Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 20140-2020" срещу решение № 45 от 16.08.2019 г. по адм. д. № 310/2019 г. на Административен съд Русе, с което е отменено решение № РД-16-691/19.04.2019 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, чл. 62 и чл. 64 вр. с чл. 63 от ЗУСЕСИФ, е отказана верификацията на разходи в общ размер на 582 299, 99 лева, от които 407 609, 99 лева - безвъзмездна финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 16RFOP002-2.001-1009-C01/09.02.2016 г. с бенефициер жалбоподателя „Хидросист“ ЕООД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно съдът изцяло кредитирал дадените свидетелски показания от лица, призовани от жалбоподателя като свидетели (за които е налице предпоставка да се смята, че са в определени взаимоотношения с жалбоподателя), а не е зачел изготвеното от външен независим експерт в рамките на административното производство експертно заключение. Неправилно приел, че щанците са въведени в експоатация. На няколко места в съдържанието на решението е потвърдена констатацията на ръководителя на УО на ОПИК, че към момента на извършваните проверки дружеството не разполага с подходящи по вид и мощност преси за определени щанци. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна представя писмен отговор.

Излага доводи, че чрез 6-те бр. шанци могат да се изработват статори за различни генератори, за продажбата на които по делото са представени и сключените договори, т. е. налице е посоченото разширение на производствения капацитет. Освен въведени в експлоатация щанци са използвани за изпълнение договори както следва: щанца 8220 доставка по договор с „Г. У. Т“ ООД Австрия, видно от договора представен по по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В. Т на л. 574. В изпълнение на договора за доставка на генератори е издадена фактура № 23 за 28 800 евро, представена по същото дело на л. 616, която е платена 90% видно от отчет по сметка приложен по адм. д. № 263/2019 г. на Административен съд В. Т, на л. 74 и 75. Видно от CMR, на л. 585 по по адм. д.№838/2017г на Администратвен съд В. Т генераторите са доставени. За щанцца 8315 доставкапо договор с „Ф. Ф. И“ Нидерландия за 400кВт генератори видно от договор на л. 586 по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В. Т. В изпълнение на договора за доставка на генератори е издадена фактура № 42 за 38 000 евро на л. 618 по същото дело, която е платена на 90% видно от отчет по сметка на л. 81 и 82 по адм. д. № 263/2019 г. на Административен съд В. Т, Видно от CMR на л. 594 от адм. д. № 838/2017г. на Административен съд В. Т генераторите са доставени. С една от щанците 8300 е трябвало да се изработят генератори 500кВт по договор с ЕТ Николов за обновяване на „ВЕЦ - Б. В“, приложен към жалбата по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В.Т.П наложени на запори от УО и на банкови сметки от НАП, видно от запорно съобщение (приложено към жалбата пред първоинстанционния съд) ответника по настоящата жалба е принуден да прекрати дейност. Към датата на подписване на договора за БФП жалбоподателят е имал приходи от продажба на генератори в размер на 86 000 лева, а след завършване на проекта фирмата е реализирала продажби за 128 700 лева видно от горецитираните два договора за доставки, фактури и платежни, т. е. освен че щанците са въведени в експлоатация те са повишили производителността на предприятието.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да отмени оспорения административен акт, съдът приел, че е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Като правно основание за недопустимост на разходите, в акта е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, както и клаузите на чл. 1.1 от общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 7.4 от договора за безвъзмездна финансова помощ. В решението си УО е обосновал отказа си да верифицира заявените разходи с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, от което следва че е прието, че разходите не са допустими, тъй като не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Посочено е, че са нарушени чл. 1.1 от общите условия към договора за БФП и чл. 7.4 от договора за БФП.

Съдът е приел, че клаузите от административния договор и общите условия към него не представляват приложимото право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ правни норми от обективното право. Такива документи в случая са утвърдените от УО Насоки за кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 и приложенията към тях, включително сключения с одобрения кандидат административен договор за предоставяне на БФП и общите условия към него. Според съда органът неправилно е счел, че нарушенията на клаузи от сключения договор и общите условия може да се субсумира под хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, а приложимата материалноправна норма в случая е тази на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, но тя не е била издирена и посочена в оспорения акт.

