Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк.. М, срещу Решение № 5150 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 335/2018 г. на Административен съд – София–град, отменящо Заповед № РА50-557 от 18.08.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО са изменени Заповед № РА50–593 от 28.09.2016 г. и Заповед № РА50–594 от 28.09.2016 г. на главния архитект на СО в частта им по т. 1, които следва да се считат с териториален обхват съгласно представения опорен план (концепция за ПУП и паркоустройствен проект на територията на парк „Въртопо“ I, II и III част, райони „Студентски“ и „Младост“), относно недвижим имот УПИ XIII–1544, кв. 3 по плана на [населено място], [ж. к.], имот с идентификатор № 68134.4082.5910. С атакуваното решение Столична община е осъдена да заплати разноските по делото, като се оспорва решението и в тази му част с твърдение, че присъденото адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото е прекомерно. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ответникът М.Г изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и основателна. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорената пред първата инстанция заповед е с посочени правни основания за издаването й чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗУТ и §...