О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3804

София, 31.07.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 2414 по описа за 2024 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Адвокатско дружество „К. и партньори“, чрез адв. И. Б., в качеството на оправомощен по силата на решения на Общото събрание на адвокатите – съдружници по протокол от 15.04.2024 г.; от адв. Д. В. К., от адв. И. Б. Б. и адв. С. А. С., всички като адвокати – съдружници в адвокатското дружество, срещу определение № 568 от 29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 279/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба с вх. № 106167/15.11.2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност.

Препис от частната жалба не се връчва.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез представители, разполагащи с представителна власт в рамките на настоящото производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, макар и по съображения, различни от поддържаните в нея. Съставът на Върховния касационен съд действа като въззив по частната жалба срещу определението на САС и съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК извършва служебно цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност, независимо от оплакванията в частната жалба, които служат като ориентир за становището на страната, но не ограничават, подобно чл. 269 ГПК, предмета на проверката (в този см. ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Делото пред първостепенния СГС е образувано по възражение, подадено от адв. Д. К., , чрез адв. Б. по пълномощно, от адв. И. Б. – лично, и от адв. С. С., всички в качеството им на адвокати – съдружници в Адвокатско дружество „К. и партньори“ срещу заповед за изпълнение на парично задължение на дружеството, издадена на осн. чл. 417 ГПК, както и по частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на същата заповед.

Сезираният съд двукратно указвал на лицата, подали възражението и частната жалба, че те не отговарят на изискванията на чл. 260, т. 7 ГПК и чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК. Адвокатът, избран за управител на адвокатското дружество – К., е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия, поради което по силата на закона прекратява участието му на съдружник в адвокатското дружество и изключва възможността той да го представлява за срока на наказанието. Лицата, подали частната жалба и възражението не са управители на дружеството и не са изпълнили указанието във връзка с надлежното представителство на страната, вкл. не са избрали представляващ на дружеството, а след изтичане, междувременно, на наложеното наказание на адв. К., въпреки личното му уведомяването от съда, същият не е отстранил нередовностите, касаещи представителството на адвокатското дружество.

В заключение, сезираният съд върнал частната жалба и възражението и прекратил производството пред себе си., на осн. чл. 274, ал. 5, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 и чл. 101, ал. 3 ГПК.

Срещу това определение частна жалба е подадена от адвокати Д. К., И. Б. и С. С. като адвокати – съдружници в адвокатското дружество – длъжник по заповедта за незабавно изпълнение. Тя е администрирана от съдията-докладчик и по нея е образувано частно производство в Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение апелативният съд намерил, че посочените лица не са легитимирани да представляват дружеството, тъй като след изтичане на срока на наказанието на управителя К., той не е потвърдил действията на съдружниците. Заключил, че частната жалба, по която е образувано производството пред САС не е подадена „от легитимирани лица с признато от закона право на жалба“; същата е недопустима и я е оставил без разглеждане. Посочил още, че адвокатите, подали частната жалба, не могат да обосноват самостоятелно право на частна жалба на съдружниците срещу определението на СГС.

Съставът на ВКС намира, че апелативният състав е допуснал смешение от една страна между процесуална и материална легитимация („легитимирани лица с признато от закона право на жалба“) и от друга страна - между процесуална легитимация и представителство на страна. В случая страна по спора е адвокатското дружество – длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, което дружество е сезирало СГС с възражение и частна жалба, а също и САС. Спорът пред апелативния съд е относно представителството на страната – адвокатско дружество, и в частност, дали валидни действия от името на дружеството могат да заявяват именно посочените по-горе трима адвокати – съдружници. Те не обосновават свое право на жалба, в лично качество.

Също така, въззивният съд в обжалваното определение не е съобразил, че предмет на въззивната частна жалба е преценката за наличие на процесуални предпоставки, касаещи упражняването на правото на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и на възражение срещу заповедта за изпълнение, като наличието на тава процесуално условие се установява в правоотношение, по което страна е съдът по делото (т. нар. “процес относно процеса”); то се характеризира с относителна самостоятелност. Така, по спор относно наличието на представителна власт на даден субект да извършва процесуални действия от името и за сметка на страна по делото, следва да се извърши преценка на конкретните данни и приложимите правни норми, което приключва със заключението на съда за наличието или не на представителна власт – актът е дължимо произнасяне по задължението да предостави търсената с иска защита (чл. 2 ГПК), която е дължимата при валидно сезиране и допустимо исково производство. Становището на първата инстанция за недопустимост на сезирането се пренася чрез обжалване пред въззивна, т. е. предмет на произнасяне от второстепенният съд е именно наличието или липсата на спорната процесуална предпоставка. При спор относно процесуална правоспособност, дееспособност, легитимация на страната, съответно относно наличие на представителна власт спрямо страна – законна или по договор, този спор се разрешава именно с участието на страните или соченият за неин представител, въпреки, че е възможно да се приеме, че страните/представителят не могат да извършват процесуални действия по образуваното дело.Изводът на въззивния съд по пренесения пред него процесуален спор, че страната не притежава процесуална дееспособност или правоспособност или, че не е процесуално легитимирана, или че е ненадлежно представлявана, съставлява същността на въззивното определение по чл. 274, ал.2 ГПК. Няма как тази проверка в случая да предопредели допустимостта на самото обжалване. Подобно тълкуване е в противоречие с основни принципи на гражданския процес – чл. 2 и чл. 9 ГПК, и не държи сметка на същността на т. нар. „процес относно процеса“.

В случая въззивният Софийски апелативен съд е процедирал по указания незаконосъобразен начин. По логиката на апелативния състав, частната жалба срещу своето определение, която също не е подадена чрез адв. К. в качеството му на управител на адвокатското дружество, също е трябвало да бъде върната (преценката за допустимост на жалбата се дължи от администриращия съд, който в съответствие са констатирания порок, предприема нужните действия); при обжалване на разпореждането за връщане би следвало да предприеме аналогични процесуални действия и така, до безкрайно циклично повторение, без да се даде възможност на страната – адвокатско дружество, чрез лицата, за които се спори дали могат го представляват, да получи разрешение с краен съдебен акт, който в случая е определение по чл. 274, ал. 2 ГПК. Всъщност, при това тълкуване, още първата инстанция е следвало да откаже да изпрати въззивната частна жалба, предприемайки аналогични на указаните процесуални действия при администрирането й. Не е налице недобросъвестност от ищеца/частен жалбоподател, нито просто неизпълнение на дадени от съда указания досежно редовността на частната жалба, а спор относно задължението на съда да образува и движи исковия процес във връзка с това дали исковата молба е подадена чрез надлежен представител – спорът е именно за това чрез кого може да волеизявява дружеството. Резултатът по същия се следва не в процедурата по допустимост на жалбата, а по съществото на обжалването, като съдът евентуално ще потвърди изводът на първостепенният съд и прекратяването на исковото производство или ще отмени определението като неправилно и ще върне делото за разглеждане на СГС.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и върнато за разглеждане по същество на частната жалба от въззивния съд. Настоящият състав няма да разглежда доводите в частна жалба, предмет на настоящото производство, за това кой може да представлява адвокатското дружество по частната жалба, след прекратяване членството в него на управляващия го адвокат, както и при противоречие на интереси между представляващ и представляван и дължи ли съдът произнасяне по искането за назначаване на особен представител на дружеството поради противоречие с управителя, доколкото те касаят същността на спора, предмет на възникналия „процес относно процеса“, който апелативният съд не е разгледал.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 568 от 29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 279/2024 г. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за произнасяне по същество по частната жалба с вх. № 106167/15.11.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: