Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 133 от 24.02.2020г., постановено по адм. д. № 900/19г. Административен съд Пазарджик, пети състав, е отменил ревизионен акт № Р -16001618001876 – 091 – 001/24.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., в частта му, с която е определен дължим ДДС по подписания на 31.12.2016г. приемо-предавателен протокол между ЕТ“Орион 10 – С.К“ и „Орион 10 СИК“ ООД в размер на 27 176, 83лв. заедно с прилежащите лихви, както и лихви за просрочие върху сумата от 4 823, 17лв. в размер на 362, 99лв., като е отхвърлил жалбата на ЕТ“Орион – 10 – С.К“ против останалата част от ревизионния акт.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му е подадена касационна жалба от ЕТ “Орион 10 – С.К“ – [населено място], ЕИК 030100946, представляван от С.К, [ЕГН], чрез пълномощниците му адв. П.М и адв. Н.Б. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. П. в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пазарджик и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт и в тези му части. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ” - гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Г.А, в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди ревизионния акт и в тази му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждения.

Ответният по касационната жалба ЕТ“Орион 10 – С.К“ – [населено място], ЕИК 030100946, представляван от С.К, чрез пълномощниците си взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са както следва : тази на ЕТ“Орион 10 – С.К“ е неоснователна, а тази на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е частично основателна.

С решението си Административен съд Пазарджик е отменил ревизионен акт № Р - 16001618001876 – 091 – 001/24.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., в частта му, с която е определен дължим ДДС по подписания на 31.12.2016г. приемо-предавателен протокол между ЕТ“Орион 10 – С.К“ и „Орион 10 СИК“ ООД в размер на 27 176, 83лв. заедно с прилежащите лихви, както и лихви за просрочие върху сумата от 4 823, 17лв. в размер на 362, 99лв., като е отхвърлил жалбата на ЕТ“Орион – 10 – С.К“ против останалата част от ревизионния акт. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, подписан е с квалифициран електронен подпис, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основания за неговата отмяна в цялост. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на акта. Относно установените с него задължения за ДДС, обосновани с наличието на хипотеза по чл. 79, ал. 3 ЗДДС решаващият съд е изложил мотиви, че в тази част актът е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че въпросното гориво не е било осчетоводено от задълженото лице по предвидения за това ред, което обстоятелство е установено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е, че различията в данните за остатъците в резервоарите на автомобилите и началното гориво за следващия отчет на същите транспортни средства, както и липсата на инвентаризация и нередовно воденото счетоводство, възпрепятстват установяване на действителното състояние на активите на предприятието към определен момент, като използваният от приходните органи метод за установяване на липси е достоверен чрез съпоставка на зареденото гориво и разходеното гориво за съответната година. 2. На отделен ред съдът е изложил мотиви относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при изготвянето на която експертът е извършил анализ на допълнително представените от задълженото лице доказателства и по същество е потвърдил констатациите на приходния орган, като неговите изчислени за размера на липсите и дължимото ДДС дори надвишават сумите по ревизионния акт. 3. Първоинстанционният съд е квалифицирал като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че органите по приходите не са отчели наличните количества в резервоарите на автомобилите към края на всяка календарна година, като се е обосновал с това, че неправилно воденото счетоводство и липсата на инвентаризация съставляват пречка да бъде установено точното количество останало гориво.

Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта му относно допълнително начисления ДДС във връзка с подписан на 31.12.2016г. приемо-предавателен протокол, с който ЕТ“Орион 10 – С.К“ е предала на „Орион 10 СИК“ ООД части и консумативи на стойност 160 000лв., като същите бъдат продадени и фактурирани в рамките на следващите 3години. За да изгради този извод административният съд се е позовал на заключението на вещото лице, което е установило, че получателят „Орион 10 СИК“ ООД за 2016г. няма отразени в счетоводството си никакви записвания, отразяващи приемане на материални активи на стойност 160 000лв., поради което органите по приходите неправилно са приели, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС на датата на фактическото предаване на стоката и са определили допълнителни задължения за ДДС и съответни лихви за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в частта относно установени задължения на едноличния търговец за данъчни периоди 2012 – 2016г. за данък общ доход и задължителни осигурителни вноски. Посочено е, че жалбоподателят не е опровергал констатациите, че по сметката на едноличния търговец са постъпвали парични средства, които не са декларирани и че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо доходите, което съставлява придобит доход от други източници, който подлежи на облагане. За недоказани са приети възраженията на жалбоподателя, че в данъчната основа следва да бъдат включени като приход трудови възнаграждения на съпруга на задълженото лице, съответно възраженията му за корекция и определяне на допълнителни задължения по неотчетени приходи по петима доставчици, съответно непризнати разходи за липсващото гориво на автомобилите и за определен авансов данък.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част и частично неправилно в отменителната му част. По касационната жалба на ЕТ“Орион 10 – С.К“

В касационната жалба против отхвърлителната част от решението се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане спрямо отделните пера за които е потвърден ревизионния акт.

