Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи срещу Решение №5201 от 29.07.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело №10852/2017 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №198300-5303 от 31.08.2017 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с което е отказано издаването на становище за допустимост на еднокрила плъзгаща се врата, модел ROLLING 1B-60-1, производство на "Dierre S.p.А" – Италия, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искане с вх. №198300-3556 от 04.08.2016 г. за издаване на становище за допустимост на еднокрила плъзгаща се врата, модел ROLLING 1B-60-1, производство на „Диере“ АД.
Касационният жалбоподател – директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че по делото не са събрани всички необходими доказателства и е останало неизяснено обстоятелството дали RINA S.p.A – издател на доклада за изпитване № RINA0008FR/12/12/2006 г. и на доклад за класификация №RINA0008FR/08.01.2007 г. е нотифицирана лаборатория към посочените дати за изпитване на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1.
Излага, че съдът е отхвърлил искането му за събиране на нови доказателства от съществено значение за хода на делото по молба от 26.03.2019 г., като в постановеното в последствие съдебно решение не е обсъдил представена молба от 04.04.2019 г. с приложените към нея писмени доказателства и мълчаливо е оставил без разглеждане направеното доказателствено искане.
Касаторът твърди, че неправилно съдът е кредитирал твърдение на държавен орган относно нотификация на лаборатория за изпитване, който не е компетентен за нотификация на органи за оценка на съответствието в областта на строителните продукти. Същевременно е отказал да събере относими и необходими доказателства от компетентния в областта на нотификацията орган – Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрк. Д.В.
Ответникът по касационната жалба – „Диере“ АД, оспорва жалбата като неоснователна.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. Д.Д от Софийската адвокатска колегия.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:
На 04.08.2016 г. Dierre S.p.A - Италия подава искане на основание чл. 4, ал. 4 от Наредба №РД-02-20-01/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Р. Б (Наредба №РД-02-20-01), вх. №198300-3556, до директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи (ГД „ПБЗН“ – МВР) за издаване на становище за допустимост за еднокрила плъзгаща се врата, модел „Rolling 1B-60-1“, произведена от Dierre S.p.A – Италия.
Към искането прилага изпитвателен протокол №RINA0008FR/12.12.2006 г. и класификационен протокол №RINA0008FR/08.01.2007 г., издадени от RINA – Италия.
На 25.08.2016 г. директорът на ГД „ПБЗН“ – МВР с писмо №198300-3955 уведомява Dierre S.p.A – Италия, че приложените към искането изпитвателен и класификационен протоколи са изготвени в период, в който лабораторията RINA – Италия не е притежавала акредитация за провеждане на изпитвания по съответните стандарти и поради тази причина, посочените документи не следва да се вземат предвид в производството по издаване на становище за допустимост. От дружеството са изискани документи от изпитване и класификация за процесния продукт, издадени от акредитирани или нотифицирани лаборатории.
На 24.11.2016 г. Dierre S.p.A – Италия представя повторно изпитвателен протокол №RINA0008FR/12.12.2006 г. и класификационен протокол №RINA0008FR/08.01.2007 г., издадени от RINA – Италия, както и изпитвателни протоколи съгласно UNI EN 1634-1:2014, UNI EN1363-1:2012. Приложен е Протокол №RSSE/LABS/ECB/42815 от 03.11.2016 г. на RINA – Италия, която в качеството си на нотифициран орган, заявява, че докладите за изпитвания, издадени в съответствие с различните издания на Регламент EN 1634-1, са валидни съгласно Регламент UNI EN 1634-1:2014, UNI EN1363-1:2012, в това число доклад за изпитване №RINA0008FR/12.12.2006 г.
На 31.08.2017 г. с Решение №198300-5303 директорът на ГД „ПБЗН“ – МВР отказва издаването на становище за допустимост за еднокрила плъзгаща се врата, модел „Rolling 1B-60-1“, произведена от Dierre S.p.A – Италия, поради несъответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 4, ал. 4 от Наредба №РД-02-20-01.
В мотивите на акта е посочено, че при извършена проверка в поддържания регистър на акредитираните лаборатории на интернет страницата на националния акредитиращ орган на Р. И е установено, че лаборатория RINA – Италия е получила своята първа европейска акредитация №0832 на 09.07.2008 г., като представеният Протокол №RSSE/LABS/ECB/42815 от 03.11.2016 г. потвърждава единствено валидността на постигнатите резултати от изпитване по отменени версии на EN1363-1 и EN 1634-1 в съответствие с действащите версии на стандартите EN 1634-1:2014 и EN1363-1:2012.
