Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К.К, чрез адв. И.И като процесуален представител, срещу решение № 320 от 20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 952/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-22000118005871-091-001 от 24.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1187 от 11.07.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДФЛ от 2013 г. до 2017 г. и По ЗДДС за периоди от 12.2015 г. до 09.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – град София не излага становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ревизионен акт (РА) № Р-22000118005871-091-001 от 24.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1187 от 11.07.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., с който са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/ в общ размер на 25 743.58 лева за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., както и по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ в резултат на начислен ДДС в общ размер на 11 742.76 лева за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. 09.2017 г., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 10 727.69 лева.

Въз основа на събраната в проверката информация, органите по приходите са приели за установено, че през ревизирания период жалбоподателят е получил доходи от източници в страната от продажбата на стоки – хранителни добавки чрез електронния сайт www.pompai.com, както и че е използвал услугите на „ Рапидо експрес енд лоджистик“ ООД, като е получавал суми по наложени платежи, част от тях изплатени в офисите на куриерското дружество, а друга част – изплатени по банков път. Констатирано е, че общият размер на тези суми е 183 366.58 лева, които доходи е следвало да бъдат декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като считано от м. 11.2015 г. е достигнат и облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и през м. 12.2015 г. е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ДДС.

Въз основа на горното е прието наличието на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е възприел направения от органите по приходите анализ на относимите за лицето обстоятелства. Приел е, че данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е формирана въз основа на изготвена в ревизионното производство експертиза. Извършена е проверка на движението на паричните средства, отчетени са всички приходи и разходи, реализирани от жалбоподателя.

За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и с предвиденото в чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание, при спазване на определените в закона срокове за провеждане на ревизионното производство и в съответствие с материалния закон. След излагане на съображения по доводите и твърденията на жалбоподателя, които е намерил за неоснователни и за недоказани, съдът е възприел установените от органите по приходите констатации. Обосновал е извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и основание за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Посочил е, че констатациите и изводите в РА не са оборени от жалбоподателя, поради което установяването на данъчните задължения е извършено законосъобразно. Обжалваното решение е неправилно.

Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради следното:

В мотивите си съдът не е обсъдил писмените доказателства събрани в хода на административното производство, същият е приел и е преповторил твърденията на органа по приходите без да изложи самостоятелни мотиви по тях. По отношение на приложението на особения ред на облагане е посочил единствено, че : по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1,, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

Правилно е посочено от съда, че при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определената в хода на ревизията при особен случай данъчна основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В случая, обстоятелствата по 122 ДОПК са базирани на заключението по допуснатата в административното производство графологична експертиза на подписа на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав констатира следното : по делото на страница 169 е приложен протокол за графическа експертиза с вх.№ 53-00-3345#15 от 28.01.2019 г. изготвена от вещо лице Л. Натан в качеството си на експерт крминалист, на стр. 160 е представен протокол от 27.01.2019 г. за графическа експертиза без входящ номер, изготвен от същия експерт и от същата дата, но с различно съдържание. Поради констатираното разминаване в двете заключения, съдът е следвало да изиска за констатация оригиналите на заключенията на експертизата и да изслуша в съдебно заседание вещото лице, а при необходимост, да назначи съдебно-графологична експертиза. Следвало е да установи за кои периоди е доказано обстоятелството по т. 2 на чл. 122 ал. 1 от ДОПК, да прецени получени ли са доходи от продажби в какъв размер и за кой период, включително и тези получени по банков път. На база на горното, да прецени достигнат ли е облагаем оборот по ЗДДС и към кой момент.

Липсата на обсъждане на експертното заключение в цялост е съществено процесуално нарушение. Като е възприел констатациите и заключенията в РА, без да изложи фактически съждения относно всички суми като данъчна основа за облагане, приети от вещото лице в ревизионното производство, съдът е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка, решаващия съд е бил длъжен да събере допълнителни доказателства и като не е обсъдил доводите в експертизата е постановил необосновано решение.

ВАС многократно се е произнасял, че само обоснованите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, се ползват с презумпция за истинност, а мотиви за това качество на констатациите на РА в решението липсват. В тази връзка също липсват каквито и да е съображения на първоинстанционния съд, които да могат валидно да бъдат проверени от касационната инстанция. По-голямата част от мотивите на съдебния акт в тази му част представлява възпроизвеждане на законови текстове.

Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първоинстанционния съд факти, които в обжалвания съдебен акт не са изчерпателни. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да формира фактически констатации при съобразяване с мотивите в настоящото решение, както и цялата съдебна практика отнасяща се за твърдяни задължения по чл. 122 от ДОПК.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 320 от 20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 952/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.