Конкретно в т. 1 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в отхвърлителната му част относно определение задължения за ДДС поради наличие на хипотеза по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Навеждат се аргументи, че решаващият съд превратно е тълкувал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно не е обсъдил ангажираните от страната писмени и гласни доказателства, които по същество опровергават констатациите на ревизионния акт в тази му част. Направените оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка по тази част от спора относно определени задължения по чл. 79, ал. 3 ЗДДС е описана много подробно в решението на директора на Д“ОДОП“ – Пловдив, л. 34 – л. 37 от първоинстанционното дело, поради което не следва да бъде преповтаряна. В случая няма спор, че ревизията е повторна, като в първоначалното отменително решение на директора на Д“ОДОП“ са дадени указания какви допълнително факти и доказателства следва да бъдат събрани и установени. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт в тази му част е издаден при спазване на материалния закон и като такъв следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното и в отговор на касационните доводи следва да бъде посочено следното:

В заключението си /л. 2 от заключението, л. 3700 по номерацията на първоинстанционното дело/вещото лице е посочило начина на счетоводно отразяване на горивото от едноличния търговец през процесните периоди /раздел IV, т. 1.1 и 2 /, както и начинът, по който би следвало да бъде заприходявано и отчитано горивото, в това число изискването за извършване на инвентаризация /чл. 22 ЗСч/. По същество в тази си част експертът потвърждава констатацията на приходния орган за наличие на липси - хипотеза по чл. 79, ал. 3 ЗДДС, която поражда задължение за корекция на упражненото право на данъчен кредит. В този смисъл позовавайки се на заключението на експерта първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че е интерпретирал произволно заключението. Пак в тази връзка правилно е прието, че по същество вещото лице установява по-голям размер на задълженията в тази част, които няма как да бъдат коригирани предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Твърденията в жалбата, че вещото лице въз основа на писмените доказателства е опровергало констатациите и е установило минимални липси, не могат да бъдат споделени. Въпросните писмени доказателства съставляват разходно-оправдателни документи за други действия, свързани с извършване на транспорта, но не са доказателство за наличие на въпросните количества горива, доколкото експертът по същество е потвърдил констатациите на акта за начина по който следва да бъде заприходяване и отчитано горивото и тези констатации не са опровергани. В този смисъл оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния съд, изразяващи се в необсъждане на ангажирани от страната писмени доказателства, не могат да бъдат споделени, тъй като тези доказателства са неотносими към тази част от спора. Изложеното важи и за оплакванията свързани с необсъждане на свидетелските показания на свидетеля Д.П.С е разпитан в съдебно заседание на 04.12.2019г. / л. 3729 – 3731 от първоинстанционното дело/, Показанията на същия са твърде общи – че е извършвал транспорти курсове за еднолични търговец, във връзка с което е представял документи за всички извършени разходи, направени по време на пътя, в това число и за гориво, че гориво е зареждано основно в България и в по-малки количества извън страната, вида камиони, които е имало във фирмата, както и че резервоарите на същите не са били еднакви по обем, независимо, че са били от една марка, и приблизително са били около 1100литра. Въз основа само на тези показания не може да бъде споделена тезата на касатора, че те опровергават констатациите на акта, доколкото основната теза на задълженото лице е, че при ревизията не е зачетено обстоятелството, че резервоарите на камионите следва да бъдат разглеждани като склад ведно с наличното количество в тях.

