Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 323 от 03.08.2018 г., постановено по административно дело № 549/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич, е отхвърлена жалбата на И.А от [населено място] срещу решение № 26 от 29.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН] от 12.06.2017 г. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Добрич.

Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от И.А, действащ чрез пълномощника адвокат М.Г.Н са доводи, че съдът не е съобразил, че по делото са представени трудов договор, трудова книжка, длъжностна характеристика за заеманата длъжност „експерт управление на собствеността“ в „Албена стил“ АД гр. Д.. Заедно с това се твърди, че касаторът е изпълнявал функциите на прокурист на дружеството по договор за прокура. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд, като е възведена и претенция за присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса.

С разпореждане от 06.11.2015 г. на И.А е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО пожизнено, считано от 07.08.2015 г., в размер на 594, 96 лева. Описан е зачетеният му осигурителен стаж по категории труд, както следва: - от първа категория – 2 години, 1 месец и 1 ден; от втора категория – 0 години, 11 месеца и 8 дни; от трета категория – 42 години, 5 месеца и 19 дни; общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО в трета категория – 47 години, 1 месец и 13 дни. Във връзка с придобит след пенсионирането осигурителен стаж, с разпореждане от 20.04.2016 г., личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 11.02.2016 г., в размер на 601, 28 лева. На Атанасов е увеличен признатият общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория, на 47 години, 7 месеца и 7 дни.

Последвало е ново заявление от И.А, с което е представил допълнителен стаж, придобит след пенсионирането, за преизчисляване на пенсията, а именно през периода от 11.02.2016 г. до 30.06.2016 г. По заявлението е извършена служебна проверка и е изискана информация. Във връзка със запитването на ръководителя на пенсионния отдел, до директора на ТП на НОИ - Добрич е изпратена докладна записка от старши инспектор по осигуряването в същото ТП на НОИ. В докладната е описано, че с решение № 171/07.12.2010 г. на Окръжен съд - Добрич, „Албена стил“ АД е обявена в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 147/14.06.2012 г. по търговско дело № 141/2010 г. на Окръжен съд - Добрич дружеството е обявено в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието и са прекратени правомощията на органите на длъжника. В разрез с това решение, според старши инспектора, за прокуриста И.А продължават да се подават неправомерно данни-декларации „Образец 1“ като по договор за управление и контрол, които не следва да се зачитат за осигурителен стаж и доход и да носят осигурителни права за времето от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. За заличаване на декларации „Образец 1“ за този период са издадени задължителни предписания № ЗД-1-24-00137067/18.05.2016 г.

В резултат на проверката ръководителят на пенсионния отдел при ТП на НОИ - Добрич е издал разпореждане № [ЕГН] от 12.06.2017 г., с което на основание чл. 98 и чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО относно сгрешен осигурителен стаж и доход от „Албена стил“ АД – Добрич, по същество е изменил разпореждане № [ЕГН] от 06.11.2015 г. и всички последващи, като е определил на И.А както следва: І. считано от 07.08.2015 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 513, 68 лева; осигурителен стаж от първа категория труд – 2 години, 1 месец и 1 ден, от втора категория труд – 0 години, 11 месеца и 8 дни, от трета категория труд – 41 години, 6 месеца и 10 дни, общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд - 46 години, 2 месеца и 4 дни; ІІ. считано от 11.02.2016 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено е определена в размер на 515, 60 лева; ІІІ. считано от 01.07.2016 г. размерът на пенсията е определен на 529, 01 лева. Дадени са указания за изплащане на пенсията, като след 01.07.2017 г. размерът е 541, 46 лева. За постановеното изменение ръководителят на пенсионния отдел се е позовал на докладната записка от старши експерт по осигуряването към ТП на НОИ - Добрич. Описал е констатираното, че след решение № 147/14.06.2012 г. на Окръжен съд – Добрич – търговско отделение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, неправомерно са подавани данни – декларация обр. 1 по договор за управление и контрол, при което осигурителният стаж за времето от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. не следва да се зачита. Ръководителят на пенсионния отдел е отказал да зачете и осигурителния стаж за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г., тъй като в регистъра за осигурените лица липсват данни. Разпоредено е надвзетите суми да се възстановят от дружеството „Албена стил“ АД, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

Недоволен от постановения административен акт, И.А го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ - Добрич. Жалбата е била разгледана и е била отхвърлена с решение № 26/29.08.2017 г. на директора на посоченото ТП на НОИ. В решението подробно са описани изложените по-горе факти. Цитира се и установеното при извършената служебна проверка, която е завършила с докладна записка № 1007-24-73/17.08.2016 г., приложена към пенсионната преписка. И.А е бил прокурист на „Албена стил“ АД. С решение № 147/14.06.2012 г. на Окръжен съд - Добрич дружеството е било обявено в несъстоятелност, като е прекратена дейността му и правомощията на органите на длъжника. Директорът на ТП на НОИ счита, че в противоречие с това решение за И.А са подавани данни в декларации обр. 1 по договор за управление и контрол за периода 14.06.2012 г. - 29.02.2016 г., след като няма основание да бъде зачетен осигурителен стаж на лицето за този период. Издадени са задължителни предписания за заличаване на данните за посочения период. От синдика на дружеството е депозирано искане, на основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, за издаване на задължителни предписания за регистриране на трудов договор на И.А, считано от 14.06.2012 г., но е издаден отказ. В заключение директорът счита, че липсва законово основание за зачитане на осигурителния стаж през спорните периоди.

В изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателства - свидетелски показания, и е назначил съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е приел. Като свидетел по делото е разпитан синдика на „Албена стил“ АД. В показанията си той твърди, че при постъпването му като синдик И.А все още е имал качеството на прокурист, тъй като във фазата от откриване на производството по несъстоятелност до обявяването на дружеството в несъстоятелност органите на длъжника не са лишени от правомощия. След юни 2012 г., когато дружеството е обявено в несъстоятелност, Атанасов би трябвало да е лишен от правомощията на прокурист, но свидетелят е продължил да работи с него, тъй като познава състоянието на предприятието и активите и бил много полезен в процеса на подготовката на документи за осребряване, издирване на имущество и оказвал съответната помощ, но не е вземал решения. Относно броя на служителите нямало специално произнасяне на съда по несъстоятелността, но ежемесечно имало такова произнасяне относно разходите, включително и такива за възнаграждения. В молбите до съда Атанасов е сочен като прокурист и така били одобрявани възнагражденията за него. От страна на съда не е имало реакция. В производството по несъстоятелност Атанасов е получавал някои документи срещу подпис, в качеството си на прокурист. До решението от 2012 г. не е имало сключен трудов договор с Атанасов и същият е осигуряван като прокурист. По-късно е сключен трудов договор, но поради пропуск същият не е заявен за регистрация по чл. 62 от Кодекса на труда.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е била със задача вещото лице да даде заключение за периодите 14.06.2012 г. - 29.02.2016 г. и 29.02.2016 г. - 30.06.2016 г. налице ли са разплащателни ведомости по отношение на И.А, начислявани ли са и получавани ли са трудови възнаграждения по трудов договор за посочените периоди. От заключението на вещото лице се е установило, че за периода от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. И.А фигурира във ведомостите за заплати на длъжността прокурист и е получавал трудови възнаграждения. През периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. Атанасов не фигурира във ведомостите за заплати и не е получавал трудови възнаграждения.

Към първоинстанционното дело е приложено и решение № 147 от 14.06.2012 г. по търговско дело № 141/2010 г. на Добричкия окръжен съд – търговско отделение, с което „Албена стил“ АД е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. На същата дата, 14.06.2012 г., между „Албена стил“ АД в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.С, и И.А е сключен трудов договор, последван от допълнителни споразумения. Нито за трудовия договор, нито за допълнителните споразумения е изпратено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП - Добрич. На 03.06.2016 г. синдикът на дружеството на основание чл. 62, ал. 4 от КСО е поискал от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич да бъде издадено задължително предписание за изпращане на уведомление за сключения трудов договор, но е последвал отказ. Същият е обжалван по съдебен ред, но след това жалбата е оттеглена и производството по образуваното административно дело № 437/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич е прекратено. На 18.05.2016 г. старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Добрич е издал задължителни предписания да се коригира декларация „Образец 1“ за месец юни 2012 г., данните са 9 работни дни, последен ден в осигуряване -13.06.2016 г. и да се заличат декларации „Образец 1“ за времето от 01.07.2012 г. до 29.02.2016 г.

Недоволен от решение № 26/29.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и най-вече от непризнаване на положения след пенсионирането му стаж за периодите от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г., И.А го е обжалвал пред Административен съд – Добрич. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Добрич първоинстанционният съд е приел, че то, както и потвърденото с него разпореждане, са законосъобразни, защото са издадени от компетентни органи в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че административният орган правилно е отказал да завери спорния осигурителен стаж за периодите от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.

Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

В хода на съдебното производство пред Административен съд - Добрич (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, в това число е изслушан свидетел и е назначена съдебно-счетоводна експертиза. При разглеждането на делото Добричкият административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните.

Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на пенсионния орган, който правилно е определил признатия осигурителен стаж, както и стажът, който не следва да бъде признат.

Административният съд правилно е определил кой е спорният по делото въпрос, като е приел, че това е осигурителния стаж за периодите от 14.06.2012 г. до 29.02.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. За да се определи дали положеният след пенсионирането на Атанасов стаж през посочените периоди следва да се признае и завери от административния орган е трябвало да се изяснят и изследват обстоятелства, свързани със фактите: в качеството на какъв се е осигурявал Атанасов – по договор за прокура, като прокурист, или по трудов договор за длъжността „експерт по управление на собствеността“; за процесните периоди налице ли е валиден договор - трудов или договор за контрол и управление; през процесните периоди Атанасов изпълнявал ли е валидно функцията на прокурист; внесените осигурителни вноски за спорните периоди дължимо ли са внесени и пораждат ли осигурителни права.

По делото безспорно се е установило, че с решение от 14.06.2012 г. на търговското отделение на Окръжен съд – Добрич, дружеството „Албена стил“ АД е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съответно са прекратени и правомощията и съществуването в правния мир на прокуриста на дружеството. Незаличаването му в търговския регистър не променя този факт, защото синдикът е поел управлението на дружеството от този момент. Във всички представени по делото документи, след обявяване на дружеството в несъстоятелност, във връзка с изплащани на Атанасов трудови възнаграждения, той обаче фигурира като прокурист. Това свидетелства, че назначеният в дружеството синдик, въпреки изричния, ясен и влязъл в сила диспозитив на решението, че са прекратени правомощията на органите на управление на дружеството, какъвто е и прокуриста, противоправно не се е съобразил с него и не го е изпълнил. Оказва се, че през един и същи период дружеството би следвало да се е управлява и от синдик, и от прокурист със прекратени от съда правомощия. Административният съд обаче е установил именно от показанията на синдика, разпитан като свидетел по делото, че Атанасов не е вземал решения по управление на имуществото на дружеството, т. е., не е изпълнявал и фактически дейността „прокурист“.

След обявяване на дружеството в несъстоятелност, назначаване на синдик и прекратяване правомощията на органите му за управление, е невъзможно и несъвместимо функциите по управлението му да се осъществяват и съвместяват едновременно и от прокурист, и от синдик. След обявяване на несъстоятелността управлението на дружеството се възлага и поема от синдика, със същото решение с което той е назначен и оправомощен, се прекратяват и отнемат правомощията на органите му за управление. Ролята на синдика е именно да управлява дружеството в несъстоятелност. Синдикът и прокуриста са две взаимноизключващи се правни фигури, чиито функции си преповтарят и препокриват, незаконосъобразно е в едно търговско дружество в несъстоятелност с прекратени правомощия на органите му те да съществуват едновременно. Няма как след като правомощията на прокуриста са прекратени с влязло в сила съдебно решение, той да продължи да получава трудово възнаграждение като такъв и да се осигурява за това. Изплащането на трудово възнаграждение за дейност като прокурист и внасянето на осигурителни вноски върху него не означава, че валидно са били упражнявани от Атанасов правомощията на прокурист, в противоречие с решението на търговското отделение на Окръжен съд - Добрич. Изплатеното възнаграждение и внесените осигуровки не възстановяват и не санират вече прекратените правомощия. При прекратени правомощия те се явяват недължимо изплатени. Социалноосигурителните права възникват за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 - 3 от КСО. Недължимо внесените осигурителни вноски не могат да породят осигурителни права, тъй като не касаят съществували правоотношения по задължителното обществено осигуряване. В случая от неправомерното поведение на синдика не може да се черпят осигурителни права.

По делото безспорно се е установило и че няма валидно сключен трудов договор. Както бе посочено и по-горе, на 14.06.2012 г. между „Албена стил“ АД в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.С, и И.А е сключен трудов договор, последван от допълнителни споразумения. Нито за трудовия договор, нито за допълнителните споразумения е изпратено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП - Добрич. На 03.06.2016 г. синдикът на дружеството на основание чл. 62, ал. 4 от КТ е поискал от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич да бъде издадено задължително предписание за изпращане на уведомление за сключения трудов договор, но е последвал отказ. Същият е обжалван по съдебен ред, но след това жалбата е оттеглена и производството по образуваното административно дело № 437/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич е прекратено. За заличаване на декларации „Образец 1“ за този период са издадени задължителни предписания № ЗД-1-24-00137067/18.05.2016 г., които са влезли в сила. С оглед на това правилни са изводите в първоинстанционното решение, че при наличие на влязъл в сила такъв отказ за издаване на предписание за уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на трудовия договор от 14.06.2012 г. и влязло в сила предписание за корекция и заличаване на подадените декларации „Образец 1“, административният орган е следвало да се съобрази с тях, както е и сторил.

Предвид гореизложеното може да се направи извод, че през спорните периоди касационният жалбоподател не е работил по валидно сключен трудов договор, нито по договор по управление и контрол, тъй като правомощията му на прокурист са прекратени с влязло в сила съдебно решение. На него му е изплащано трудово възнаграждение, без да е налице правно основание за това. За спорните периоди не е налице нито валидна трудова книжка, нито осигурителна такава, т. е не са налице изискуемите от чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж документи, удостоверяващи и доказващи положения и подлежащия на заверяване трудов и осигурителен стаж. Внесените през процесния период осигурителни вноски са внесени без правно основание и са недължимо платени.

В този контекст следва да се отбележи неоснователността на твърденията в противната насока в касационната жалба, които са взаимноизключващи се и противоречащи си, защото обосновават теза, че едно и също лице през един и същи период било заето едновременно по трудов договор (нерегистриран в ТД на НАП“) като „експерт по управление на собствеността“, и същевременно е изпълнявало и функциите на прокурист по договор за контрол и управление (в противоречие с решението на търговския съд и със специалните норми на чл. 635 във връзка с чл. 630 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН)). Действително по делото има данни, че са изплащани трудови възнаграждения и са внасяни осигурителни вноски върху тях, но в този случай лицето би могло да установи трудовия стаж през спорните периоди по реда, предвиден в ЗУТОССР (ЗАКОН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ Н. Т. И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД), след което да поиска изменение на отпуснатата пенсия въз основа на евентуално зачетения от общия съд стаж.

От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по допълнително направеното от процесуалния представител на касатора искане за спиране на производството по делото настоящият съдебен състав се е произнесъл със самостоятелен, нарочен и изричен съдебен акт – протоколно определение в проведеното съдебно заседание, и е отказал да го уважи. Предвид липсата на основания по чл. 253 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 144 от АПК това определение не следва да бъде изменяно или отменяно.

При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също е неоснователна и не следва да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал съдебни разноски, поради което такива не се следват и нему.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 03.08.2018 г., постановено по административно дело № 549/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.