№ 439
София, 5.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1642 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от С. Н. С. и Д. М. С. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите М. и К. и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, представлявана от председателя Д. против въззивно решение № 274 от 5.11.2015г. по в. гр. д. № 326/2015г. на В. Т. апелативен съд, с което е отменено решение № 34 от 23.02.2015г. по гр. д.№ 119/2013г. на Габровски окръжен съд, в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати на С. Н. С. разликата над 15 000лв. до 30 000лв. и на Д. М. С. разликата над 5 000лв. до 20 000лв. на основание чл. 2а ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. и частично е отменено относно определените разноски, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска в посочената част и са определени разноски.В останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Касаторите С. Н. С. и Д. М. С. се позовават на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД отм. и приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и по-конкретно следва ли като негови елементи да се разглеждат:
- предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство по ЗОПДИППД отм.,
- разгласяването на проведеното производство по ЗОПДИППД отм.,
- начина, по който проведеното производство по ЗОПДИППД отм. се е отразило на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, физическото и психическото му здраве, взаимоотношенията в семейството, професионалната му реализация?
Според касасатора – богата практика по чл. 52 ЗЗД, свързана с производството по чл. 2 ЗОДОВ, не може механично да се прилага по аналогия в хипотезата по чл. 2а ЗОДОВ, като акцентира на следните различия между хипотезите:
- спецификата и характера на производство по ЗОПДИППД отм., пред вид факта, че особеностите на предмета и правилата за доказване налагат организирането на защитата на проверяваното лице да изисква много повече извънпроцесуални лични усилия и ресурси в сравнение с тази в наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата,
- производство по ЗОПДИППД отм. засяга основни права и свободи /каквито са правото на частна собственост, на труд / на проверяваното лице в много по-голям обем и с по-голям интензивност и продължителност в сравнение с наказателното преследване. Блокирането на имуществото на проверяваното лице е всеобхватно, продължава докато трае производството и не съществува възможност за отпадане до приключването му с влязъл в сила акт.
Вторият въпрос, който поставят касаторите С. Н. С. и Д. М. С., с оглед основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Считат, че в случая съдът не е съобразил установените обстоятелства относно: здравословното състояние на всеки един от двамата ищци, въздействието на производството върху семейните им отношения, техния социалния статус и обществен имидж. Считат, че не е отчето и значението на предмета и интензивността на проведеното производство по ЗОПДИППД отм. и публичното му оповестяване. В тази връзка се позовават на постановени по чл. 290 ГПК решения № 217 от 9.06.2011г. по гр. д.№ 761/2010г. на ІV г. о., № 235 от 4.07.2011г. по гр. д.№ 513/2010г. на ІV г. о., № 24 от 28.01.2011г. по гр. д.№ 4744/2008г. на І г. о. и № 34 от 22.02.2012г. по гр. д.№ 652/2011г. на ІІ г. о.
Поставя се и въпроса за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви относно релевантната фактическа обстановка по делото и релевираните във въззивната жалба оплаквания, по който касаторите считат, че актът е в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001г. на ОСГТК на ВКС и решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д.№ 2623/2013г. на ІV г. о.
К. К. за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ счита постановения въззивен акт за недопустим /пред вид обстоятелството, че настоящият иск е предявен преди влизане в сила на 19.11.2012г. на нормата на чл. 2а ЗОДОВ/. Като се позовава на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поставят следните въпроси:
1.Приложима ли е разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ относно производство по ЗОПДИППД отм. и каква следва да е коректната правна квалификация на иска преди приемането на текста на чл. 2а ЗОДОВ? и
2. След като КОНПИ е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД отм., следва ли тя да носи отговорност след като проверяваното лице – представи доказателства за доходите си едва в съдебно заседание?
Като сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поставя и следните въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 3 от 2005г. на ОСГК, Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС и постановени по чл. 290 ГПК решение по гр. д.№ 3026/2008г. на ІV г. о./за първия/ и ППВС № 4/1968г. /за втория/:
1. Може ли да се присъди обезщетение по ЗОДОВ когато причинната връзка между действията на КОНПИ и причинените вреди не е безспорно установена? и 2. Понятието „справедливост” абстрактно ли е и неговото съдържание може ли да се възприема в противоречие с приетото в ППВС № 4/1968г.?
Срещу подадената от КОНПИ касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, която оспорва нейната допустимост и основателност
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Настоящият касатор С. е бил осъден за деяние, включено сред изчерпателно изброените в ЗОПДИППД отм. - незаконно притежание на автомат „К.” и двуцевна ловна пушка.
С решение № 208 от 15.10.2008г. на К. срещу него и неговата съпруга е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
С определение от 12.03.2009г. по гр. д.№ 2/2009г. на ГОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск с налагане на възбрана върху множество недвижими имоти, запор на банкови сметки и МПС на ищците.