По т. 2 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решение на административния съд в отхвърлителната му част относно установените задължения за данък общ доход по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на физическото лице С.К, годишен и авансов данък на едноличния търговец “Орион 10 – С.К“, както и за задължителни осигурителни вноски и здравно осигуряване през данъчни периоди 2012г. – 2016г. /позиции 1 – 20 от таблица №1 от решението на директора на Д“ОДОП“ и позиции т. 1 2, 5 и 6 от таблица № 2 към същото решение/някои от позициите касаят задължения за ДДС и лихви по тях/. Аналогично на предходната точка се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждани възраженията и доводите на страната, както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в тази й част, което и в двата варианта опровергава констатациите за наличие на доходи с неустановен произход.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

От изложеното в тази точка на касационната жалба следва извод, че основните оплаквания на касатора са свързани с отхвърлителната част от решението относно определените задължения на ревизираното физическо лице за данък общ доход по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за забава и по конкретно с невъзприемане от страна на приходния орган, и от първоинстанционния съд, че при определяне на данъчната основа за съответните периоди не са взети предвид начално салдо/налични парични средства/ в размер на 14 500лв., както и не са съобразени представените доказателства за паричните доходи на съпруга на жалбоподателката / двата варианта на заключение на вещото лице по този пункт са изготвени ако бъдат съобразени въпросните 14 500лв. и доходите на съпруга, съответно само доходите на съпруга и според тях и в двата случая не е налице недостиг на парични средства, съответно наличие на доходи с неустановен произход, върху които да се определят задължение за данък общ доход/. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като не са ангажирани доказателства относно наличието на сумата от 14 500лв. към 01.01.2012г., съответно липсва правно основание към данъчната основа да бъдат включени и доходите на съпруга.

Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд в тази насока. Видно от данните по делото, ревизията в тази си част е проведена по общия ред, а не по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По тази причина данъчната основа е определена при условията на чл. 17 ЗДДФЛ съобразявайки установените в хода на ревизията доказателства за получени доходи от ревизираното лице и извършени разходи от него. При този начин на определяне на данъчната основа доходите на съпруга няма как да бъдат включени и съобразени, тъй като ЗДДФЛ не прилага система на подоходно данъчно облагане на съпрузите. Данъчната основа не е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за да бъдат съобразени и доходите на съпруга. По отношение на въпросното начално салдо от 14 500лв. жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства, че такава сума е била налична в началото на данъчния период. Изложените в касационната жалба доводи, относно липсата на необходимост от такива доказателства не може да бъде споделена, тъй като не намира опора в закона, а цитираната съдебна практика касае съвсем различен спор/неданъчен/ и също е неотносима. Наличието на такава сума е благоприятен за жалбоподателката факт, за установяването на който тя носи доказателствената тежест съобразно общите правила на доказване в процеса /чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/. Не ангажирането на доказателства в тази насока има за последица, че въпросната сума не е налична и не се съобразява при определяне на данъчната основа.

В този смисъл оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а от там и неправилно приложение на материалния закон, свързани с необсъждане на заключението на вещото лице в този пункт и не включване на процесната сума в данъчната основа, се явяват неоснователни.

По т. 3 от касационната жалба се правят оплаквания по отношение на отхвърлителната част от решението в частта за преобразуване на финансовия резултат със сумите за липсващо гориво и определяне на допълнителни задължения за данък.

По изложените по т. 1 от касационната жалба мотиви настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и в тази му част. След като не са опровергани констатациите за липса на процесното количество гориво, то правилно е преобразуван финансовия резултат на търговеца със сумите за неговото придобиване и са определени допълни задължения за данък общ доход и лихви за забава.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Пазарджик в отхвърлителната му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на ЕТ “Орион 10 – С.К“ – [населено място], ЕИК 030100946, представляван от С.К, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-гр. П..

В касационната жалба на директора на Д“ОДОП“ – Пловдив против отменителната част от първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че решението в тази си част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, поради което неправилно са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор, че на 31.12.2016г. /р-469 от административната преписка/ между [фирма] и „Орион 10 СИК“ – ООД, представлявано от С.К, е подписан приемо-предавателен протокол, съгласно който едноличният търговец предава на дружеството части и консумативи на стойност 160 000лв., които да бъдат продадени и фактурирани ежемесечно в зависимост от продажбите за срок от 3години. В хода на ревизията е установено, че във връзка с протокола от страна на [фирма] са издадени фактури на стойност 26 853, 98лв. и е начислен ДДС в размер на 5 370, 80лв. Органите по приходите са приели, че с факта на предаване на стоката от едноличния търговец на дружеството е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС и възниква задължение за начисляване на данък по реда на чл. 86 ЗДДС. Тъй като това не е извършена от задълженото лице, с ревизионният акт са определени задължения за ДДС в размер на 27 167, 83лв., съставляващи разлика между дължимия ДДС от 32 000лв. върху цялата сума от 160 000лв. и вече начисления ДДС от търговеца, ведно със съответни лихви за забава, както и са определени задължения за лихви за забава в размер на 362, 99лв. върху начисления със закъснение ДДС от 4 823, 17лв.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. По същество решаващият съд се е позовал на заключението на вещото лице, според което стоката не е напускала патримониума на едноличния търговец и не е прехвърляно право на собственост.

