Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.В от [населено място], чрез адв. К.Д, срещу Решение № 270 от 25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2017 г. от Административен съд С. З. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна – О. К, представлявана от кмета, чрез пълномощника си, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иск на В.В срещу О. К, с който се претендира присъждане на обезщетение, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за претърпени от нея имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 290 лв., настъпили от прогласеното за нищожно, с влязло в сила на 24.03.2017 г. Решение № 10 от 31.01.2017 г. постановено по адм. дело № 541/2015 г. от АС – С. З, уведомително писмо от „Домашен социален патронаж“, с което й е отказано включване в списъка на Обществена трапезария за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., тъй като не отговаря на целевите групи, определени от кмета на общината и ищцата е осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски,...