№ 2089

гр. София, 11.07.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 4709 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Я. К., чрез адв.М. Л., срещу определение № 8252/25.08.2022 г. по възз. гр. д. № 277/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на въззивно решение № 596/22.03.2022 г., постановено по същото дело, в частта за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на защита и представителство на ответниците за първата и въззивната инстация.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.

Ответните страни - Адвокатско дружество „П., А. и партньори“ и Г. И. П., чрез адв. В. П., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството по възз. гр. д. № 277/2022 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. К. срещу решение № 20135672/09.06.2021 г. по гр. д. № 2030/2019 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“ и Г. И. П. за сумите - 24 000 лв. главница (частичен иск от 89 062, 55 лв.) и 1000 лв. (частичен иск от 18 787, 39 лв.) - лихви за забава; и по частна жалба на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“ срещу определение № 20169673/09.08.2021 г., постановено по същото дело на СРС, с което е отхвърлено искането на адвокатското дружество за изменение на посоченото решение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за сумата над 1 800 лв. до 7 800 лв.

С въззивното решение е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на предявените искове. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА ищцата е осъдена да заплати на адв. В. П., процесуален представител на въззиваемия Г. П., разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в размер на сумата 3 508, 36 лв. По подадената частна жалба срещу определение № 20169673/09.08.2021 г. на първоинстанционния съд, с решението си въззивният съд е присъдил допълнително на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“ разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата 4 000 лв.

С молба от 03.06.2022 г. по възз. гр. д. № 277/2022 г. И. К. е поискала изменение на въззивното решение в частта за възложените й разноски, като присъдените в полза на адвокатското дружество разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение бъдат определени размер на сумата 1 550 лв., както и да бъде намалено като прекомерно присъденото в полза на адв.В.П. възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззивният съд е приел молбата за частично основателна в частта за разноските в полза на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“, като е посочил, че погрешно е доприсъдил за адвокатско възнаграждение сумата 4 000 лв., вместо действително дължимата от 3 200 лв., с оглед общо определения от него размер на възнаграждението от 5 000 лв. Съобразно това е изменил решението си в тази част и е присъдил за заплащане 3 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството за първата инстанция. С определението е оставена без уважение молбата в частта, с която се иска намаляване на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. за въззивното производство. Съдът е посочил, че за определяне размерите на адвокатските възнаграждения от значение е защитаваният материален интерес по всеки от предявените искове по делото. В случая са предявени осем обективно съединени иска (четири иска за главници и четири иска за лихви), поради което определеното в полза на адв.П. адвокатско възнаграждение от 3 508, 36 лв. не е прекомерно и съответства на размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

Определението е неправилно и следва да се отмени.

Безспорно е, че при обективно кумулативно съединени искове с посочен материален интерес от значение е цената на всеки от исковете, определена по правилото на чл. 68 ГПК. Възнаграждението за процесуално представителство е дължимо поотделно и съобразно материалния интерес за всеки иск - чл. 2, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за МРАВ. При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът преценя действителната правна и фактическа сложност на делото, положения труд и обема извършени от адвоката процесуални действия по осъществяване защитата на страната, като може да намали разноските за адвокатско възнаграждение, но в границите на минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА.

В конкретния случай ищцата е предявила два частични иска – за главница в размер на 24 000 лв. и за лихва за забава в размер на 1 000 лв. Това е така, защото основанието на главния иск е един договор, като е без значение за цената на частичния иск от какви отделни пера се формира общо претендираното вземане. От това следва, че се касае за една искова претенция, тъй като предмет на спор е общо парично задължение, което се твърди да е възникнало в резултат на един договор и поради това не е налице обективно съединяване на отделни искове за всяка от сумите, формиращи спорното вземане. По същия начин стои и въпросът с обусловения иск за лихви – предявен е един частичен иск за изтекли лихви върху главното вземане, а не четири отделни акцесорни иска. Предвид изложеното, неправилно е прието от въззивния съд с обжалваното определение, че размерите на дължимите адвокатски възнаграждения за процесуалните представители на ответниците следва да се определят за осем обективно съединени иска. При грешно възприетата база за изчисление на възнагражденията, същите са неправилно присъдени и като конкретен размер с въззивното решение.

С оглед изложеното, при материален интерес на двата частични иска – главница в размер на 24 000 лв. и лихва за забава в размер на 1 000 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. (в приложимата й по време на редакция – ДВ бр. 68/2020 г.) минимално дължимото адвокатско възнаграждение за исковете възлиза общо на сумата 1 550 лв. (за главния иск - 1 250 лв.; и 300 лв. за акцесорния иск).

Съобразно този предвиден в наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение, неправилно е прието от въззивния съд, че на дружеството се следват разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция общо в размер на сумата от 5 000 лв. и следва да се доприсъди сумата от 3 200 лв. (респ. първоначално посочената в решението – 4 000 лв.). Така определеното с обжалвания акт възнаграждение е погрешно изчислено и е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото в първата инстанция, както и с обема процесуални действия извършени във връзка с представителството и защитата на страната. Предвид това, разноските за адвокатско възнаграждение на ответника Адвокатско дружество „П., А. и партньори“ за първата инстанция следва на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се определят в размер на сумата 2 500 лв. При това положение допълнително дължимата от ищцата сума за тези разноски е в размер на 700 лв. (освен присъдената от първата инстанция сума от 1 800 лв.), а не присъдената от въззивния съд с определението - 3 200 лв. (респ. посочената в решението – 4 000 лв.).

Дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство адвокатско възнаграждение на адв. В.П. следва да се определи в размер на сумата 1 700 лв., т. е. към минимума, предвиден по Наредба №1/2004 г., поради много по-ограничения обем процесуални действия, извършени в тази инстанция, изяснеността на спора от фактическа страна, липсата на нови искания и нови доказателства. Предвид това, ищцата следва да се осъди да заплати на адв.В.П. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 1 700 лв.

С оглед на изложеното, обжалваното определение ще следва да се отмени и вместо това да се измени въззивното решение в частта му за разноските за двете инстанции, като в тежест на ищцата се присъди заплащане на адвокатските възнаграждения за всеки от ответниците в посочените по-горе размери.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното в производство по чл. 248 ГПК въззивно определение № 8252/25.08.2022 г. по възз. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 596/22.03.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 277/2022 г. на Софийския градски съд в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, И. Я. К., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на адвокат В. В. П. от АК - София, л.№[ЕГН], сумата 1 700 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК И. Я. К., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“, БУЛСТАТ[ЕИК], допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на сумата 700 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.