№ 555

[населено място], 13.07.2023 год.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Петя Хорозова

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 2504 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мотобул“ ЕАД срещу решение № 480 от 07.07.2022г. по в. т.д. № 20/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 261176 от 27.07.2021г. по т. д. № 1022/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора, преди с правноорганизационна форма еднолично дружество с ограничена отговорност, искове с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от П. К. Н. на сумата от 110 098. 85 лева обезщетение за причинени от него, в периода от 01.01.2009г. до 30.06.2010г., в качеството му на управител на „Мотобул“ ЕООД, имуществени вреди, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (31.08.2015г.) до окончателното плащане, както и 33 644. 32 лева изтекли лихви.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният главен иск по чл. 145 от ТЗ е погасен по давност. Според изложеното в решението съдебната практика приема, че специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ е договорна, а не деликтна, и съставлява обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на управление, с оглед на което по отношение на нея е приложим чл. 111, б.“б“ от ЗЗД (решение № 41 от 29.04.2009г. по т. д. № 669/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 177 от 11.08.2014г. по т. д. № 66/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о....