Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Т. против решение № 5575/ 07.12.2011 г., постановено по адм. дело № 625/2011 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. Развива подробни съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за липса на доказателства, установяващи извършените нарушения, прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по вписванията изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноските за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № ЧР – 01 - 04/ 04.01.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 -4, чл. 90, ал. 1, чл. 93 и чл. 94 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение, като е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2000 лв. За да постанови този резултат, съдебният състав прави извод,...