Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. К. чрез адвокати В. и Л. срещу решение № 300/03.02.2020 г. по гр. д. № 1110/2019 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 10 граждански състав.

О. Д предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – [населено място] с ЕИК[ЕИК], е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 511/23.01.2019 г. по гр. д. № 16891/2017 г. на Софийски градски съд (СГС) за отхвърляне на предявения от Ж. Г. К. против Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 439 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 25.10.2004 г., издаден по т. д. № 1459/2003 г. по описа на СГС, поради изтекла погасителна давност и за възлагане от първостепенния съд на разноските по делото.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, че на 25.10.2014 г., на основание влязло в сила решение от 08.07.2004 г. по т. д. № 1459/2003 г. на СГС е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответното държавно предприятие, по силата на който ищецът е следвало да заплати следните суми: сумата от 13 921. 26 лева, представляваща дължим наем за периода от м. 12.2002 г. до 15.07.2003 г. по договор за наем на недвижим имот от 16.03.2001 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003 г. до нейното окончателно изплащане; сумата от 4 257. 44 лева, представляваща консумативни разноски по договор за наем за ползвана електрическа енергия, за периода от м. 09.2002 г. до м. 09. 2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2003 г.; сумата от 3 037.80 лева, представляваща консумативни разноски по договор за наем от 16.03.2001 г. за ползвана вода, за периода от м. 05.2002 г. до м. 09.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003 г.; сумата от 1 557.58 лева, представляваща разноски по договор за наем за такса смет, за периода от м. юли 2002 г. до 15.07.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003 г.; сумата от 12 581. 24 лева, представляваща неустойка по чл. 7.1 от договор за наем от 16.03.2001 г. за забава при плащането на дължимия наем, за периода м. 03. 2002 г. – м. 11. 2002 г.; сумата от 41 768. 50 лева, представляваща неустойка за забава върху неплатения наем по договор за наем от 16.03.2001 г. за периода м. 12.2002 г. до 15.07.2002 г.; сумата от 6 633 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот, обект на договор за наем 16.03.2001 г., за периода от прекратяване на договора – 15.07.2003 г. до 31.10.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003 г.; сумата от 5 932. 40 лева, представляваща съдебни разноски. Посочено е, че на 14.12.2004 г. по молба на държавното предприятие и въз основа на издадения изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3337/2004 г., 3 участък, II отделение по описа на ДСИ при Софийски районен съд (СРС), което на 25.09.2008 г. е прехвърлено на ЧСИ В. Л., с рег. № 780 на КЧСИ и район на действие – СГС и изпълнението, считано от 13.10.2008 г., е продължило под № 200878000400308 на този съдебен изпълнител. Установено е, че 14.10.2008 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изпълнението, т. е. на ищеца, като на гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че на 18.03.2009 г. е извършено последното плащане във връзка с наложения запор. Съдът е приел, че това плащане, отнесено към разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 117 ЗЗД е прекъснало давността и е започнала да тече нова 5-годишна давност, която ползва взискателя за периода до 18.03.2014 г. След като е установил, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (от 18.03.2009 г. – когато е последното плащане въз основа на посочения от него способ за изпълнение, до 18.03.2011 г.) второинстанционният съд е направил извод, че са настъпили последиците по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Развити са доводи, че в случая съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното дело, но изпълнителния лист не е бил изтеглен и взет от кредитора, поради което последният, с нова молба с вх. № 1111/13.03.2012 г., е поискал продължаване на изпълнителните действия. Решаващият състав е направил съждение, че тези действия на съдебния изпълнител са валидни и молбата е породила последиците по чл. 426 ГПК. Установено е, че 19.10.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като на 25.03.2013 г. от запорирана негова банкова сметка по сметка на ЧСИ е била преведена сумата от 57. 71 лева, с което е прекъсната давността и е започнал да тече нов 5-годишен срок до 25.03.2018 г., а на 12.11.2014 г. изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила (отново) перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е констатирано от съдебния изпълнител с постановление от същата дата. На 01.06.2015 г., в срока на неизтеклата погасителна давност, по молба на взискателя с приложен изпълнителният лист от 25.10.2004 г., е образувано изп. д. № 20158380404953 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС. Предвид на тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че погасителната давност за вземанията на взискателя не е изтекла към датата на исковата молба–28.12.2017г.

В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК се обоснова приложно поле на основания по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3, както и ал. 2 ГПК за достъп до касационен контрол по следните въпроси, които страната счита, че са обуславящи за изхода на делото, а именно:

1. „Прекъсват ли погасителната давност изпълнителни действия, извършени след прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предприети по същото изпълнително дело и съставляват ли те „валидни изпълнителни действия“ по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК?“ и

2. „Представлява ли искане за започване на ново принудително изпълнение по смисъла на чл. 426 ГПК молбата за продължаване на действия по перемирано изпълнително дело, която не съдържа реквизитите по чл. 426 ГПК и без да бъде изтеглян изпълнителния лист? В случай, че представлява, може ли по този начин да бъдат заличени последиците от перемпцията по изпълнителното дело, при пропуск на съдебния изпълнител да образува дело под нов номер, и по същото да бъдат предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността?“.

По първият въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, изразена в постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, както и в решение № 371/29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на ВКС, решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, и решение № 285/06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г. на ВКС, всичките по описа на IV г. о.

Във връзка с втория повдигнат въпрос се поддържа, че даденото по него разрешение противоречи на решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г. о., а и същият се явява от значение за развитието на правото.

При така изложените решаващи мотиви в обжалваното решение, както и с оглед поставения от касатора въпрос досежно предприети изпълнителни действия след прекратяването на принудителното изпълнение, поради перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и дали същите прекъсват погасителната давност, настоящият съдебен състав намира, че касационното производството следва да бъде спряно по арг. на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 09.03.2023 г. по третия правен въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Разрешаването на така поставения въпрос по задължителен за съдилищата начин ще е от значение за изхода на спора по настоящото дело, доколкото е включен в горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 1166/2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение до постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.