Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю.Г, чрез процесуален представител, против решение №277 от 17.02.2020г., постановено по адм. д. № 482/2019г. по описа на Административен съд Благоевград/АС-Благоевград/.

Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ в писмено становище чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - А.Д не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът - Регионално управление на образоването-Благоевград, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Ю.Г против решение № 79/06.02.2019г., на КЗД - петчленен разширен заседателен състав, по преписка №100/2017г., с което по оплаквания на Горелски за пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр.-тормоз при упражняване правото на труд, осъществена на основата на признаци „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „увреждане“ и, КЗД:

-установява, че с действията си ответната страна - А.Д, в качеството си на директор на ОУ „П. К. Я“ [населено място], не е извършил нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗдискр. по отношение на жалбоподателя Ю.Г.

-установява, че с действията си ответната страна - А.Д, в качеството си на директор на ОУ „П. К. Я“ [населено място], не е извършил „тормоз“ по признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателя Ю.Г.

-установява, че с действията си ответната страна - А.Д, в качеството си на директор на ОУ „П. К. Я“ [населено място], не е извършил „тормоз“ по признак „увреждане“ по отношение на жалбоподателя Ю.Г.

-установява, че с действията си ответната страна - А.Д, в качеството си на директор на ОУ „П. К. Я“ [населено място], не е извършил „тормоз“ по признак „политическа принадлежност“ по отношение на жалбоподателя Ю.Г.

-оставя без уважение жалба с вх.№44-00-1405/12.05.2017г. и допълненията към нея, подадени от Ю.Г.

Решението на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на жалбоподателя не е осъществена дискриминация - тормоз при упражняване правото на труд, осъществена на основата на признаци „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „увреждане“.

В първоначалната жалба, пред КЗД, макар и не достатъчно конкретизирана, Горелски е навел оплаквания за тормоз на осн. признак „лично положение“, като в последствие са заявени признаците „политическа принадлежност“/заседание на 04.12.2017г. на КЗД/, и „увреждане“ /заседание на 02.05.2018г. на КЗД/. Липсват данни по преписката, дискриминираното лице да е навело оплаквания за нарушаване нормата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр, според която Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. От прочита на заявеното както в жалбата така и в проведените заседания на КЗД/ вкл. от писмена защита, депозирана пред КЗД/, са видни твърдения на Горелски за нарушения на чл. 17, чл. 18, чл. 19 и чл. 20 ЗЗдискр., всички във връзка с прекратени трудови правоотношения на Горелки от директора на ОУ „П. К. Я“-А.Д, в качеството му на работодател, и неназначаването/недопускането/ му до работа, възприемани от жалбоподателя като форми на „трудова дискриминация“ чрез различното му третиране по сочените от него признаци.

Не става ясно защо КЗД в началото на административното производство / доклад на Н.А до председателя на КЗД на 10.01.2018г./ е въвела за разглеждане незаявена претенция за нарушаване права по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., което е възпроизведено в обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 79/06.02.2019г., на КЗД - петчленен разширен заседателен състав, в мотивите на оспорения АА, от съдържанието на които е видно, че АО е обсъждал действията на ответната страна относно фактите, свързани с работата на Горелски на различни длъжности в училището и прекратяване трудовото му правоотношение поради съкращаване на длъжността, включително относно процедурата по получаване на предварително разрешение от Инспекция по труда за уволнението на Горелски и правата на директора на училището по чл. 289, ал. 1, т. 4 от Закон за предучилищното и училищното образование, достигайки до заключения, че действията на ответната страна спрямо жалбоподателя не представляват „дискриминация и тормоз“ и че не е извършено нарушение по Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд“. Дори да предположим, че съжденията на КЗД частично припокриват твърденията на оспорващия за нарушения на чл. 17, чл. 18, чл. 19 и чл. 20 ЗЗДискр.-разпоредби, намиращи се в Глава втора, Раздел I от ЗЗДискр., в диспозитива на КЗД в т. I изрично е посочен само цитирания по-горе текст на чл. 14, ал. 1 – неотносим към конкретните оплаквания на оспорващия. В тази връзка АС-Благоевград без да изложи собствени мотиви се е задоволил да посочи, че изводите на КЗД за липса на нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. са правилни, като същевременно е приел, че действията на директора на училището са съобразени с разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр., касаеща прилагането на еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда, въпреки, че същността на оплакванията на Горелски касаят неравно третиране периода-12.05.2014г.-30.05.2014г. и след 18.08.2016г., когато при възстановяването му на работа на основание влезли в сила съдебни решения, на жалбоподателя „не е давана никаква работа“, не са му възлагани никакви задължения, възпрепятстван е да изпълнява задълженията си като учител по физическо възпитание и спорт, а часовете по този предмет са разпределяни на учители-неспециалисти.