Приел, че посоченото от органа правно основание за отказ за верификация на разходите – чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ не може да бъде попълнено от

нормата на чл. 2, § 49 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, към която норма препраща клаузата на чл. 7.4 от сключения договор за БФП между жалбоподателя и УО, тъй като нормата е дефинитивна (пояснителна), представлява легална дефиниция на понятието „първоначална инвестиция“, а не регулираща, доколкото не съдържа конкретно правило за поведение, което може да бъде нарушено с извършване на съответния разход, следователно не може да бъде нарушена и към нея не може да се извърши препращане чрез посочване на бланкетните разпоредби. Не е посочено, че е нарушен чл. 2, т. 49 Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията и в коя хипотеза. УО не се мотивирал кое точно изискване не е спазено за да се приеме, че инвестицията не е първоначална защото активите не са дълготрайни стопанския субект не е нов или не е разширен капацитета му.

Съдът приел, че дори нарушаването на клаузите по чл. 1.1 от общите условия към договора за БФП и чл. 7.4 от договора за БФП да попада в приложното поле на вписаното в акта правно основание – чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, не са налице нарушения на поети по тях задължения.

Изложил мотиви, че въвеждането на активите в експлоатация не изисква едновременното наличие на шест ексцентър преси, на всяка от които да е инсталирана по една щанца и под въвеждане в експлоатация на активите (щанците) следва да се разбират всички технически дейности по техния първоначален монтаж, настройка и извършването на проба с всеки един от тях на подходяща по вид и мощност преса. Всички те са били последователно монтирани на впоследствие наетата 63-тонна ексцентрик преса като с четири от щанците пробите се оказали успешни, а с две от тях пробите не били добри, тъй като се оказало, че пресата не била достатъчно мощна, за да отсече детайла, както трябва. Направени са препоръки за използването на 100 - тонна преса за щанца S-50 и на 160-тонна преса за останалите пет щанци. Препоръчано, с цел запазването им, те да се съхраняват омаслени и консервирани, когато са демонтирани от пресата. В това състояние щанците, които не са били монтирани на пресата, са били намерени от УО при извършените проверки на място. При последващата проверка от 08 – 11.09.2017 г. на пресата била монтирана щанца вид 2, модел S50, но при опит да бъдат щанцовани детайли в пресата заседнал метален лист, при което по – нататъшното производство се оказало невъзможно.

Жалбоподателят пред съда е представил и потвърждение от 23.08.2017 г. от доставчика на оборудването – хърватското дружество „Zakanj d.o.o.”, с което е потвърдено, че закупените по проекта щанци са въведени в експлоатация в присъствие на техни представители и представители на възложителя (жалбоподателя) като са направени първоначални изпитвания на всяка щанца на ексцентър преса на датите, посочени в приемо-предавателните протоколи за доставка, т. е. съответно на 10.05.2017 г., 22.05.2017 г. и 23.05.2017 г. По приложеното адм. д. № 838/2017 г. на АС – В. Т са представени два договора за покупко-продажба, от 21.07.2017 г. и от 17.08.2017 г., за закупуването от страна на жалбоподателя съответно на ексцентър преса 63 тона и на ексцентър преса 160 тона. Жалбоподателят пред съда е представил писмени доказателства – договори за поръчки на генератори, сключени с български и чуждестранни контрагенти, които договори са придружени с фактури и доказателства за реални плащания по тях. Решението е неправилно.

Видно от изложените в решението на административния орган фактически констатации, същото е издадено, тъй като всички закупени в рамките на изпълнението на проекта активи от бенефициера „Хидросист" ЕООД, а именно 6 вида шанци, са физически налични, но не са инсталирани, не са въведени в експлоатация и не се използват по предназначение съгласно проекта. Доказателствата по делото сочат, че от закупените щанци само един - модел S-50, е въведени в експлоатация, а за останалите щанци не са налични машини, чрез които същите да се използват, което налага извода, че активите не се експлоатират. Административният съд е приел, че щанците са въведени в експлатация, в смисъл, че е извършена проба при закупуването им, но е установено, че не са експлоатирани, не са ползувани по предназначение и не е постигната целта на проекта.

