Р

Е Ш Е Н И Е

№268

гр.София, 16

юли 2009 г.

Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно

заседание на двадесет и шести май, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. К

ЧЛЕНОВЕ: В. И

Борислав

Ангелов

с участието на прокурора С. Б

и при секретаря Иванка

Илиева,

разгледа докладваното от

съдията Б. А

наказателно дело № 260/09

година.

Производството е образувано по

искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд

№ 570/07 год. на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение

от 23.12.2008 год. срещу А. Н. в частта, с която е отменена присъда № 18 от

30.05.2007 год. по нохд № 399/2006 год. на Районен

съд-гр. Сливница, с която на основание чл. 251 ал. 2 НК е отнет в полза на

държавата предмета на престъплението-149835.00 евро

с левова равностойност 293051.79 лв. и постановено връщане на паричната

сума на Г. М. и делото се върне за ново разглеждане в тази част.

В искането се твърди се, че посоченото решение в отменената част, с връщане на

сумата от 149835.00 евро на Г. Митич-живущ в Р. С-гр. Ниш е постановено в

нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните

правила-касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. т.1 и 2 НПК. Съображенията за

това са, че въззивният съд и направил недопустимо

идентифициране на разпоредбите на чл. 53 ал. 1, б.”б” НК и чл. 251 ал. 2 НК. В

първия текст е прогласен общият принцип за отнемане на предмета на

престъплението и той препраща към съответните текстове на отделните

престъпления. Затова при наличието на такъв текст в особената част на НК, както

е в случая с чл. 251 ал. 2 НК, приложение намира тази специална законова норма.

На основание на последната предметът на престъплението-в случая чуждестранната

валута, следва да бъде отнет в полза на държавата. Това е така, защото нормата

е императивна и предвижда отнемане в полза на държавата предмета на

престъплението, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата

равностойност. Събраните доказателства за собствеността на валутата са само с

превод на български език не са достатъчно убедителни и пораждат съмнения

относно техният произход.

Прави се искане за възобновяване на наказателното дело

и отмяна въззивното решение в частта с която е

върната валутата на сръбския гражданин Г. М., с връщане на делото за ново

разглеждане.

Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения.

Защитата на осъдения А. Н. намира искането за неоснователно и моли да не бъде

уважено. Намира за изяснени от съда всички обстоятелства по делото. Категорично

е установена собствеността на предмета на престъплението и правилно е преценено,

че не може да бъде наложена гражданска санкция.

Искането е ОСНОВАТЕЛНО.

При постановяване на решението в частта по приложението на чл. 251 ал. 2 НК е

допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на

закона-касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. т.1 и 2 НПК.

С присъда № 18 от 30.052007 год. по нохд № 399/2006

год., Районен съд-гр. Сливница е признал подсъдимия А за виновен в извършено

престъпление по чл. 251 ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една

година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 251 ал. 2 НК е отнел в полза на държавата предмета на

престъплението, извършено от подсъдимия Н от 149835.00 евро, с левова равностойност 293051.79 лв.

С решение от 23.12.2008 год. по внохд №

570/2007 год., Софийски окръжен съд е отменил присъдата в частта, с която на

основание чл. 251 ал. 2 НК е отнет в полза на държавата предмета на

престъплението-149835.00 евро, с равностойност

293051.79 лв. Постановил е връщането и на Г. Митич-живущ

Р. С, гр. Ниш.

Въззивната инстанция е приела, че „…гражданската

санкция по чл. 251 ал. 2 НК може да се приложи само в случаите, когато предмета

на престъплението принадлежи на подсъдимия”. Застъпено е виждането в Р №

474/2002 год. по н. д. № 371/02 год. на ВКС, ІІІ н. о. Този извод обаче, както е

посочено и в цитираното решение, предполага изясняване в достатъчна степен на

съществения въпрос-собствеността на цялата валута.

По делото са представени документи, изходящи от сръбския гражданин Г. М., от

които обаче не може да се направи категоричен извод за собствеността на

валутата. Първо представената декларация възпроизвежда изявления на последния,

но същата е заверена по съответния ред, едва на 12.03.2008 год. Второ, самото

изявление няма как да бъде ценено като доказателство за собственост, защото е

известен реда и начина, по който могат да бъдат възпроизведени в процеса

отделни факти от значение за правилното решаване на делото. Вярно е, че в

обясненията си подсъдимия заявява обстоятелства с подобно на декларацията съдържание,

но това съвсем не е достатъчно, да се приеме за безспорно изяснен въпроса за

произхода на валутата. На следващо място, липсват каквито и да са

доказателства, че е налице връзка между евентуално предадените от М. на

подсъдимия парични средства, с тези които са предмет на престъплението. Само по

себе си само размера на посочената сума в декларацията и откритата

недекларирана такава, не може да обоснове такъв извод, защото е възможно и

друго обяснение, например посочването й, да е в резултат на съгласуваност между

лицата.

В обясненията си депозирани пред първата инстанция подсъдимият Н заявява,

че има пълномощно от името на фирмата, с конкретен мандат, но по делото липсва

такова пълномощно, то не е представено и от защитата на подсъдимия, ведно с

останалите документи-декларация, договор и фирмени документи.

В този смисъл, изводът на въззивния съд за безспорно

установяване на обстоятелството-собствеността на валутата, е направен в

нарушение на принципните норми на чл. 13 ал. 1 и чл. 107 ал. 2 и 5 НПК. Това е

достатъчно за възобновяване на наказателното дело и отмяна на решението в

частта по приложението на чл. 251 ал. 2 НПК. Допуснато е нарушение по смисъла на

чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348 ал. 1, т. т.1 и 2 НПК.

Едва след точно, ясно и без противоречиво изясняване на посочените

обстоятелства, може да се постави и принципният въпрос относно, направеното от

съда свързване на чл. 251 ал. 2 НК с чл. 53 ал. 1, б.”б” НК.

Отмяната на решението в тази част, налага и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.

По тези съображения и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният

касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н. о.,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 570 по описа за 2007 год. на Софийски окръжен съд,

като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение от 23.12.2008 год., срещу А. Н. в

ЧАСТТА, с която е отменена присъда № 18 от 30.05.2007 год. по нохд № 399/2006 год. на Районен съд-гр. Сливница, с която

но основание чл. 251 ал. 2 НК е отнет в полза на държавата предмета на

престъплението. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на

съда, от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: