Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 5576/03.10.2018 г., по адм. д. № 1071/2018 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на Т. С. (Методиева) сумата общо 88702, 39 лева, представляваща законна лихва върху невнесено своевременно обезщетение по сметка, определена със заповед № РД-40-83/14.10.2008 г. на кмета на Столична община, съгласно чл. 29, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 4 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът Т.М оспорва касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е било спорно по делото и е установено от фактическа страна, че със заповед № РД-40-83/14.10.2008г. на кмета на Столична община за отчуждаване на поземлен имот, за която е разпоредено предварително изпълнение, на основание чл. 25, ал. 2 и по реда на глава III от ЗОС е отчуждена част от ПИ № 1515, кв. 80, м. „Кръстова вада - Южен парк” – гр. С. от собствениците Т.М и Ч.Н.С заповедта е определено обезщетение в размер на 267 558, 00 лв и...