Не са одобрени разходите за закупуане на 5 щанци. Одобрена е дейността по закупуване и въвеждане в експлоатация на щанца вид 2, модел S-50.

В административния акт е прието, че всички закупени в рамките на изпълнение на проекта активи (шест вида щанци) са физически налични, но не са инсталирани, не са въведени в експлоатация и не се използват по предназначение съгласно проекта, което поставя под съмнение действителността на отчетените като постигнати цели и резултати вследствие изпълнението на заложените две дейности по проекта. Описаното съставлява нарушение на чл. 1.1 от общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 договори за безвъзмездна финансова помощ. Не се доказва допустимостта на отчетените разходи за придобиване на предвидените по проекта 6 бр. щанци от различен вид, защото се установява, че не са постигнати заложените цели и очакваните резултати на проекта, което е нарушение на чл. 1.1. от общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ доколкото не са създадени минимално необходимите предпоставки осъществено в действителност предвиденото в съответните полета от раздел „Основни данни" и раздел „План за изпълнение/Дейности по проекта (информацията)" от Приложение I „Описание на проекта" към договора за безвъзмездна финансова помощ. Установено е, че щанците не са въведена в експлоатация, а и не могат да бъдат въведени в експлоатация, тъй като не е налична машина (преса), чрез която да се използват. По този начин, от фактическа страна се установява, че активите не са въведени в експлоатация, което е нарушение на чл. 1.1. от общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ, защото са налице обективни пречки пред създаването на минимално необходимите предпоставки, способстващи постигането в действителност на целите и очакваните резултати, изчерпателно изброени по горе в т. 4 от решението по отделни раздели и полета, съдържащи се в Приложение I „Описание на проекта" към договора за безвъзмездна финансова помощ.

Повторната проверка е извършена в периода 08-11.09.2017 г. според УО 5 месеца след крайната дата за изпълнение на проекта. След трета проверка на място е изготвена на експертна оценка от независим експерт, допустимо доказателство в административното производство. Съгласно заключението на експерта в административното производство към 25.09.2017 г. или според УО почти 6 месеца след крайната дата за изпълнение на предвидените в проекта дейности закупените шанци не са въведени в експлоатация. Пет от тях се намират на склад и са гресирани. както са пристигнали. Шестатата шанца е спукана при пробите и е в процес на възстановяване. Щанците не са пригодни за съвременни автоматични преси, а само за ръчни ексиентър-преси. Бенефициентът не разполага с оборудване (щанците са само един инструмент) за щанцоване на статорни и роторни ламели за електрогенератори и електродвигатели. Наетата преса не гарантира постигането на целите. Фирмата има наето малко производствено помещение, което не отговаря на изискванията. Има наета ексцентър-преса и при пробите на най-малката щанца (за помощни електродвигатели превозни средства), е повредена и се ремонтира.

Необоснован се явява изводът на съда, че процесните машини са били въведени в експлоатация от бенефициера, правейки собствен анализ на понятието „експлоатация“, без да обсъди приложените по делото – формуляр за извършено посещение на място № 1/08.08.2017 г. – 11.09.2017 г.; 2 бр. констативни протоколи за проверка и верификация на междинен/финален технически отчет от 10.08.2017 г.; 2 бр. контролни листа за проверка и верификация междинен/финален технически отчет от 10.08.2017 г.; формуляр за извършено посещение на място № 2/08.09.2017 г.; формуляр за извършено посещение на място № 3/25.09.2017 г., които са подписано от бенефициера, както е установил съдът. В този смисъл необоснован е изводът на съда, че органът не е установил фактическите основания, послужили за издаване на акта, а именно, че закупените щанци не са били въведени в експлоатация.