Решението на Административен съд –Пазарджик е правилно и законосъобразно в отменителната му част за главницата от 27 167, 83лв. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в тази им част. В допълнение следва да бъде посочено следното:

По силата на договора за консигнация консигнантът предава на консигнатора определена стока в неговия склад или магазин, за да се продаде от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, в течение на определен срок срещу възнаграждение.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС за доставка за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС/в редакцията относима за периода/, освен в случаите на ал. 2 данъчното събитие настъпва и на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2, с изключение на случаите по ал. 8. В конкретния случай липсват доказателства каква точно стока е била предадена, тъй като в протокола единствено е отбелязана стойността на стоката, но не нейният вид и количество.

Съставеният протокол от 31.12.2016г. може да бъде разглеждан като сключване на договора за консигнация между едноличния търговец и дружеството, но не може да служи като доказателство за реалното предаване на стоката. ВАС приема в практика си / Решение № 14766 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2013 г., I о., докладчик съдията С.А/, че консигнационният договор като частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила. Той може да бъде доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по договора, но не е доказателство за реалното му изпълнение. Предвид липсата на други доказателства към приемо предавателния протокол и констатациите на вещото лице за счетоводното отразяване на протокола при участниците в съставянето му, правилно е прието, че липсват доказателства за предаване на стоката по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС, и от там възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС, водещо до задължение по чл. 86 ЗДДС за начисляване на данък.

По отношение на определеното с ревизионния акт задължение за лихви в размер на 362, 99лв. върху начисления ДДС от 4 823, 17лв. решението на административния съд е неправилно. Съставените от жалбоподателя фактури за извършени продажби на стоки във връзка с протокола от 31.12.2016г. са доказателство, че въпросната стока действително е предадена, поради което за късното начисляване на данъка правилно са определени задължения за лихви.

Предвид на гореизложеното при условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението на Административен съд – гр. П. следва да бъде оставено в сила в отменителната му част относно определените с ревизионния акт задължения на ЕТ“Орион 10 – С.К“ в размер на 27 176, 83лв. заедно с прилежащите лихви по по подписания на 31.12.2016г. приемо-предавателен протокол между ЕТ“Орион 10 – С.К“ и „Орион 10 СИК“ ООД.

При условията на чл. 222, ал. 1 АПК в отменителната му част относно установени задължения за лихви за просрочие върху сумата от 4 823, 17лв. в размер на 362, 99лв. като неправилно решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ“Орион 10 – С.К“ следва да бъде отхвърлена в тази й част.

Разноски.

Жалбоподателят ЕТ “Орион 10 – С.К“ – [населено място], ЕИК 030100946, представляван от С.К, е направил разноски в размер на 235, 13лв. заплатена държавна такса и 700лв. заплатен адвокатски хонорар / по-малко от минимума за обжалваната от него част/, поради което при този изход на спора разноски не му се следват.

Жалбоподателят директор на Д“ОДОП“ – Пловдив има право на разноски общо в размер на 1 423, 61лв., от които 2, 90лв. държавна такса върху уважения размер на жалбата, а останалите 1 420, 71лв. юрисконсулско възнаграждение, включващо такова върху потвърдената част от първоинстанционното решение, оспорено от едноличния търговец, и такова следващо се за двете инстанции върху уважената част от жалбата за сумата от 362, 99лв. лихви.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 133 на Административен съд – Пазарджик, пети състав, от 24.02.2020г., постановено по адм. д. № 900/19г. в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р - 16001618001876 – 091 – 001/24.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., в частта му, с която е са определени лихви за просрочие върху сумата от 4 823, 17лв. в размер на 362, 99лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ“Орион 10 – С.К“ – [населено място],[адрес], ЕИК 030100946, представляван от С.К, [ЕГН], против ревизионен акт № Р - 16001618001876 – 091 – 001/24.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 425 от 09.07.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр. П., в частта му, с която е са определени лихви за просрочие върху сумата от 4 823, 17лв. в размер на 362, 99лв.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 133 на Административен съд – Пазарджик, пети състав, от 24.02.2020г., постановено по адм. д. № 900/19г. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ЕТ“Орион 10 – С.К“ – [населено място], [адрес], ЕИК 030100946, представляван от С.К, [ЕГН], да заплати на Н. А по приходите – гр. С. разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 1 423, 61 / хиляда четиристотин двадесет и три лева и 61стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.