№ 50182

гр. София, 12.07.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1166/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. К. чрез адвокати В. и Л. срещу решение № 300/03.02.2020 г. по гр. д. № 1110/2019 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 10 граждански състав.

Ответникът Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – [населено място] с ЕИК[ЕИК], е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 511/23.01.2019 г. по гр. д. № 16891/2017 г. на Софийски градски съд (СГС) за отхвърляне на предявения от Ж. Г. К. против Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 439 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 25.10.2004 г., издаден по т. д. № 1459/2003 г. по описа на СГС, поради изтекла погасителна давност и за възлагане от първостепенния съд на разноските по делото.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, че на 25.10.2014 г., на основание влязло в сила решение от 08.07.2004 г. по т. д. № 1459/2003 г. на СГС...