Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Х против решение № 491 от 02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 615/2019 г. по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З), с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Трети специализиран постоянен състав.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията на касаторката са за несъобразяване от страна на съда със смисъла на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Оспорва изводите относно липса на нарушение на принципа за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, както и констатацията на съда относно недоказано наличие на претендирания от жалбоподателката защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.). Сочи, че такъв признак са придобитите от нея професионален опит и трудов стаж, които представлявали неразривно свързани с личностната характеристика белези на всеки субект. Поддържа оплакването, че неблагоприятното отношение и различното третиране от страна на работодателя се намират в причинно-следствена връзка с упражненото от нея право на труд след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи и възражения моли за отмяна на оспореното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен състав и постановяване на друго решение по съществото на спора. Касаторката не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не...