. 30, ал. 10, изр. 2 от Наредба №20 /изм./, според който Разплащателната агенция извършва съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, като одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер. Редът и начина на определяне на референтните разходи и оценка на основателността на предложените за финансиране разходи са регламентирани в чл. 30, ал. 8 и ал. 9 от Наредба №20 /изм./. Според съдържанието на тези разпоредби преди последното им изменение с ДВ бр. 102/2017г., Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.
В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед №РД 09-781 от 06.11.2015г. на министъра на земеделието и храните. По делото няма събрани доказателства за датата на публикуване на тази заповед според изискването на чл. 30, ал. 9 от Наредба №20 /изм./. Но доколкото с тази заповед №РД 09-781 от 06.11.2015г. като период за прием на заявления за подпомагане по процесната подмярка е определен 30.11.2015г. - 18.12.2015г., следва да се приеме, че заповедта е публикувана най-късно до началната дата на прием на заявления за подпомагане - 30.11.2015г. Съобразно с това и на основание чл. 30, ал. 9 от Наредба №20 /изм./ съгласуван от министъра на земеделието и храните списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, е следвало да се приеме до 30.11.2015г. В случая се установява, че до тази дата не е имало такъв списък.
Представена е и заповед № 03-РД/1634/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при извършване на СМР, допълнена със заповед № 03-РД/1634/23.08.2016 г.
Следва да се посочи, че за всички разходи, отхвърлени като превишаващи определените референтни стойности, административният орган не се е позовал на административен акт или друг документ, в който такива да се съдържат. Липсата на изложени конкретни фактически основания за атакувания отказ изключва възможността да се извърши преценка за съответствието му с определените референтни стойности за активите, обявени към датата на подаване на заявлението за подпомагане, а оттам и да се приеме, че част от заявените разходи за активите по раздел II, ги надвишават. Неспазването на процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна създава вероятност в противен случай да бъде постигнат различен краен резултат, а от друга - е в нарушение на основни принципи в административния процес и по-конкретно тези на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл, липсата на конкретно посочени и установени фактически основания за постановяване на атакувания отказ води до невъзможност съда да прецени законосъобразността на акта - не става ясно доколко същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона. Както вече беше отбелязано по-горе, разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта, включително определени референтни разходи. На свой ред, чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20/2015 г. регламентира, че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1, чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. По силата на чл. 37, т. 4 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" определя и одобрява размера на допустимите разходи, за които се кандидатства в заявленията за подпомагане, чрез прилагане на предвидени в наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР, механизми за определяне основателността на предложените разходи. В тази връзка и Разплащателната агенция, респективно ДФЗ, поддържа списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съдържащ информация за активите, за които тя разполага с база данни с актуални цени от производители, вносители, дистрибутори, дилъри и други търговци по отношение на земеделската техника, както и за дейностите и услугите за строително-монтажни работи, създаване на трайни насаждения и насаждения от бързорастящи дървесни видове, за които има издадена заповед от изпълнителния директор за прилагане на референтните им стойности. Поради това и чл. 30, ал. 9 от Наредбата налага списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА, не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.
В този смисъл, тълкуването на приложимата правна уредба и липсата на обявени към датата на публикуване на заповедта за прием на заявления, референтни разходи, като част от списъка на страницата на фонда, сочи на допуснато от административния орган нарушение на основните принципи в административното производство, налагащи правомощията му да бъдат упражнявани по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при своевременно, публично огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната му самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.
С оглед на тези доводи, обжалваното решение е неправилно. Затова то следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменена заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в оспорваната й част.
При този изход на спора пред касационната инстанция, на касатора „Хербс индъстри“ ООД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2019 г. възлизащи на 4000 лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка” – в конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. В представения списък на разноските се иска и възстановяване на внесената държавна такса за касационно производство в размер на 25 лева. Направеното от страна на процесуалния представител на Държавен фонд „Земеделие” възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е основателно, защото размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно голям с оглед фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Настоящия съдебен състав счита, че предметът на административните дела по ЗПЗП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт, а не преценка на стойностното изражение на отказаното финансиране по съответната програма.
Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, както и че на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), които дела безспорно са без определен материален интерес следва да бъде редуцирано на 2000 лв., който размер отговаря на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Следва да бъде възстановена и държавната такса в размер на 25 лева. Или общо разноските на касатора са в размер на 2025 лв. Разноските са своевременно поискани, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на касатора от бюджета на органа, издал оспорения административен акт.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 213 от 10.04.2018г., постановено по адм. дело №347/2017г. от Административен съд-Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695, 50 лева.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне в едномесечен срок, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес: гр. С., бул."Ц. Б III" №136 да заплати на "Хербс индъстри" ООД със седалище и адрес на управление с. К., ЕИК 203809518, сумата от 2025 (две хиляди и двадесет и пет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.