На 23.04.2009г. К. е взела решение № 162 за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност срещу настоящите касатори.
Производството е продължило до 13.11.2012г., когато ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение на ВТАС, с което е потвърдено решение на ГОС за отхвърляне на направеното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД отм. Производството е продължило малко повече от четири години. Цената на иска е била за над 1 100 000лв. Поискано е отнемане на цялото налично имущество и равностойността на прехвърленото за целия проверяван период, включващо четири налични недвижими имота и три превозни средства, както и равностойността на отчуждени пет МПС, лична собственост на С. и на един недвижим имот, едно МПС, както и левовата равностойност на отчуждени три недвижими имота, съпружеска собственост на семейство С..
Със съдебно-психиатрични експертизи е установено, че през периода 2009г.-2012г. ищецът е боледувал от смесено-тревожно депресивно разстройство, което е причинено от силен емоционален стрес.
Въз основа на обсъдените гласни доказателства, въззивният съд е приел, че докато е траело производство „емоционалните страдания са били продължителни и интензивни, ищецът е получил психично заболяване”, от което се е излекувал. Намалил е размера на определеното от първата инстанция обезщетение, като е счел, че не е доказано, че фактическата съпружеска раздяла и фалита на едноличния търговец са в причинна връзка с воденото производство. Посочил е, че независимо, че имуществото е било запорирано, същото не е унищожено, загубено или разпиляно.
С оглед посочените решаващи мотиви, първият поставен от касаторите С. Н. С. и Д. М. С. въпрос относно начина на определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, е от значение за изхода на спора. По него следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като нормата на чл. 2а ЗОДОВ е сравнително нова /в сила е от 9.11.2012г./, по нея не е формирана практика на ВКС и с оглед съвременните обществени отношения е необходимо в хода на правоприлагането да бъде изведен точния й смисъл. За останалите въпроси, независимо, че са свързани с решаващите мотиви на съда, не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като не е налице посоченото специално основание и не се установява противоречие с посочените от касатора актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
Не следва да се допуска касационно обжалване и по жалбата, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, тъй като на постановените в същата въпроси практиката е дала единни и непротиворечиви отговори. С оглед изричното препращане, съдържащо се в нормата на чл. 32 от ЗОПДИППД отм., в сила от 2008г., към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за претенциите срещу държавата за обезщетение за вреди, причинени от незаконни действия, извършени във връзка с този закон, на първия поставен от касатора въпрос, следва да се отговори положително. В практиката /например определения № 305 от 29.04.2014г. по ч. гр. д.№ 2099/2014г. на ІІІ г. о. и № 423 от 9.07.2014г. по гр. д.№ 3914/2014г. на І г. о., постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК/ е установено разбирането, че и до приемането на нормата на чл. 2а ЗОДОВ /за периода 2008г.-2012г./, Комисията носи отговорност за причинените вреди, като за посочения период отговорността на държавата се реализира на основание чл. 1 ЗОДОВ. След влизане в сила на чл. 2а ЗОДОВ, посочената норма е основанието, на което се реализира отговорността на държавата. Обстоятелството, че КОНПИ е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД отм., не може да я освободи от отговорност /противното разбиране би обезсмислило нормата на чл. 2а ЗОДОВ/. Съгласно чл. 12 ЗОПДИППД отм. Комисията има задължението да извърши проверка за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност на лица, за които е установено, че са придобили имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу тях е започнало наказателно преследване за някое от изчерпателно изброените в чл. 3 от Закона престъпления. В зависимост от резултатите от проверката, Комисията разполага със свобода на преценка дали да извърши последващите предвидени в закона действия – дали да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; дали да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки; дали да внесе в съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, дали да поддържа веднъж внесено искане, какви действия да предприема във връзка с него, дали да обжалва постановените от съда актове. За всички свои действия тя носи отговорност, от която не може да бъде освободена с твърдението, съдържащо се във втория поставен въпрос за зависимост от доказателствата, които проверяваното лице можело да представи в съдебно заседание.
Следващият поставен въпрос, касаещ причинната връзка между действията на КОНПИ и причинените вреди, е фактически, а не правен. Същият не отговоря на изискванията за общо основание за допустимост, защото изисква преценка на ангажираните по делото доказателства, приетите от съда за установени факти и изложените правни изводи, каквато в настоящата фаза, касационната инстанция не може да извършва.
Въпросът, свързан с понятието „справедливост” като критерии при преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е свързан с този, по който настоящият съдебен състав прецени, че следва да се допусне касационно обжалване, поради което по него ще се произнесе с окончателния акт.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 5.11.2015г. по в. гр. д. № 326/2015г. на В. Т. апелативен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касаторите С. Н. С. и Д. М. С. да внесат държавна такса от 5 /пет/ лева за разглеждане по същество на подадената касационна жалба и да представят вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.