Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Интернешънъл К. И /България/“ ЕООД със седалище в град София, представлявано от управителя М.М, чрез процесуалните му представители адвокат Е.И и адвокат Х.С, срещу решение № 6141 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 12089/2018 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 3-627 от 23.10.2018 г. на изпълнителния директор на „Л. С“ ЕАД. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък.
Ответната страна по касационната жалба – изпълнителният директор на „Л. С“ ЕАД изразява чрез юрисконсулт М.М становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Интернешънъл К. И /България/“ ЕООД против заповед № 3-627 от 23.10.2018 г. на изпълнителния директор на „Л. С“ ЕАД за откриване на тръжна процедура за предоставяне под наем на помещение от 6 кв. м. с референтен № 0А47.1, представляващо част от сградата на Терминал 2 на Л. С - публична държавна собственост. Предназначението му е за обмяна на валута и плащане на битови сметки. В заповедта се съдържат всички елементи, необходими за участие в процедурата, в това число и специалните изисквания към участниците. Жалбоподателят е направил общо възражение за липса на мотиви. Отделно от това е възразил конкретно срещу специалните изисквания по четири точки: Точка 10.1.2 за представяне на документ, удостоверяващ правото му да извършва разплащане с битови сметки и платежни услуги на територията на страната. Точка 10.1.3 за представяне на доказателство, че има регистрирани минимум два работещи обекта със същата дейност. Точка 10.1.4, касаеща представяне на доказателства за опит през последните три години - 2015, 2016 и 2017 г. за двете дейности на територията на страната. Точка 10.1.5 за наличие на търговски опит, не по-малък от една година с автомати за обмяна на валута. Организаторът на търга е представил становище, в което е оборил, като неоснователни всички възражения и е приложил административната преписка.
Въз основа на данните в нея съдът е направил фактическите установявания. Обсъдил е наличието/липсата на отменителните основания по чл. 146 АПК, като е акцентирал върху всяко едно от възраженията по жалбата. Съобразил е спецификата при доставката на платежни услуги, правоотношенията във връзка с които са предмет на специална регламентация в ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ) /ЗПУПС/. Във връзка с оспорването на точка 10.1.2. от процесната заповед АССГ е посочил, че възможността двете услуги /по обмяна на валута и плащане на битови сметки/ да се осъществяват с един лиценз касае единствено обмяната на валута по безкасов път, като се е позовал на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. По отношение на изискването за регистрирани минимум два работещи обекта с дейност обмяна на валута и плащане на битови сметки /т. 10.1.3/; опит през последните три години от двете дейности /т. 10.1.4/ и едногодишен опит с автомати за обмяна на валута /т. 10.1.5/ съдът е посочил, че завишените изисквания към участниците в търга са във връзка с предоставяне на високо качество на услугите на Л. С, които да отговарят на потребностите на пътниците, както и възможността за обмяна на валута по всяко време на денонощието с оглед полетното разписание. Приел е, че изискването за опит на територията на Р. Б не противоречи на правото на Европейския съюз и не ограничава правото на лица, в т. ч. и чуждестранни, извършващи дейност на територията на ЕС да участват в търга. Направил е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно.
От данните по делото се установява, че от 2014 г. търговското дружество е било наемател на процесния обект по силата на сключен наемен договор с тригодишен срок и опция за увеличаването му до пет години. Към този момент търговското предназначение на обекта е било единствено „бюро за обмяна на валута“. През 2018 г. предназначението е променено, като наред с обмена на валута, е включено още и плащането на битови сметки. Идеята на промяната, отразена и в т. 10 от оспорената заповед, е продължаване на съществуващата тенденция за разширяване на предоставяните на пътниците услуги, както и на всички лица, които осъществяват дейност на територията на Терминал 2 на летище София.
Неоснователно е твърдението на касатора, че обмена на валута и заплащането на битови сметки може да се осъществява с един лиценз. Неправилно в тази посока е и разсъждението на съда, позовавайки се на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПУПС, че възможността двете услуги да се осъществяват само с един лиценз е относима единствено към обмяна на валута по безкасов път. Предоставената възможност на лицата да плащат своите сметки е специфична услуга, която покрива съдържанието на нормативното понятие за платежни услуги, дадено в чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПУПС - изпълнение на налични парични преводи - и съответно попада в правната регулация на този закон. Това обстоятелство на свой ред е наложило въвеждане на специфични изисквания за правоспособност за нейното извършване, когато те се отличават от тези за извършване на обмен на валута от лица, извършващи дейност, като обменни бюра. При това със заповедта за откриване на търга е съобразена и спецификата при правоспособността за извършване на едната и на другата дейност. Съгласно правилата на Наредба № 4/2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, режимът е уведомителен. Съответствието с изискването се установява съгласно т. 4. 7 от Приложение А: Условия на търга с копие на удостоверение за вписване в специалния регистър.
