Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на д-р А.В, чрез адв.. Р, подадена против решение № 380/04.03.2020 г. по адм. дело № 1849/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 272/23.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк.. Г, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България“, чрез адв.. А, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Сдружение „Американски университет в България“, регистрирано в щата Мейн, САЩ не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Варна е решение № 272 от 23.04.2019 г., постановено по преписка № 140/2017 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ – България, представлявано от И.М и С. Съливан с адрес [населено място] и Сдружение „Американски университет в България“ – САЩ, представлявано от С. Съливан, регистрирано в САЩ, щата Мейн не са извършили нарушение на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) по признаците „гражданство“ и „убеждения“ спрямо А.В, като оплакванията му са оставени без уважение като неоснователни.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на А.В и го е осъдил да заплати понесените от ответниците по делото съдебни разноски. В мотивите си съдът е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Въз основа на анализа на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, е приел че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, при условията на пълно и главно доказване, твърдяното по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците „гражданство“ и „убеждения“, както и твърденията си за нарушения по смисъла на чл. 14 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 8, ал. 3 от КТ; на чл. 15, ал. 1, чл. 21 и чл. 22 от ЗЗДискр.
При извършената проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията в касационната жалба са напълно идентични с тези в жалбата подадена пред първоинстанционния съд, на които съдът е отговорил след задълбочен анализ на доказателствата. Изводът за съответствие на решението с материалния закон е направен при правилно тълкуване на приложимите норми и се споделя напълно от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 с. з. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
В случая както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, след което ответната страна трябва да докаже, че правото на неравно третиране не е нарушено.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателят е ангажирал безспорни и категорични доказателства за по-неблагоприятното му третиране по признаците "гражданство" и "убеждения". За да е налице осъществен състав на нарушение на ЗЗ Дискр. трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. В този смисъл жалбоподателят не е установил факта, че Сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България“ и Сдружение „Американски университет в България“, регистрирано в САЩ са го поставили в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно на негово положение.
Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от Василев оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила за провеждане на административното производството. Обосновано е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти не съставляват хипотеза на пряка или непряка дискриминация. Размерът на трудовото възнагражение, изплащано на Василев, е по-ниско от това на служители със сходни нива на квалификация и опит поради обективни причини, а не в резултат на неравно третиране. Наведените от касатора твърдения за неравно третиране, изразяващо се в по-ниския размер на изплащаното трудово възнаграждение при равни други обстоятелства и равностойно полагане на труд и по отношение на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, не са подкрепени от конкретни доказателства. По делото е установено, че касаторът е получил две последователни отрицателни атестации по критерия "преподаване" през 2015 и 2017 г. поради липса на професионални качества, знания, умения, активност и усърдие. Установено е също така, че критериите за оценка са детайлно регламентирани в наръчник, разработен и одобрен от преподавателите в университета. Същите са били съобразени при атестацията на касатора, видно от събраните писмени и гласни доказателства в тази насока. При атестирането на Василев е отчетено и мнението на студентите относно преподавателската дейност на същия и тяхната стабилна негативна оценка. Отрицателните атестации, почиващи на обективни критерии, а не на неравностойно третиране, са и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Процесуалният представител на заинтересованата страна - Сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България“ е представил списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК в размер на 1800 лева. Предвид направеното от процесуалния представителна жалбоподателя възражение за прекомерност на разноските и съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационния жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация - Сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България“ направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380/04.03.2020 г. по адм. дело № 1849/2019 г. на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА А.В да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.В да заплати на Сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България“ сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.