Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на К.Б против решение № 135 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 55/2018 г. на Административен съд – Кърджали. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява позиция за основателност на същата и счита, че следва да се отмени оспореното решение на административния съд и се потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация.

Ответникът – Д.С, чрез пълномощника си, в писмена молба поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалвания съдебен акт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отменил решение № 413 от 08.12.2017 г. по преписка № 24/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Д.С, в качеството й на директор на ЦДГ „Здравец“ гр. К. е извършила дискриминация по признак „лично положение“ под формата на тормоз на работното място по отношение на К.Б – медицински работник в ЦДГ „Здравец“ и е препоръчала на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на Д.С да се въздържа от такива действия занапред.

Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства и след подробен и обективен анализ на доказателствени материал по делото е достигнал до обосновани правни изводи....