Независимо от горното, разглеждайки възможността за неравно третиране при защита упражняване правото на труд по Г. В, Раздел I ЗЗДискр., крайния извод на АС-Благоевград за законосъобразност на оспорения акт е правилен, по следните съображения:

Оплакването на касатора пред КЗД е свързано с определена форма на дискриминация-тормоз, с конкретна проява на тормоза -психически тормоз, следващ от множество признаци/в случая три защитени признака/. При тази проява следва да е налице поведение на дискриминатора, свързано със защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на касатора, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват.

От очертаното по-горе съдържание на жалбата до КЗД и последвалите уточнения на Горелски във вр. с посочените от него признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по отношение признака „лично положение“, както правилно е отбелязала както КЗД така и АС-Благоевград, не са посочени от дискриминираното лице и не може да се установят същностни за личността белези, отличаващи го от другите, но същевременно съпоставими и приобщаващи лицето към определена социална група, за да може да се прецени материалноправната защита на лицето в конкретния случай на основа на този признак.

На следващо място, видно от доказателствата по делото визираните от касатора характеристики, свързани с признака „политическа принадлежност“, а именно: Горелски е бил член на определена политическа партия-[ПП], а дискриминатора Дунгьов на други политически партии, не установяват необходимата връзка за процесния период между твърдяното нежелано поведение, изразено в „не даване на никаква работа“, невъзлагане на задължения и възпрепятстване да изпълнява задълженията си като учител по физическо възпитание и спорт, вкл. действията по разпределяне часовете по предмета ФВС на учители-неспециалисти, имащо за цел или водещо до накърняване самооценката на лицето, и/или съответно негативна за лицето обстановка, вкл. работна среда, при упражняване правото на труд от Горелски, и предвидения в чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от ЗЗДискр. признак, предмет на защита.

По отношение признака свързан със социално участие- „увреждане“ следва да се отбележи, че в случая соченото от касатора ограничение, водещо до специфично физическо разстройство на здравето, а именно: захарен диабет, панкреатитус акута, исхемична болест на сърцето, стенокардия и артериална хипертония, без настоящия съдебен състав да изследва дали изобщо това визираното разстройство на здравето може да се определи като „увреждане“ по см. на практиката на Съда на ЕС /напр. СЕО, Дело С-13/05(2006)/, е въведено от него като настъпила последица от поведението/напрежение и тормоз/ на дискриминатора, а не като основание Горелски да е бил третиран различно в качеството на субект на права и задължения спрямо лице, в което тази характеристика липсва. Следователно не се касае за защитен признак по см. на чл. 4 ЗЗДискр., защото увреждането видно от твърденията на жалбоподателя, не е причина за дискриминацията, а последица от очертаните действия на лицето-дискриминатор.

В обобщение се налага извода, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната дискриминация – пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр. и психически тормоз съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „увреждане“.

Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно материалния закон, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд Благоевград кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №277 от 17.02.2020г., постановено по адм. д. № 482/2019г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Ю.Г да заплати на Комисия за защита от дискриминация, сума в размер на 100лв., представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.