Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от Е.Е от [населено място] срещу Решение № 515/23.04.2020 год. постановено по адм. д.№ 2292/2019 год. по описа на Административен съд Варна.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон -касационно основание по чл. 209 т. 3 пр. 1 АПК, без да се сочат конкретни нарушения при постановяването на съдебния акт. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена.

В с. з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Грозданов, който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор, в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд-Варна да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение.Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209 ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211 ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била Заповед № ДК-02-СИР-02 от 23.05.2019 год. издадена от Началника на РДНСК-Североизточен район, с която на осн. чл. 225 ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съставляващ „Реконструкция, със завземане на общи части-плоски неизползваеми покриви към склад...