О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 493

Гр.С., 30.05.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и шестнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д.N.2019 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. И. - И. срещу решение №.467/18.01.16 по г. д.№.11026/15 на Софийски градски съд, ІІ Гс.-с което е потвърдено решение №.ІІ-54-115/6.07.15 по г. д №.14264/15 на Софийски районен съд, 54с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Ответната страна Висш съдебен съвет оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ. По делото няма спор относно фактите – а именно, че: ищцата е заемала длъжността „директор” на Дирекция „Публична комуникация и протокол”; към момента...