В хода на съдебното производство жалбоподателят представя документ, приет в съдебно заседание на 15.05.2018 г., издаден от Министерство на вътрешните работи – Италия, с който е разрешено прехвърлянето от страна на дружеството „RINA S.p.A“ на дружеството “RINA Services S.p.A“ на притежанието на разрешително за издаване на сертификати за изпитване по смисъла на Министерски декрет от 26.03.1985 г. в областта на вратите и други пожароустойчиви елементи за заключване съгласно процедурите, предвидени в Министерски декрет от 21.06.2004 г. и технико-административните спецификации,, предоставени от Главна дирекция за превенция и техническа безопасност на горепосочената лаборатория (л. 163).
На 09.07.2018 г., в хода на съдебното производство, е получено писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, в което е посочено, че в регистъра на лаборатории за изпитване с предоставена акредитация, съгласно изискванията на EN ISO/IEC 17025:2005, под номер 0832 е вписана RINA Services S.p.A. – LABORATORIO PROVE със Сертификат за акредитация №0832, дата на първоначална акредитация 2008-07-09, дата на изменение 2016-05-19, валиден до 2020-07-06. Съгласно публикуваната от Националния орган по акредитация на Р. И информация на RINA Services S.p.A. е предоставена първоначална акредитация с обхват да извършва изпитвания по хармонизирани стандарти EN 1363-1 и EN 1364-1 на 09.07.2008 г. Посочено е, че съгласно актуализираните списъци на органите, нотифицирани от държавите от ЕС, достъпни на уебсайта на NANDO (New Approach Notified and Designated Organizations Information System), RINA Services S.p.A. е Нотифициран орган №0474 с първа известна дата на нотификация 01.06.2006 г. (л. 175)
В хода на съдебното производство са приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която установява, че датата на първата акредитация на RINA S.p.A от Италианската агенция за акредитация „ACCREDIA“ е 09.07.2008 г., като носител на акредитациите на RINA S.p.A e RINA Services S.p.A., считано от 16.03.2010 г. Италианската агенция за акредитация „ACCREDIA“ е създадена в изпълнение на изискването на Регламент (ЕС) 765/2008 на Европейския парламент. През декември 2009 г. „ACCREDIA“ е определена като единствен национален орган по акредитация. Направено е сравнение на изискванията на стандарти БДС EN 1363-1:2001 и БДС EN 1363-1:2012 и стандарти БДС EN 1634-1:2003 и БДС EN 1634-1:2008.
На 08.03.2019 г., в хода на съдебното производство, е получено писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, в което е посочено, че компетентният орган за нотификация на органи за оценка на съответствието в областта на строителните продукти е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сочи, че към момента няма достъп до информацията, на интернет страницата на NANDO, предоставена в предходното писмо от 09.07.2018 г., поради което не може да бъде потвърдена информацията за първата известна дата на нотификация на RINA Services S.p.A., както и да бъде предоставена информация за изпитвания на кои продукти и по кои стандарти се отнася. Сочи още, че на интернет страницата на националния орган за акредитация на Р. И – ACCREDIA е налична информация за акредитацията на RINA Services S.p.A – сертификат за акредитация №0832 от 09.07.2008 г., дата на модификация 19.05.2016 г. валиден до 06.07.2020 г. за дейност лаборатория за изпитване. В обхвата на лабораторията са налични стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1. Акредитацията на RINA Services S.p.A – сертификат за акредитация №002A REV. 66 с първоначална акредитация от 11-09-1990, дата на модификация 17-09-2018 г., валиден до 07-10-2020 за дейност орган за сертификация на системи за управление на качеството. (л. 213)
С молба от 26.03.2019 г. административният орган, издател на оспорения акт, е поискал от съда събиране на нови доказателства относно датата на нотификацията на RINA Services S.p.A за извършване на изпитвания на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1, от компетентния орган – Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (л. 219) Искането е оставено без уважение.
С молба от 04.04.2019 г. административният орган, издател на оспорения акт, е предоставил на съда писмо от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което, след проверка в информационната система на NANDO е установено, че няма наличие на нотифициран орган RINA S.p.A с идентификационен номер №0474. Съществува запис на нотифициран орган RINA Services S.p.A с идентификационен номер №0474, като първата нотификация на RINA Services S.p.A по реда на Директива на Съвета от 21.12.1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (Директива 89/106/ЕИО) е направена на 02.12.2005 г., нотификацията е претърпяла 11 изменения с последна актуализация 11.01.2012 г. Във всички изменения не фигурират стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1. RINA Services S.p.A е нотифициран по реда на Регламент (ЕС) №305/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО, като стандартът EN 1363-1 не е включен в списъка на стандартите от хоризонталната нотификация. (л. 227)
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Приема, че тъй като в конкретния случай изпитвания и класификация на строителния продукт не са извършени от ГДПБЗН - МВР при условията на първата хипотеза на чл. 11, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-01, становището за допустимост по чл. 4, ал. 4 органът е преценил, че следва да се издаде при условията на втората хипотеза на чл. 11, ал. 1 - въз основа на документи с резултати от изпитване и класификация на други акредитирани или нотифицирани лаборатории. Ответникът не е изложил съображения за това, защо, при допустимост, съгласно чл. 13, установявания за продукти да се извършват въз основа на декларация и протоколи от самия производител, без допълнителни изисквания за извършване от нотифициран орган или лаборатория, е предпочел усложнената процедура, свързана с въведени допълнителни изисквания по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Съдът приема, че от представените в административното производство доказателства, протоколи за изпитване на вратите и температурно - механичните анализи се установява, че са извършени от нотифицирано лице и акредитирана към датата на подаване на искането лаборатория - RINA Services S.p.A. Този извод е базиран на представеното по делото становище от 09.07.2018 г. на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" и на разрешителното от италианското Министерство на вътрешните работи от м. март 2010 г. (л. 163), че първото разрешение /акредитация на RINA S.p.A е от 25.10.2004 г. и е за издаване на сертификати за изпитване в областта на пожароустойчивите неносещи вертикални и хоризонтални елементи на отделяне и в областта на вратите и други пожароустойчиви елементи на заключване, съгласно технико-административните спецификации, предоставени на лабораторията от ГДПТБ.
Приема, че фактът, че датата на първата акредитация на RINA S.p.A от италианската агенция за акредитация ACCREDIA е 09.07.2008 г. не означава, че до посочената дата лабораторията не е била акредитирана. Според приетата експертиза, италианската агенция за акредитация ACCREDIA е създадена, за да се изпълни изискването на Регламент (ЕС) 765/2008 на Европейския парламент, като е създадена от сливането на орган за акредитация на изпитвателни лаборатории и орган за акредитация на сертифициращи и контролни органи и през март 2009 г. е определена от италианското правителство за единствен национален орган по акредитация. Следователно, публикуваната от Националния орган по акредитация на Р. И информация, че на RINA Services S.p.A. е предоставена първоначална акредитация с обхват да извършва изпитване по хармонизираните стандарти ЕN 1363-1 и ЕN 1634-1 на 09.07.2008 г. не противоречи на информацията, че съгласно актуализираните списъци на органите, нотифицирани от държавите на ЕС, достъпни на уебсайта NANDO, RINA Services S.p.A. е нотифициран орган №0474 с първа известна дата на нотификация 01.06.2006 г., получена от официалната интернет страница на NANDO, както и на предоставената на интернет страницата на ACCREDIA информация, че като първоначална дата на акредитацията на органа по сертификация на системи за управление на качеството е посочена 11.09.1990 г.
На следващо място съдът приема, че, видно от разрешителното от италианското Министерство на вътрешните работи от месец март 2010 г. (л. 163), първото разрешение/акредитация на RINA S.p.A е от 25.10.2004 г. и е за издаване на сертификати за изпитване в областта на пожароустойчивите неносещи вертикални и хоризонтални елементи на отделяне и в областта на вратите и други пожароустойчиви елементи на заключване, съгласно технико-административните спецификации, предоставени на лабораторията от ГДПТБ; и с прехвърлянето на клона на RINA S.p.A. на дружеството на RINA Services S.p.A., считано от 01.12.2010 г., е разрешено и извършено прехвърлянето на разрешително за издаване на сертификати за изпитване по смисъла на Министерския декрет от 26.03.1985 г. в областта на вратите и други пожароустойчиви елементи за заключване, съгласно предвидените с министерски декрети процедури и предоставените технико-административни спецификации, предоставени на лабораторията от Главна дирекция за превенция и техническа безопасност.
Приема още, че от представените различни версии на стандартите, подробно изследвани и разчетени в заключението на вещото лице, се установява, че няма промяна в критериите за загуба на огнеустойчивост.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят е представил пред административния орган становище от нотифицирано лице, удостоверяващо съответствието на докладите от изпитвания, извършени от акредитирана лаборатория за оценка на съответния продукт съобразно дадените стандарти. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и отменя решението на административния орган.
Решението е неправилно.
С оглед на предмета и характера на административното производство, доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за издаване на становище за допустимост на процесния строителен материал е на искателя. Следва да бъде отбелязано, че органът е сезиран с искане за издаване на становище за допустимост, поради което за органа не съществува задължение да изследва предпоставките за прилагане на останалите хипотези на чл. 4, ал. 4 от Наредбата, както неправилно приема първоинстанционният съд.