Съгласно т. 2.1 от ДБФП договорът влиза в сила от датата на подписването му от двете страни, а съгласно т. 2.2 от договора срокът за изпълнение на поректа е 16 месеца. В случая договорът е подписан от бенефициента на 21.01.2016 г., а от ръководителя на УО на 9.02.2016 г., следоватено е влязъл в сила на 09.02.016 г. и 16 месечният срок за изпълнение на проекта изтича на 09.06. 2017 г. Няма изрични констатации в тази насока от УО в оспорения пред съда акт от 19.04.2019 г., както и в издадения преди това акт от 12.10.2017 г. отменен от съда поради непосочване на правното основание за издаването му. Искането за окончателно плащане по договора подадено от бенефициента е за периода 10.04.2017 г. - 09.06.2017 г. Писмените доказателства представени по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В. Т съдът е приобщил като доказателства по адм. д. № 310/2019 г. на Административен съд Русе, но независимо от това от тези доказателства, които съдът е споменал в мотивите си общо, но не е обсъдил, не се установява, че проектът е изпълнен в срока по договора. Фактурата за доставка на 3 бр. генератри за 28800 евро на „Г. У. Т“ ООД е от 3.3.2017 г., но не се установява по нея да са доставени генератори изработени с процесните щанци, тъй като както е констатирал съдът потвърдено е от доставчика на оборудването – хърватското дружество „Zakanj d.o.o.” че закупените по проекта щанци са въведени в експлоатация в присъствие на техни представители и представители на възложителя (жалбоподателя) като са направени първоначални изпитвания на всяка щанца на ексцентър преса на датите, посочени в приемо-предавателните протоколи за доставка, съответно на 10.05.2017 г., 22.05.2017 г. и 23.05.2017 г., т. е. приемо предавателните протоколи за доставка на щанците са издадени след датата на фактурата от 3.3.2017 г. за доставка на три броя генератори. Останалите писмени доказателства са с дата след изтичане на срока за изпълнение на проекта, следователно не доказват, че проектът е изпълнен в договорения срок. Международните товарителници, които са представени по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В. Т са от дати 16.11.2017 г. и 21.11.2017 г., след срока за изпълнение на проекта.

Договорът с К.Н, приложен по адм. д. 838/2017г. на Административен съд В. Т е от 14.08.2017 г., също след срока за изпълнение на проекта. Доказателствата представени по адм. д. № 263/2019 г. на Административен съд В. Т са допустими, тъй като е преобразувано в адм. д. № 310/2019 г. на Административен съд Русе. Документите представени по адм. д. № 263/2019 г. на Административен съд В. Т на стр. 74 и 75 са от 7.0.2017 г. и 24.08.2017 г. Посочените от съда за представени по приложеното адм. д. № 838/2017 г. на АС – В. Т два договора за покупко-продажба за закупуването съответно на ексцентър преса 63 тона и на ексцентър преса 160 тона са от 21.07.2017 г. и от 17.08.2017 г., също след срока за изпълнение на проекта.

Издателят на оспорения акт се е позовал на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4, чл. 62 и чл. 64 вр. с чл. 63 от ЗУСЕСИФ съдържащи изискванията, на които следва да отговарят съответните разходи, за да бъдат допустими. Като допълнение в акта е прието, че съгласно чл. 7.4 от договора за безвъзмездна финансова помощ проектът не отговаря на следните видове първоначална инвестиция по смисъла на чл. 2, пар. 49 от Регламент (ЕС) №651/2014 г. на Комисията - инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, свързани със създаването на нов стопански обект или съответно с разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект. В конкретния случай, бенефициентът е заявил в проекта, че извършването на инвестициите ще повиши производствения капацитет на съществуващ стопански обект а с оглед на установената фактическа обстановка, той е въвел в експлоатация малка част от инвестициите, като видно от описаното по-горе (непостигането на никакви цели, предвидени в проекта) е, че по този начин извършените инвестиции не са свързани с нито една от посочените цели, след като не са предприети действия по въвеждането им в експлоатация.

В случая не се твърди, че дружеството не е било производствено предприятие което произвежда изделия и със сключване на договора за БФП да не е могло да разшири производствения си капацитет за да е налице нарушение на чл. 2, пар. 49 от Регламент (ЕС) №651/2014 г. на Комисията проектът да не отговаря на вид първоначална инвестиция, т. е. тази допълнителна правна констатация не съответства на фактическите основания.

Но е налице нарушение на нарушение на чл. 1.1 от общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 договори за безвъзмездна финансова помощ, както е приел административния орган.

