Производството е образувано по касационна жалба от "Н"ООД,гр. Г.,представлявано от управителя Н. С. С.,против решение № 264/21.05.2009г.,постановено от Административен съд-В. Т.,V-ти състав, по адм. д.№166/2009г.
Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "НИКСЕН"ООД,гр. Г.,представлявано от Н. С. С.,против Заповед № РД 22-277/04.03.2009г. на Кмета на О. В. Т. за определянето на "Е"ООД за спечелил участник в конкурса за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ незастроен УПИ ІV-3736 от кв. 550 по плана на гр.В. Т.,като е осъдил жалбоподателя да заплати на община В. Т. сумата 2000 лв. разноски по делото.
За да постанови решението си съдът е приел следното:
Предмет на обжалване е Заповед № РД 22-277/04.03.2009г. на Кмета на община В. Т. за класиране на първо място на "Е"ООД в конкурс за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, открит на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, на чл. 35 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ и чл. 39 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество/НРПУРОС/ и решение № 351 по протокол №28/11.09.2008г. на Общински съвет-гр.В. Т..
В проведената процедура заинтересованата страна"Е"ООД е допусната до участие, а "Н"ООД на основание чл. 104, ал. 2, т. 1 от НРПУРОИ на община В. Т. не е допуснат поради непълнота в представените документи и неспазване на изискванията, посочени в документацията-непредставен одобрен архитектурен проект и невнесен депозит за участие в размер на 10 % от първоначалната цена.Съдът не констатира при провеждането на консурса да са налице пороци, водещи до незаконосъобразността на процедурата.Съгласно чл. 103 от НРПУРОС решение за провеждане на конкурс се взема в случаите, когато освен размера на цената организаторът е поставил специфични изисквания към сключването и изпълнението и те са подчинени на определени условия.От приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е бил единственият конкуриращ участник в конкурсната процедура. Отстраняването му на формално основание не го лишава от право да обжалва крайния административен акт, с който е определен спечелилия конкурса за обект, за който е кандидатствал и той.Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОС,продажбата на недвижим имот-частна общинска собственост се извършва с решение на общински съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС.При провеждането на процедурата не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.В съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 2, т. 1 от НРПУРОИ,предложението на жалбоподателя не е било разгледано, тъй като не е съдържало всички необходими документи.То не е съдържало одобрен архитектурен проект, изискване изрично предвидено в конкурсната документация и не е внесел депозит.С оглед изхода на делото са присъдени изцяло и направените разноски от ответната страна-адвокатски хонорар в размер на 2000 лв.,тъй като не е направено от жалбоподателя искане по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за присъждането им в по-нисък размер, поради прекомерност съобразно действителната правна сложност на делото.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.От друга страна се поддържа, че постановеното решение е неправилно и в частта му за разноските.Предмет на спора е претенцията за отмяна на индивидуален административен акт, която е с нематериален интерес, а уговореният и присъден адв. х. в размер на 2000 лв. е прекомерен и несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и явяване само в едно съдебно заседание.Уговореният хонорар не отговаря и на критериите и условията, въведени в Наредба № 1 /09.07.2004г. /ИД - ДВ бр. 2/2009г./ на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения.Така, съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е предвидено възнаграждение от 150 лв. за дела по неоценяеми искове, което увеличено три пъти при условията на пар. 2 от ДР на Наредбата, се следва присъждане на разноски за адвокат не повече от 450 лв. за първа инстанция.
Ответната страна:Кметът на община В. Т.,чрез процесуалния си представител-адв.А. К.,с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна.Счита постановеното решение за обосновано и законосъобразно и подробно мотивирано.За неоснователни намира и доводите касаещи постановеното решение в частта му за разноските, тъй като обжалваният административен акт е с имуществен интерес и отговаря на фактическата и правна сложност на процеса.Освен това разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК се прилага само по искане на страната, а такова не е направено.Прави искане за присъждане на разноски и в настоящата инстанция.
Заинтересованата страна"Е"ЕООД,редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима. По същество е неоснователна.Считам, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт – Заповед №РД 22-277/04.03.2009г., е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят не е внесъл депозит за участие в конкурса, не е представил одобрен архитектурен проект, не е представил удостоверение за липса на задължения към общината, каквито са били изискванията за допускане и участие в конкурса, поради което правилно не е допуснат до участие в конкурса, респективно определен като спечелил е друг участник в конкурса.Неоснователно е възражението на к. ж. и по отношение на присъдените от съда разноски. Възможност за съда да прецени наличие на прекомерно завишаване на възнаграждението, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която обаче съдът може да стори това при положение, че страната го е поискала. В конкретния случай това не е сторено. С оглед на гореизложеното жалбата срещу решението на АС-В.Търново следва да бъде отхвърлената, като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на ВАС,като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема следното:
При постановяването на решението си по основния спор, съдът е преценил правилно представените по делото доказателства и направените от него изводи са в съответствие с тях и не противоречат на материалния закон.Изложени са подробни мотиви и е отговорено на доводите на страните.Правилно е прието, че при провеждането на процедурата не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на крайния акт, с който тази процедура приключва.Жалбоподателят е отстранен законосъобразно от участие, тъй като не е представил изискуемите документи и не е внесъл депозит за участие в конкурса, в противоречие с обявените условия и разпоредбата на чл. 104 от НРПУРОИ вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС.
Частично основателна е жалбата срещу решението в частта му за разноските.Приложимата разпоредба, касаеща присъждането на разноските в конкретния случай, е чл. 143, ал. 4 от АПК,която регламентира при отхвърляне на жалбата срещу административния акт присъждане на всички разноски, включително и адвокатско възнаграждение, ако другата страна е ползвала такъв, но в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Размера на това възнаграждение в конкретния случай се определя съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. пар. 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 450 лв.
Решението в частта за разноските следва да се отмени, като се присъдят разноски в размер на 450 лв.
Ответната страна е поискала присъждане на разноски и за настоящата инстанция, които също следва да се определят на 450 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 264/21.05.2009г.,постановено от Административен съд-В. Т.,V-ти състав, по адм. д.№166/2009г. само в ЧАСТТА му за разноските, с която е осъдено "НИКСЕН"ООД да заплати на О. В. Т. сумата 2000лв./две хиляди лева/ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "НИКСЕН"ООД със седалище и адрес на управление гр. Г.,ул."А. П."№3, ап. 21, представлявано от Н. С. С., да заплати на О. В. Т. сумата 450 лв./четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/21.05.2009г.,постановено от Административен съд-В. Т.,V-ти състав, по адм. д.№166/2009г. в останалата част, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на "НИКСЕН"ООД срещу заповед № РД 22-277/04.03.2009г. на Кмета на О. В. Т..
ОСЪЖДА "НИКСЕН"ООД със седалище и адрес на управление:гр. Г.,ул."Антим І" № 3, ет. 7, ап. 21, представлявано от Н. С. С.,да заплати на О. В. Т. сумата 450 лв./четиристотин и петдесет лева/,представляващи разноски по делото в касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ Д. А.
М.К.