В случая е безспорно, че в хода на административното производство дружеството-ответник не е доказало, че приложените към искането изпитвателен протокол №RINA0008FR/12.12.2006 г. и класификационен протокол №RINA0008FR/08.01.2007 г. са издадени от нотифицирана към момента на издаването им лаборатория за изпитване на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1.
В хода на съдебното производство са събрани доказателства касаещи началната дата на нотификацията на RINA S.p.A (впоследствие RINA Services S.p.A). Но и допуснатите съдебно-технически експертизи, и кореспонденцията с ИА “БСА“, и разрешителното от Министерство на вътрешните работи – Италия не доказват по безспорен начин наличието на нотификация на Rina S.p.A към датите на издаването на протоколите за изпитване на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1. Съдът е допуснал всички доказателствени искания на „Диере“ АД, приобщил е към делото събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, доказателствената тежест в хода на административното производство, за които е била на дружеството и чрез тълкуването им е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Изводът на съдът е неправилен.
Релевантни за законосъобразността на оспорения акт са два факта – нотификацията на RINA S.p.A като лаборатория за изпитване на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1 и наличието на изпитвателен и класификационен протокол за процесната стока. Дори да се приеме, с оглед на доказателствата по делото, че към датите на издаване на изпитвателния и класификационния протокол RINA S.p.A е била нотифицирана лаборатория, по делото не е доказано, че нотификацията е за изпитване на строителни продукти по европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1. От приложеното на л. 163 разрешително, издадено от Министерството на вътрешните работи – Италия, на което основно съдът основава изводите си, се установява, че RINA S.p.A е имала разрешително, издадено на 25.10.2004 г., за издаване на сертификати за изпитване по смисъла на Министерски декрет от 26.03.1985 г. в областта на пожароустойчивите носещи вертикални и хоризонтални елементи на отделяне, съгласно процедурите, определени в циркулярно писмо №91 на Министерството на вътрешните работи – Противопожарни служби от 14.09.1961 г., както и в областта на вратите и други пожароустойчиви елементи на заключване съгласно процедурите, предвидени в Министерски декрет от 14.12.2003 г. и стандарт UNI 9723/A1 и за двете области съгласно технико-административните спецификации, предоставени на горепосочената лаборатория от Главна дирекция за превенция и техническа безопасност. По делото обаче няма доказателства дали изискванията на посочения стандарт и процедурите, предвидени в Министерските декрети, съответстват на изискванията на европейски стандарти EN 1363-1 и EN 1634-1.
Доказателствата по делото установяват началната дата на нотификацията на сертифициращата лаборатория, но не доказват съответствие на изискуемите за сертификацията на процесния продукт стандарти със стандарта, за който RINA S.p.A е била нотифицирана. От назначената от съда експертиза се доказва единствено съответствието на стандарти БДС EN 1363-1:2001 и БДС EN 1363-1:2012 и стандарти БДС EN 1634-1:2003 и БДС EN 1634-1:2008. Но дали RINA S.p.А е била нотифицирана за изпитване на строителни продукти по посочените стандарти в периода 2004 – 2008 г. е останало неизяснено, тъй като не е доказана идентичността на съдържанието на стандартите по Министерския декрет от 26.03.1985 г. със стандарти БДС EN 1363-1:2001 и БДС EN 1363-1:2012. Това прави извода на съда за доказаност на релевантните факти необоснован, поради което решението му е неправилно. Същото следва да бъде отменено като вместо него жалбата на „Диере“ АД – Италия срещу Решение №198300-5303 от 31.08.2017 г. бъде отхвърлена като неоснователна.
Доводите на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни, тъй като сочените от него доказателства не обосновават различен извод по отношение на законосъобразността на оспорения административен акт.
Следва да се отбележи, че при условие, че дружеството-ответник се снабди с необходимите доказателства за наличие на релевантната нотификация на органа, издал изпитвателния и класификационния протокол, разполага с възможността да сезира повторно компетентния административен орган с ново искане за издаване на становище за допустимост.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди ответника, да заплати направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото претендираните от касатора разноски са за възнаграждение за представителство от юрисконсулт за настоящата инстанция. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 100, 00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №5201 от 29.07.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело №10852/2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диере“ АД – Италия срещу Решение №198300-5303 от 31.08.2017 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА „Диере“ АД, със седалище в Р. И, гр. Т., „К. С“ №23, да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на вътрешните работи, 100 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.