Съгласно на чл. 1.1 от общите условия бенефициентът е длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо се в Приложение I, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели. Бенефициентът се задължава да спазва условията и изискванията, произтичащи от Насоките за кандидатстване и приложенията към тях в процеса на изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“.Чл. 1.1. от общите условия препраща към целите на проекта и е посочено като правно основание за издаване на оспорения пред съда административен акт.

В случая се установява, че бенефициентът не е изпълнил проекта с оглед предвидените в него цели. В т. 14.1 от Насоките за кандидатстване е посочено, че са допустими разходите, които отговарят на принципите за добро управление - икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства. В т. 14.3 от Насоките за кандидатстване е посочено кога направените разходи биха били недопустими като съгласно подточка 3 - когато разходите са за закупуване на машини/съоръжения/оборудване и нематериални дълготрайни активи, които не са пряко свързани с постигане на целите на проекта.

Органът приел, че закупените по проекта активи (5 бр. щанци) не са инсталирани, въведени в експлоатация и ползвани по предназначение от търговското дружество-жалбоподател, направените за закупуването им разходи не са свързани с постигане целите на проекта.

В случая разходите са пряко свързани с постигането на целта, но не е постигната целта на проекта, с което е нарушен чл. 1.1 от общите условия.

Приетите на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване са общ административен акт и приложения към тях са самият административен договор и общите условия към него. Насоките за кандидатстване не са подзаконов административен акт, а общ административен акт.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ урежда самостоятелно основание за недопустимост на разходите, относимо конкретно към документите по чл. 26, ал. 1 от същия закон, като предвижда, че за да са допустими, е необходимо разходите да попадат в категориите, включени в тези документи и в одобрения проект. В случая органът не се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и не е налице основание за отказ за верификация на това правно основание, както е приел съдът. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗУСЕСИФ писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по чл. 26, ал. 1.

Съдът не е взел предвид, че чл. 7.4 от договора за БФП на която се позовава административния орган като обосновава нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е цитирана разпоредбата на чл. 2, пар. 49 от Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. на Комисията, а в мотивите на оспорения пред съда административен акт се обосновава нарушение на чл. 2, пар. 49 от Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. на Комисията, следователно в акта е посочена нормата на европейското право, която е нарушена.

Противно на приетото от съда посоченото от органа правно основание за отказ за верификация на разходите – чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е свързано с нормата на чл. 2, § 49 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, към която норма препраща клаузата на чл. 7.4 от сключения договор за БФП между жалбоподателя и УО. Както е приел и съдът чрез посочването на клаузата на чл. 7.4 от договора за БФП като правно основание за отказ от верифициране на разходи, УО сочи, че инвестицията в закупените активи не е свързана с разширяване на капацитета на съществуващия стопански обект (предприятието на жалбоподателя).

Съгласно чл. 7.4. от договор за БФП инвестицията трябва да отговаря определението първоначална инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, свързани със създаването на нов стопански обект, разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект, което съответства на чл. 2, т. 49 Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Има се предвид, че разходът не попада в категорията, инвестиция в дълготрайни материални, свързана с разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект. Органът е изложил мотиви в административния акт, че проектът е за повишаване на капацитета на производството, който не е изпълнен.

В административния акт са посочени правни основание по чл. 62 и чл. 64, във връзка с чл. 63 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, т. е. налице е посоченото основание за отказ за верифициране на разходите по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ. След издаването на оспорения пред съда акт е създадена нова ал. 3 на чл. 64 ЗУСЕСИФ, съгласно която извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.Неправилната правна квалификация независимо дали е нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, но случая не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта.

Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърля жалбата срещу административния акт и на касационния жалбоподател се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 100 лв.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 45 от 16.08.2019 г. по адм. д. № 310/2019 г. на Административен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хидросист“ ЕООД срещу решение № РД-16-691/19.04.2019 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г., с което е отказана верификацията на разходи в общ размер на 582 299, 99 лева, от които 407 609, 99 лева - безвъзмездна финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 16RFOP002-2.001-1009-C01/09.02.2016 г.

Осъжда „Хидросист“ ЕООД да заплати на Министерството на икономиката разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.