Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на О. В против решение № 1804 от 07.10.2019 г., постановено по адм. д. № 601/2019 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Е.Ф, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – А. Адем, в писмено становще, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отмяна заповед № Г-452/27.12.2018 г. на зам. кмета на О. В, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ V – 109 - „за жилищно строителство“, кв. 3 по плана на „Д. Т“, гр. В..

За да постанови този резултата съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не са изложени мотиви относно материалноправното основание за изменение на ПУП. Констатира, че не е осъществен и превантивен контрол съгласно чл. 152 ЗООС, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Видно от същата е, че основанието за изменение на ПУП е чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на което основание е издадена и заповедта, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП. В случая правното основание е и фактическо такова посочено в закона, предмет на заповедта е един УПИ, поради което не е налице съществено нарушение на формата на административния акт, обосноваващо неговата незаконосъобразност. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че е нарушен чл. 152 ЗООС. По делото не е установено проектът да попада в приложение 1 или 2 ЗООС, за да подлежи на превантивен контрол, в който смисъл е и заповедта, с която е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът не проверява законосъобразността на акта на всички законови основания като не излага съображения относно материална законосъобразност на оспорената заповед, както и дали същата е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Липсата на мотиви в тези насоки препятстват настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали в случая планът попада в приложение 1 или 2 ЗООС и съответно да направи извод приложимо ли е изискването на чл. 152 ЗООС, както и предвид събраните по делото доказателства да изложи съображения за спазване на административнопроцесуалните правила при издаването на заповедта и съответствието й или не с материалния закон.

С оглед изхода на делото разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1804 от 07.10.2019 г., постановено по адм. д. № 601/2019 г. по описа на Административен съд гр. В..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.