За разлика от него, редът за извършване на платежни услуги е лицензионен. Ето защо наред с дефинираното в т. 10.1.1 специфично изискване за представяне на удостоверение за вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност, като обменни бюра е предвидено самостоятелно изискване по т. 10.1.2. – да са притежатели на правото да извършват разплащане с битови сметки и платежни услуги на територията на Р. Б, като удостоверят обстоятелството с документ.
Видът на документа е определен в т. 4. 8 от Приложение А. Анализът на текста показва, че в него е уредена възможността за представяне на два различни типа документи: Първият е копие от лиценз, издаден от БНБ, от който да е видно, че участникът има право да предоставя платежни услуги по чл. 4, ал. 6 ЗПУПС. Понятието „платежна институция“ е дефинирано обобщено в чл. 5 от закона, като юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1-7 в Европейския съюз. Видно от това определение, основният елемент, който придава статут на юридическото лице на платежна институция е лицензирането от национален орган по произход. За лица, които имат седалище в Р. Б, лицензът се издава от БНБ, определена, като компетентен орган в чл. 6 ЗПУПС. Поради това и първата категория документи, изискуеми в т. 4. 8 е представянето на копие от този лиценз от получателите със седалище в страната.
Законът предвижда изрично възможността за извършване на дейност на територията на страната от платежни институции, лицензирани в държава членка. Отчитайки спецификата на такава хипотеза, второто предложение на т. 4. 8 от тръжната документация предвижда възможност за представяне на копие от друг /т. е. различен от лиценз, издаден от БНБ/ официален писмен документ, от който да е видно, че участникът е клон или представител на доставчик на платежни услуги в допустимите от закона случаи. Представянето на подобни документи е опция с адресат - платежни институции, които са лицензирани в друга държава членка по седалището си. Те са допуснати по силата на националния ни закон да извършват дейност на платежна институция. Задължението им в тези случаи е да изпълнят процедурата по чл. 33 от Закон за оценка на представените документи и информация. Тогава те ще разполагат и с официален документ, който им позволява да изпълняват функции на платежна институция в страната и който да представят за доказване изискването по т. 10.1.2 от заповедта за откриване на търга.
Така извършеният анализ на конкретно заложеното специфично изискване в контекста на приложимия закон, напълно опровергава твърденията на касатора за поставени дискриминационни условия и неправомерно лишаване на чуждестранни лица, лицензирани по националното им право или лица, опериращи на територията на ЕС от възможност да участват в тръжната процедура.
Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за немотивираност на изискването за опит през последните три години в дейностите по обмяна на валута и плащане на битови сметки, както и опит с автомати за обмяна на валута. Правилно АССГ е приел, че данните по административната преписка сочат, че в заповедта за откриване на търга, административният орган е формулирал специфичните изисквания, установяването на които се извършва с представянето на съответни доказателства. Видът на тези доказателства е конкретизиран в Приложение А „Условия на търга“. Доказателствата, предвидени в т. 10.1.4 за установяване на опит през последните три години и в т. 10.1.5 за автомат за обмен на валута са детайлизирани съответно в т. 4. 10 и т. 4.11 от приложението, които препращат към документите, по т. 4. 7, т. 4. 8 и т. 4. 9 от същото приложение. Изрично е посочено, че именно те ще бъдат използвани за доказване на опита през периода 2015-2017 г. и обстоятелството за вписан автомат за обмяна на валута. Документите по т. 4. 7 и 4. 8 установяват правоспособността за извършване на обмен на валута по първата точка и платежни услуги по втората точка. Така, както сега действащият закон в сила от 2018 г. урежда изрично условията, при които платежна институция, лицензирана в друга държава членка ще извършва дейност на територията на Р. Б, тези въпроси са предмет на регламентация и в отменения закон със същото наименование отм. от 6.03.2018 г./. Те са предмет на разглеждане в чл. 30 от него. Така, че официалните документи по смисъла на т. 4.10 от приложение А могат да се представят и за периода преди 2018 г. и да установят изискуемия опит. Както бе посочено по-горе, за доказване на обстоятелствата по т. 10.1.5 се представя удостоверение по т. 4.7 за вписване на автомат за обмяна на валута, като съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от проекта на договор в срок от 10 работни дни от подписването му наемателят следва да изготви и представи на наемодателя за одобрение работен проект за изграждане, обзавеждане и оборудване на обекта. Изискванията, които наемодателят предвижда при откриване на тръжната процедура са в рамките на предоставена оперативна самостоятелност с оглед нуждите му, поради което АССГ като е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК е достигнал до извод за неоснователност на жалбата, поради което решението за отхвърлянето й като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Л. С“ ЕАД възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6141 от 22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 12089/2018 г. на Административен съд-София град.
ОСЪЖДА „Интернешънъл К. И /България/“ ЕООД, ЕИК 131249933, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ген. Е.И.Т“ № 30-32, ет. 2 да заплати на „Л. С“ ЕАД, бул. "Х. К" № 1 сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.