№ 4184

гр. София, 24.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 2400 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Горовладелна производствена кооперация „Свети дух“, чрез адв. Р. Р., срещу определение № 139 от 03.04.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 131/2024 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 16 от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 73/2022 г. на Районен съд – Чепеларе, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на М. Х. К. деловодни разноски в размер на 1800 лв. и в полза на адв. М. С. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. При липса на договор за правна помощ и съдействие, представен по делото, дължат ли се и присъждат ли се разноски за правна помощ?, 2. Може ли и допустимо ли е с последваща молба след постановяване на съдебен акт да се представя допълнително договор за правна защита и съдействие и респективно да се присъждат разноски по такъв договор?, 3.Докога процесуалният закон регламентира представяне на договор за правна помощ и съдействие, по който се иска присъждане на разноски? и 4. Следва ли договорът за правна помощ да е представен най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, или е допустимо представянето му след приключване на съдебното дирене, респ. съдебното производство?

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение противоречи на ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила на 28.11.2023 г. определение № 186/08.11.2023 г. по гр. д. № 73/2022 г. Чепеларският районен съд е прекратил производството по делото на основание чл. 231 ГПК, без да се е произнесъл относно направените в хода на процеса искания за разноски. По делото в законния срок е постъпил отговор на исковата молба от М. К. чрез адв. С. с приложено към него адвокатско пълномощно. Към подадената от страната молба за допълване на прекратителното определение на съда е приложен договор за правна защита и съдействие, който с оглед на това, че районният съд се е произнесъл в закрито заседание, е своевременно представен. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2810 лв., но е заплатена в брой само сума в размер на 1800 лв. Въззивният състав е посочил, че доколкото с писмения отговор на исковата молба страната своевременно е поискала присъждане на разноски, представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допълване на прекратителното определение в тази му част. Затова е приел, че искането на страната е основателно за сумата от 1800 лв., която дори е под минимума, определен по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и затова не се явява прекомерна.

Относно присъдените разноски в полза на адв. С. като пълномощник на ответницата М. К., съдът е посочил, че достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена от адвоката без данни за договорен в тежест на доверителката й размер на възнаграждението. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорено в него безплатно предоставяне на такава не се явява препятствие за упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е бил представен договор за правна помощ и защита, а адв. С. на 25.07.2023 г. е подала заявление за достъп до електронното дело във връзка с направена консултация с доверителката й, като й е бил предоставен достъп до делото. Въззивният състав е приел, че възнаграждението е правилно определено съобразно размерите в чл. 6, ал. 1 т. 3 НМРАВ и е потвърдил определението и в тази част.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

Първият въпрос не кореспондира с данните по делото. В първоинстанционното производство са представени договори за правна защита и съдействие в полза на адв. С. и на адв. С., като пропускът договора на адв. С. да бъде приложен към молбата по чл. 248 ГПК, въпреки че е описан в нея като приложение, е единствено технически и е отстранен след дадените от съда указания. Затова въпросът не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Следващите три въпроса обобщено се отнасят до това в кой момент страната следва да представи договор за правна защита и съдействие. При отговора следва най-напред да се има предвид, че е налице трайна практика на ВКС (определение № 500/05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 282/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 66 от 7.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о., определение № 429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 417/2010 г. на ВКС, І г. о., определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч. гр. д. № 405/2010 г. на ВКС, II г. о.) според която правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея (като ответник по иска) производство е прекратено, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК й предоставя право да иска разноски, като основанието за прекратяването е без значение за реализирането на това право. Когато производството се прекрати служебно или поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски и да ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл. 248 ГПК. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на искането са две – съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството. По арг. от чл. 80 ГПК за ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание. Посочената съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия състав, е относима към спора и е съобразена от въззивния съд. В случая по делото не са провеждани открити съдебни заседания, респ. и съдебно дирене, тъй като преди насроченото за 03.04.2023 г. о. с.з. страните са поискали спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това и четвъртият въпрос е некоректно формулиран, тъй като открити съдебни заседания, респ. съдебно дирене, изобщо не са провеждани. Производството е прекратено на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, тъй като в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. При това положение за ответниците е била налице възможността да реализират правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, за което, както се изясни, основанието за прекратяване на делото е без значение. В срока по чл. 248 ГПК ответницата К. е поискала допълване на прекратителното определение, като е представила договор за правна защита, който в удостоверителната си част за плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., има характера на разписка. Доказано е плащането само на този размер от цялото уговорено адвокатско възнаграждение, както са приели и предходните съдебни инстанции. По отношение на претендираното от адв. С. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. следва да се посочи, че и то е заявено с молба в срока по чл. 248 ГПК, а първоначалното непредставяне на договора за правна защита очевидно е поради технически пропуск, тъй като същият е описан като приложение към молбата. Следва да се посочи и че предвид уговорената безплатна процесуална защита няма как да се иска от страната да представи доказателства за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като те се определят от съда. По отношение на определения размер на възнаграждението за адв. С. настоящата инстанция не може да приеме нещо различно, доколкото не се произнася по основателността на жалбата при липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване. Такива не са налице, тъй като въззивното определение е в съответствие със съществуващата съдебна практика, а последната не се нуждае от преосмисляне.

Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 139 от 03.04.2024 г. на Окръжен съд-Смолян, постановено по възз. ч. гр. д. № 131/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: