Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.К, чрез пълномощника му адв. Н.И срещу решение № 5086 от 31 юли 2018 год., постановено по адм. дело № 12897/2017 год., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена му против заповед № ЧР-11--1463 от 03 ноември 2017 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ съдебни разноски в размер на 150, 00 лв. (сто и петдесет лева).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт като депозираното уточнение по нея от 30 април 2019 год. сочи основание за връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане от друг съдебен състав като съдът укаже конкретни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, а също и за окомплектоване в цялост на административната преписка чрез предоставяне на служебното досие и годишните оценки за изпълнение на И.К и допускане за разпит на свидетеля Д.Б от [населено място] за установяване на посочените, в първоначалната жалба, обстоятелства. При условията на евентуалност моли при отмяна на обжалваното решение, настоящата съдебна инстанция се произнесе по същество на спора с отмяна на атакуваната заповед. Посочил е, че претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“, чрез пълномощника му служител с юридическо образование Спасова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за...