ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2384

Гр. София,11.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1184 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. н. 6243/18.01.2024 г. по описа на регистратурата на СГС, подадена от прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение № 111 от 10.01.2024 г. по т. д. 767/2023 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на прокурор при Софийска градска прокуратура за изменение на определение № 3612 от 23.10.2023 г. по същото дело, с което съдът се е произнесъл по дължимите разноски и осъдил Софийска градска прокуратура да заплати на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 11 ГПК на ответника Политическа партия „Партия на българските жени“ сумата 1 000 лв. – разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че процесуалните действия, за които е договорен присъденият с определението адвокатски хонорар, не са ясно индивидуализирани в представения договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като се позовава на практика на СЕС моли възнаграждението да бъде намалено, без съдът да се съобразява с установените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква, че след като ответникът е представил по делото доказателства след подаване на исковата молба, то приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на Софийска градска прокуратура. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, евентуално договореното възнаграждение да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по жалбата, Политическа партия „Партия на българските жени“, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че присъденият разход е в минималния установен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за неоценяем иск. Сочи, че упълномощеният адвокат е осъществил активна защита с подаден отговор на исковата молба с приложени относими писмени доказателства и е представлявал ответника в о. с.з., поради което договореното възнаграждение в размер на 1 000 лв. не е прекомерно. Оспорва доводите по жалбата, че кръгът на дадените пълномощия на адвоката не бил ясен, като поддържа, че упълномощаването е за осъществяване на пълно процесуално представителство и защита пред първата инстанция. Изтъква, че изводите на съда, че не се установява ответникът да е станал причина за завеждане на делото, са правилни и обосновани. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Съобразно дадените задължителни указания по тълкуването на закона с ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Счетено е, че и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на Софийска градска прокуратура за изменение на определение № 3612 от 23.10.2023 г. по същото дело, с което съдът се е произнесъл по дължимите разноски и е осъдил Софийска градска прокуратура да заплати на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 11 ГПК на ответника ПП „Партия на българските жени“ сумата 1 000 лв. – разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е неправилно, макар и не по поддържаните с частната жалба оплаквания, а поради неправилно приложение на нормата на чл. 78, ал. 11 ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на сторените разноски при прекратяване на делото.

От преписката по делото се установява, че с депозирания писмен отговор ответникът е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно за осъществяване на правна защита и процесуално представителство по делото пред първата инстанция с договорено възнаграждение от 1 000 лв., като изрично е удостоверено, че възнаграждението е заплатено. Последното е достатъчно доказателство за извършване на разхода, съобразно дадените разяснения с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Възраженията на жалбоподателя, че не ставало ясно за какви процесуални действия е уговорен хонорарът, не почиват на съдържанието на горецитираните договор и пълномощно.

Необосновано е и неподкрепеното с доказателства възражение по жалбата за приложимост на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото по делото не се установява ответникът с поведението си да е станал повод за завеждане на делото.

Не следва да бъде уважено и поддържаното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Като отклонение от общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, предвиждащо право на ответника на всички сторени от него разноски при прекратяване на делото, с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Последната законова хипотеза не е налице според настоящия състав на съда, като съдът съобразява предмета на делото – предявен иск за постановяване разпускане на политическата партия ответник; спорност на релевантните факти по делото; събраните писмени доказателства и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия.

Като изключение от общото правило нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което не са налице предпоставките за намаляване на доказания разход за представляване на ответника от адвокат пред СГС.

Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалната норма на чл. 78, ал. 11 ГПК, която предвижда, че когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

По приложението на нормата е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 472 от 06.08.2018 г. по ч. т.д. 1041/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че когато в исково производство прокурорът участва като страна на основание чл. 26, ал. 3 ГПК при произнасяне по отговорността за разноски съобразно изхода на спора следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 11 ГПК, предвиждаща, че в тази хипотеза дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. С тези доводи е отменено обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото, и вместо това за същите е осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите.

В този смисъл е и практиката по определение № 1271 от 16.05.2024 г. по т. д. 165/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

Горецитираната практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Съдът с обжалваното определение се е отклонил от даденото тълкуване на нормата на чл. 78, ал. 11 ГПК и е оставил без уважение молбата на прокурор при Софийска градска прокуратура за изменение на определение № 3612 от 23.10.2023 г., с което Софийска градска прокуратура е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 11 ГПК на ответника ПП „Партия на българските жени“ сумата 1 000 лв. – разноски по делото. Определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Политическа партия „Партия на българските жени“ направените в първоинстанционното производство разноски в размер на сумата 1 000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 111 от 10.01.2024 г. по т. д. 767/2023 г. по описа на СГС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ определение № 3612 от 23.10.2023 г. по т. д. 767/2023 г. по описа на СГС, вместо което постановява

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 11 ГПК на ответника Политическа партия „Партия на българските жени“, вписана в регистъра за политическите партии под № 172, том 4, стр. 170, по ф. д. 1507/1997 г. по описа на СГС, сумата 1 000 лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.