РЕШЕНИЕ

№ 653

гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Биляна Чочева

Членове:Петя Шишкова

Надежда Трифонова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова

в присъствието на прокурора Н. Л. Димитров

като разгледа докладваното от Н. Т. Н. дело за възобновяване ВКС № 20248002200552 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.422, ал.5, вр. чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК Образувано е по искане на осъдения А. Ч., направено чрез защитника му адв.Е. М., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС - гр.Хасково и отмяна на определение от 27.07.2023г., с което е одобрено сключено споразумение. В искането са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание осъденият и защитникът му не се явяват. В постъпилото от адв.М. становище се заявява, че направените оплакванията се поддържат изцяло. Отправя се искане към върховната съдебна инстанция да възобнови производството и да отмени постановеното определение.

Представителят на Върховна прокуратура намира искането за неоснователно. Не споделя възраженията за нарушения на материалния закон и оспорва тезата на защитата, че осъденият не е осъществил деянието в извършването, на което се е признал за виновен. Не са били нарушени и правата му в хода на наказателното производство, тъй като му е бил осигурен превод, което е изрично отбелязано в съдебния протокол.

Върховният касационен съд, след като обсъди изложените в искането съображения, изслуша становището на представителя на държавното обвинение и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

С определение от 27.07.2023г., постановено по НОХД № 506/2023г. по описа на ОС - гр.Хасково, е одобрено споразумение между защитника на А. Ч. и представител на прокуратурата, с което А.Ч. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1,б.“д“ НК. Наложено му е наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години от влизане на определението в сила и наказание „глоба“ в размер на 10000лв. Защитата счита, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения - съдът е одобрил споразумение противоречащо на морала и закона, били са нарушени процесуалните права на осъдения, защото не му е бил предоставен превод на турски език, както и че съдът не е разяснил правата, които лицето има в процеса.

Въпреки, че първото възражение е направено като такова по чл.348, ал.1,т.1 НПК, то всъщност касае законосъобразността на процесуалната дейност на съда и като такова ще се разгледа редом с оплакванията по чл.348, ал.1,т.2 НПК И трите възражения на защитата са неоснователни. Под формата на оплакване за нарушени задължения по чл.382, ал.7 НПК, предвиждащи одобрение на споразумението, ако то не противоречи на закона и морала, защитата всъщност оспорва авторството на деянието.

Твърди се, че съдът е одобрил споразумението, без да прецени, че осъденият не е извършил престъплението, а доказателствата срещу него не са били убедителни, безпротиворечиви и категорични.

В принципен план трябва да се отбележи, че решаване на делото със споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, представлява средство за съкращаване на наказателното производство, при което като бонус се предлагат благоприятни последици относно наказанието. Обвиненото лице получава по-леко наказание, като се отказва да спори по фактите, посочени от прокурора в обвинителния акт. Постигнатото съгласие подлежи на контрол от съда, като поражда ефект след одобряването му и съдържа произнасяне по въпросите за вината, наказанието, както и по тези, по които съдът се произнася с присъдата.

Непосредствените задачи пред съда за одобряване на споразумението са да установи, че самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия, което е в основата на споразумението, е направено съзнателно и доброволно и че споразумението не противоречи на закона и морала. А то не противоречи на закона, когато отговаря на изискванията на НК, НПК и на всеки друг приложим закон. На вниманието на съда остава задължението да одобри споразумението след като се убеди, че обективната истина по делото е разкрита, а именно, че е извършено престъпление, което е законосъобразно квалифицирано и негов автор е обвиняемия/подсъдимия. Тази преценка се извършва въз основа на събраните доказателства.

В конкретния случай не може да се сподели твърдението на защитата, че единствен доказателствен източник за вината на осъдения е собственото му признание. В рамките на проведеното досъдебно производство са разпитани множество свидетели - митнически служители, извършен е оглед на иззетите веществени доказателства - златни накити, изготвени са експертизи, като доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви относно съпричастността на осъдения към инкриминираното деяние. То е установено като време на извършване и като място, а признанието на вината от страна на осъдения единствено допълва доказателствената съвкупност, а не се явява изолирано доказателство.

Не се споделят възраженията на защитата за нарушени процесуални права на обвиняемия. Не е коректно твърдението, че не е бил осигурен превод на турския гражданин.

В протокола от проведено съдено заседание е вписано участието на преводач, а съдът подробно и добросъвестно е отразил процесуалната му дейност по извършен превод, документирал е изявленията и на преводача и на обвиняемия относно възможността да се разбират, волеизявленията на обвиняемия е отбелязано, че са направени чрез преводача / обстоятелство, което защитата неоснователно отрича/. Не търпи критика и прецизността, с която съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.382, ал.4 НПК. Разяснени са били правата по чл.272, по чл.395а и сл. НПК, като на обвиняемия е бил назначен и защитник. Не се констатират нарушения, които да ограничат възможността на обвиняемия за вземе лично пълноправно участие в процеса, да се изкаже, да изрази становище. Бил е запознат подробно с правата си и с последиците на сключеното споразумение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките по чл.422 ал.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС-гр.Хасково и искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ч., направено чрез защитника му адв.Е. М., за възобновяване на производството по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС- гр.Хасково.

Решение не подлежи на обжалване.